Решение № 391 от 11.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Велико Т., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500409 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 210/18.03.2024г. по гр.дело № 2691/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица, съдът е отхвърлил предявените от И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:гр. В. Т., ул.

„П.Х.“ № .. срещу ОУ "В.Л.“, ЕИК....., със седалище и адрес на управление: с. В., общ. Г. О., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 38/13.10.2023 г. на Директора М. П., и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "счетоводител ", както и е присъдил разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба от И. Д. Д., чрез пълномощника й адвокат М. И., включително и в частта за разноските. Счита решението за неправилно, поради противоречие с материалния закон. Излагайки подробни съображения за това съда да отмети решението и да уважи изцяло предявените от нея искове за отмяна на уволнението и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

В отговора на въззивната жалба ОУ „В.Л.“ с. В., чрез пълномощника си адвокат Т. Т. счита решението за правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Излагайки подробни съображения за това моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди атакуваното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално 1 легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо в обжалваните части.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за уволнението по заповед Заповед №38/13.10.2023 г. на Директора на ОУ „В.Л.“ с.В. и за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

В исковата си молба ищцата И. Д. моли да бъде отменена връчената й на 26.10.2023 г.

№38/13.10.2023 г. на Директора на ОУ „В.Л.“ за уволнение и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като към датата на връчване на заповедта работодателят не е имал правото да прекрати трудовия й договор по реда на чл.71, ал.1 от КТ, както и не било спазено уговореното в договора месечно предизвестие за прекратяване на трудовия й договор.

Ответникът ОУ „В.Л.“ в отговора си излага доводи за законосъобразност на процедурата по уволнението на ищцата. Позовава се на недобросъвестно поведение от страна на работника при връчване на атакуваната заповед, тъй като след 12.10.2023г. ищцата не се била явявала на работа, укривала се, за да не й бъде връчена заповедта за уволнение в срок. Ответникът твърди, че правото на работодателя в случая било упражнено своевременно, като по горните причини на 16.10.2023г. заповедта за уволнение била изпратена на ищцата по ел.поща, като по този начин волеизявлението на работодателя било достигнало до адресата преди изтичането на срока за изпитване.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

По силата на трудов договор № 255/13.04.2023 г. ищцата е работила по валидно трудово правоотношение при ответника, на длъжността "счетоводител" с код по НКПД 24116004 и при условия на непълно работно време – 4 часа на ден и 20 часа седмично. В договорът е предвидена срок на изпитване с продължителност от шест месеца, уговорен в полза на работодателя

Със Заповед № 346/24.08.2023 г. на Директора на ОУ“В.Л.“ с. В., на ищцата И. Д. е разрешено да ползва платен годишен отпуск от 7 дни, считано от 28.08.2023 г. до 07.09.2023 г.

Със заповед № 38/13.10.2023 г. на директора на училището трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 71, т. 1 от КТ – по инициатива на работодателя, в срока за изпитване.

Заповедта е връчена на електронната поща на ищцата на 16.10.2023 г. и лично срещу подпис на 26.10.2023 г.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства, като е разпитана свидетелката М. П. – учител в ОУ “В.Л.“ с. В. и бивш директор на училището. Свидетелката 2

П. излага, че атакуваната заповед за уволнение на ищцата била изготвена на 12.10.2023г.

Ищцата била помолена на отиде при директора, но тя си тръгнала и след тази дата не се била явявала на работа. На 13.10.2023г. заповедта била изпратена по електронна поща на ищцата, както и изпратена по куриерска фирма. След една седмица пратката се върнала, като непотърсена. Заповедта била изпратена на личния е-мейл на ищцата, който използвали за кореспонденция с училището и й препращали кореспонденция с общината, както и документи, отговорът по които бил обвързан със срокове. Свидетелката посочва, че ищцата не е имала възражения за този начин на кореспонденция, като работата си ищцата вършела при спазване на съответните срокове. За издадената заповед бил уведомен касиер-домакинът на училището, която била майката на ищцата И. Д., тай като тя отговаряла за входящата и изходяща кореспонденция и имала достъп до служебните е-мейли. Именно майката на ищцата и касиер-домакин пуснала обявлението до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с И. Д.. След 12.10 ищцата казвала, че работела с отдалечен достъп.

Свидетелката, която тогава била директор на училището питала майка й през ден дали И. Д. ще идва утре на работа, а майка й отговаряла, че не. Решението да се прекрати договора на ищцата било взето преди изтичане на срока от 6 месеца за изпитване, но въпреки, че заповедта за уволнение била подготвена вече, ищцата не се явявала на работа да й бъде връчена и така до 26.10.2023г., когато дошла лично в кабинета на директора да й бъде връчена атакуваната заповед за уволнение.

