Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 350 от 16.03.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 38/2026
Вид
Решение № 350
Подписан
16.03.2026
В сила
27.03.2026
Състав
Зорница Димитрова Димитрова Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл.11, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.21, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.21, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1 т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.7, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.50 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Плевен, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д. Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело № 20264430100038 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Т. С. В. против И. А. В., в която се твърди, че имат прекратен брак.Посочва се, че лицето я притеснява, въпреки прекратения брак, като последния акт на домашно насилие е на 11.01.2026г., когато се държал агресивно, влязъл в жилището й без нейно съгласие и я е ударил няколко пъти, за което прилага мед. свидетелство.Поради изложеното, молителката сезира съда с искане за защита.

Постъпило е становище от ответника, че оспорва молбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

С определение №255/19.01.2026г. са конституирани и децата като пострадали лица, след становище на бащата.

Молбата изхожда от лице, имащо право на защита по реда на ЗЗДН по смисъла на чл.3 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗЗДН и удовлетворява изисквания за редовност и срочност на същата по смисъла на чл.9 и чл.10, ал.1 1 от същия закон.

Не се спори, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение по чл.50 от СК – по гр.д.№6559/25г., като страните са постигнали договореност упражняването на родителските права върху родените от брака деца да се предостави на майката.

Спорен по делото е въпроса упражнен ли е физически и психически тормоз от страна на ответника спрямо майката и децата и налага ли се постановяване на мерки по ЗЗДН.

С оглед на спорните въпроси, са събрани писмени и гласни доказателства.

По делото е представена декларация, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършени действия от страна на ответника спрямо молителката.Представено и съдебно медицинско удостоверение от съдебна медицина , изготвено след преглед на 12.01.2026г.

От представената справка от УМБАЛ-Плевен, е видно, че ответника, че не се води на диспансерно наблюдение-л.31.

Представено е свидетелство за съдимост, от което е видно, че не е осъждано-л.15.

Представена е и характеристична справка от РУ- по местоживеене-че не общува с лица от криминалния контингент, не употребява забранени вещества, семейството му се ползва с добро име няма регистрирани криминалистически справки и съдебни дела, полага труд по ТПО.

Представена е оценка на риск за ответника- 8 точки- повишен риск.

Изготвена е психологическа оценка на ответника, в която е посочено, че е демонстрирал, след направени тестове, високо психическа стабилност, емоционална уравновесеност, добре съхранен самоконтрол.

Разпитан е свидетел Илиян В., който споделя, че се чул на другия ден със сестра си и след няколко дни я е видял и е имало травми по нея.Същият посочва за друг инцидент през 2020г., когато ответникът е упражнил насилие спрямо сестра му

В с.з. са изслушани децата в присъствието на социален работник, като е направена и психологическа оценка на същите, както и на бащата, с оглед 2 установяване как са възприели същите възникнал конфликт между родителите на 11.01.2026г. и налице ли е упражнено насилие спрямо тях, като и за наличие на манипулативно въздействие спрямо тях.

С оглед на горното, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно жилище. От друга страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия закон.

От събраните доказателства се установява, че вечерта 11.01.2026г. бащата е връщал децата, след упражнена режим на свиждане с тях по съдебното решение и е поискал да се качи в дома на майката да говорят.Установено е ,че въпреки противопоставянето на майката, същият е влязъл в дома, тъй като децата са го пуснали, поради което е и възникнала конфликт между родителите. Децата посочват, че е викала само майката и се е държала само тя агресивно, насочила е нож срещу бащата.Посочват, че е имало момент, в който не са били в стаята с родителите си, аса били в тяхната стая и са слушали, че само майката повишавала тон.

От изготвените социални доклади и оценки се установява, че няма манипулативно въздействие върху децата, че същите вече живеят с баща си в гр. ***, където и учат.При събеседванията са изложили същите фактически обстоятелства, както и при изслушването в с.з.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че спрямо децата не е упражнено домашно насилие от страна на бащата. При това положение, с оглед на конкретното своеобразие на казуса и правна чистота, изминалия дълъг период на защита и събраните доказателства, съдът счита, че следва да се отмени заповедта за незабавна защита и не се налага постановяване на мерки по отношение на бащата за защита на децата.

По отношение на майката, съдът приема, че упражнено домашно насилие, тъй като въпреки противопоставянето на молителката, ответникът е влязъл в жилището и по този начин е предизвикал конфликта. От медицинското свидетелство, което е издадено от компетентно лице се 3 установява, че уврежданията по време и място съвпадат с изложеното за нанесени удари. Съдът, като се запозна със съдържанието на същото, приема, че получените наранявания, като ситуирани по тялото, няма как да се получат, освен след нанесени удари, а не само от падане.Още повече, че и в оценките се съдържат данни и от свидетеля се установява, че е имало конфликтни ситуации между родителите преди това.

Мерките за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия.

И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.

Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове.

Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи мерки на 4 закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да не приближава лицето и жилището й, за срок от шест месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита.

Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 12,78 евро по сметка на ПлРС.

Следва в полза на молителката да бъдат присъдени и направените по делото разноски за адв. възнаграждение за един адвокат в размер на 410 евро.Взето е предвид фактическата и правна сложност на казуса, неговата дълга продължителност при съпоставка с естеството на спора, извършената от адвоката дейност и неговите явявания в с.з.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА И. А. В., ЕГН**********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от домашно насилие спрямо Т. С. В., ЕГН**********.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1 т.3 от ЗЗДН на И. А. В., ЕГН**********, ДА ПРИБЛИЖАВА ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Т. С. В.,

ЕГН**********, като спазва дистанция 50м., както и жилището - с адрес гр.Плевен, ***, за срок от шест месеца, считано от 12.01.2026г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.

ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.

ПРЕДУПРЕЖДАВА И. А. В., ЕГН**********, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

5

ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН И. А. В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 12,78 евро по сметка на ПлРС и 2,56 евро в случай на издаване на ИЛ.

ОСЪЖДА И. А. В., ЕГН********** да ЗАПЛАТИ на Т. С. В., ЕГН**********, направени разноски в размер на 410 евро.

НЕ НАЛАГА мерки по ЗЗДН спрямо И. А. В., ЕГН********** за защита на децата А. И. В., ЕГН********** и С. И. В., ЕГН********** и ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА№5/19.01.2026г.

Да се изпрати препис от решението на РУ по местоживеене на страните.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено, а в частта, в която е отменена заповед за незабавна защита, не подлежи на обжалване и влиза веднага в сила.

.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6