Решение № 260193 от 13.05.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 13.05.2021 година град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 03.02.

2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.дело № 372 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба е посочено, че на 16.11.2018 г., около 17.30ч., в посока към гр.К., обл. С.З., на ПП - І-6, в района на 301 км, при управление на МПС - л.а. „Пежо 307” с ДК № ***, С.П.С., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а. „Опел Зафира” с ДК № ***, при което е пострадал водачът на автомобила /л.а. „Опел Зафира”/ Г.Н.И..

За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № 284р-23948/29.11.2018 г. по описа на ОД-МВР - гр. С.З..

По случая е образувано досъдебно производство №

1391/2018г. по описа на РУ - К., което е приключило с влязло в сила споразумение постановено по НОХД № 768/2019 г. по описа на PC - К., по силата на което водачът С.П.С., ЕГН ********** се е признал за виновен в това, че на 16.11.2018 г. в землището на с. Д., общ. К. по ПП 1-6, км. 300+100, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с peг. № ***, е нарушил правилата по Закона за движение по пътищата, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.И.С. от гр. К., изразяваща се в контузия на гръден кош и счупване на VI, VII, VIII, IХ и X ребра в дясно, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на горния десен крайник, и средна телесна повреда на Г.Н.И. ***, изразяваща се в счупване на левия ацетабулум /ставна ямка на таза, която участва в лявата тазобедрена става/, причинила трайно затруднение на движението на левия долен крайник, като от деянието е настъпила средна телесна повреда на повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. с чл. 343 ал. 1 б.

"б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Посочва, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Твърди, че в рамките на наказателното производство по категоричен начин е доказана причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен резултат/ на ищеца Г.Н.И., като е установен следния механизъм на ПТП: на 16.11.2018 год. около 17.40 часа по ПП-1-6 в посока към гр. К. със скорост превишена за конкретния пътен участък се е движил л.а. марка „Пежо“ модел „307“ с peг. № ***, управляван от С.. По същото време в противоположна посока се е движил л.а. марка „Опел“ модел „Зафира“ с peг. № *** управляван от И.. В зоната на кръстовището за с. Д., км. 300+100, водачът на л.а. „Пежо“ предприема изпреварване на попътно движещ се товарен автомобил, навлиза в срещуположната лента на движение, където в лентата на движение на л.а. „Опел“ настъпва удар между двете МПС. Първоначалният удар настъпил с предна лява част на л.а. „Пежо“ в предна лява част на л.а. „Опел“, което определя удара по характер като ЧЕЛЕН-КОС. След така описания контакт между тях, л.а. „Опел“ е ротирал на ляво около вертикалната ос на масовия си център и движейки се транслационно-ротационно изминава, около 13 м в посока северозапад, след което се установява на местоположението в което е установен.

В резултат на произшествието водачът И. и пътуващата на предна дясна седалка в л.а. Пежо, С. получават травматични увреждания, а на превозните средства са нанесени материални щети.

Посочва, че основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП е влизането на л.а. „Пежо“ в насрещната лента на движение, което е в причинно-следствена връзка с технически неправилно предприета от водача маневра изпреварване на попътно движещо се МПС на пътен участък, на който същата не е разрешена.

Твърди се, че от техническа гледна точка поредицата от действия на водача на л.а. „Пежо“ - С., от момента, в който е предприел маневра изпреварване на пътен участък, на който не е разрешена, и навлизането му в насрещното платно за движение са били последователно в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП.

Въз основа на изложеното и при анализ на описаната фактическа обстановка единственият възможен правен извод, който ищецът прави е, че водачът на л.а. Пежо - С., е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е се е движел със скорост по-голяма от разрешената в пътен знак, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е предприел маневра изпреварване, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Твърди, че тези нарушения на правилата за движение се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалия удар между двата автомобила и с причиненото, вследствие на удара, телесно увреждане на ищеца Г.И..

Относно телесното увреждане на Г.Н.И. посочва, че в следствие на претърпяното ПТП ищецът Г.Н.И. е получил нараняване, изразяващо се в счупване на левия ацетабулум /ставна ямка на таза, в която влиза лявата тазобедрена става/ и дислокация на лява тазобедрена става, което е резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните време и начин. Счупването на левия ацетабулум е обусловило трайно затруднение на движенията на левия крак за период повече от 30 дни, като пълното възстановяване трае около 12 месеца, което се явява средна телесна повреда по смисъла на НК.

Посочва, че в същия дух са и изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ № 22/2019 г. и епикриза, издадена на И. след проведено лечение от 16.11.2018 г. до 27.11.2018 г. в отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „**” — гр. С.З..