Така изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявения иск за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №38/13.10.2023 г. на Директора ОУ “В.Л.“ с. В.. В настоящото производство работодателят доказа фактическия състав, от който възниква правото му да наложи това уволнение.

Доводите на жалбоподателката развити в жалбата и в исковата й молба - че работодателят не е имал правото да прекрати трудовия й договор по реда на чл.71, ал.1 от КТ, както и че не било спазено уговореното в договора месечно предизвестие за прекратяване на трудовия й договор, са неоснователни.

Разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ дава правото на работодателя в срока за изпитване да прекрати договора без предизвестие. В трудовия договор страните са уговорили 6месечен срок за изпитване, като същия е императивен и не може да бъде намалян или продължаван по уговорка на страните. Поради това и уговореното в трудовия договор между страните 1-месечно предизвестие касае отношенията между страните след конвертиране на договора със срок за изпитвине в окончателно сключен трудов договор съобразно чл.71, ал.2 от КТ – в случай, че не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване.

Съдът приема, че работодателят е връчил надлежно на работника обжалваната заповед за уволнение и в уговорения в трудовия договор 6-месечен срок за изпитване.

Доказателствата по делото сочат на разрешен на ищцата платен отпуск по Заповед № 346/24.08.2023 г. на Директора на ОУ “В.Л.“ с. В., считано от 28.08.2023 г. до 07.09.2023 г.

Така срокът за изпитване, който изтича на 13.10.2023г. следва да бъде продължен с 9 3 работни дни /тъй като 6.9.2023г. е официален празник и неработен ден/ и изтича на 23.10.2023г., който е и първия работен ден.

Според разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено, а при прекратяване без предизвестие, моментът на прекратяването е получаването на писменото изявление на другата страна – чл.335, ал.2, т.3 от КТ. По делото е безспорно доказано, че атакуваната заповед е връчена на ищцата по електронен път – по е-мейл, найкъсно на 16.10.2023 г., от който момент следва да се счита прекратено трудовото правоотношение между страните.

Заповедта за уволнението на ищцата й е изпратена и връчена по електронен път, чрез прикачен файл към изпратено електронно съобщение от електронен адрес на работодателя – OU Varbica В.Л. – [email protected], на е-мейл адреса на работника – [email protected], което обстоятелство се установява от представеното и прието по делото по реда на чл. 184 от ГПК извлечение от електронна кореспонденция между страните (лист 18). В електронното писмо на работодателя до е-мейла на ищцата недвусмислено е посочено съдържанието на прикачения файл – заповед за прекратяване на трудовия договор.

В същото се отправя покана за връчване на заповедта в училището или подписването й от работника с електронен подпис, както и уведомление за изпращането й по пощата. Накрая, в е-мейла на работодателя изрично е посочено, че в случай, че заповедта не бъде подписана от работника, то ще се счита връчена по смисъла на чл.335, ал.2, т.3 от КТ.

Според чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Според чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им "електронна поща", се урежда в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно §1, т. 11 ДР ЗЕС, "електронна поща" е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното устройство на получателя, а §1, т. 22 от същите разпоредби дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Изводът е, че електронната поща /e-mail, е-мейл/, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.

Доводът на жалбоподателката, че удостоверението за връчването на документи по електронната поща трябвало да бъде подписано само с квалифициран електронен подпис, е 4 неоснователен.

В настоящият случай електронният документ, изпратен на електронната поща на ищцата на 16.10.2023г., не е подписан с квалифициран електронен подпис и спрямо него следва да се прилагат правата за неподписан писмен документ. В случая обаче няма оспорване на авторството на документа от насрещната страна – няма възражения от жалбоподателката, че електронното писмо не е изпратено от посочения в него изпращач или че от посочения е-мейл адрес не е разменяна изобщо такава кореспонденция. Поради това и представеното и прието като доказателство по делото електронно изявление /на л.18 от преписката по първоинстанционното дело/, макар и неподписано с квалифициран електронен подпис, следва да се счита за електронно изявление с безспорно авторство, което и има доказателствена стойност.

Според чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДУУ електронната поща се счита получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а най късно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ. По делото е установено, че съобщението, към което като прикачен файл е приложена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е получено от ищцата с доставянето на това съобщение - на 16.10.2023 г., 09:58 часа. Поради това и съдът приема, че атакуваната заповед за уволнение е връчена на ищцата преди изтичане на 6 месечния срок за изпитване.