Пострадалият е въведен в анестезия, като са му извършвани оперативни интервенции, изразяващи се в:

- на 21.11.2018 г. след въвеждане в анестезия е извършена кръвна репозиция на лява тазобедрена става и на фрагменти от ацетабулума и са фиксирани с плака и винтове /поставена е метална остеосинтеза/.

След операционната интервенция на пострадалия е предписано следоперативно лечение, изразяващо се в: смяна на стерилни превръзки през 3 дни в продължение на 14 дни, когато трябва да се свалят конците.

Полученото от Г.Н.И. нараняване причинява силни болки и страдания. Лечението включва болничен престой, последващо обездвижване на засегнатия участък и същевременно ограничава подвижността на левия долен крайник за продължителен период от време. Това дава основание да се приеме, че е налице причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Вследствие на получените увреждания И. изпитвал болки и страдания както от физически, така и от психологически характер.

Вследствие на получените от процесното ПТП травми пострадалият е имал затруднение в ежедневните си обслужвания. Тези затруднения по- конкретно се изразяват в това, че през оздравителния период от време не можел да се грижи сам за себе си и се налагало да ползва чужда помощ - не е можел да се облича, да се къпе сам и др., което е причинявало съществени затруднения на него и на близките му. Грижата за болен човек отнема няколко часа дневно от ежедневието на този, който я полага, като последната се изразява в пазарене на хранителни и санитарни продукти, лекарства, готвене, чистене на жилището и постелите, пране и простиране, смяна на превръзки и ред други.

Към датата на активния оздравителен период пострадалото лице е било на 40 години. Счупването на крайника е изисквало поне един месец обездвижване и ограничаване на движенията на крайника. И. е чувствал, че е в тежест на близките си и че е безполезен, защото освен, че не работи и не изкарва пари, е и болен и възприемал себе си като ангажимент на близките си, което го потискало и формирало у него усещането за тъга, самота, скука и други, разгледани като изживявания от вътрешния психологически мир на човека. Тази обща психологическа потиснатост довела до проблеми със съня. Посочва още, че физическите болки от своя страна също нарушават съня и това е общоизвестен факт, който няма нужда от доказване. Още повече, че е изключително трудно да се докажат състояния и усещания от психичния мир на човека, тъй като те са строго лични и дори и при външна изява е възможно действието, явяващо се тяхно проявление, да бъде възприето от околните по различен начин от този на конкретното лице.

В този ред на мисли освен физическите болки отбелязва, че пострадалият е бил въведен в анестезия и са му били извършвани кръвни манипулации. Посочва, че е ноторно известно, че тези процедури са високо рискови. При въвеждане в упойка е възможно пациентът да не може да се събуди. На следващо място е възможно при самата интервенция да възникне проблем, да бъде засегнат крайника и да има дълготрайни последствия. В тялото на И. е поставено чуждо тяло - плака и винтове /метална остеосинтеза/. Всичко това разгледано не от чисто медицинска, а от психологическа гледна точка събужда страх за живота и евентуалния изход от лечение, поражда силен стрес и притеснение за пострадалия и близките му. Всеизвестен факт е и че оперативните интервенции са високорискови. Налагало се е пълно обездвижване за срок от поне един месец и след това още 12 месеца ненатоварване на крайника, което е затруднило и коренно е променило ежедневието на И. за повече от половин година.

Ищецът И. първоначално е бил на стационарно лечение от

16.11.2018 г. /датата на ПТП/ до 27.11.2018 г, след което без прекъсване са му издавани болнични листове за домашно лечение до 13.06.2019 г., което се явява 7 месеца временна нетрудоспособност. Невъзможността да полага труд и да изхранва себе си и семейството си е затруднила финансово много семейството му. Вследствие на обездвижването си И. се притеснил за работата си и дали няма да бъде уволнен поради отсъствието си, което силно го притеснило. И. е работел като монтьор по поддръжка и дори и след изтичането на болничните му е изпитвал болки при ежедневното физическо натоварване и това се отразило на качеството на труда му и на финансовото му заплащане и отношението на работодателя му към него.

Освен това пострадалият е бил ограничен в социален план през оздравителния период. Не е имал възможност да се разхожда на въздух без да има кой да му помага, не е можел да върши обичайните си мъжки задължения като дребни поправки в дома. Можел е да общува само с приятели вкъщи, т.е. такива, които идват на гости. Всичко това много го е потиснало и той се е затворил в себе си. Бил изнервен. Прекарвал повече от времето си пред телевизора и не разговарял, бил ядосан на съдбата и това обтегнало отношенията му с близките му, които неоправдано страдали от спонтанните му агресивни избухвания.

На следващо място посочва, че И., като пострадал от автомобилна катастрофа, изпитва безпокойство и страх на общо основание и още повече при нужда от превозване с моторно превозно средство, което е част от ежедневието на всеки. И. първоначално е бил дълго време в невъзможност да управлява МПС, тъй като е изпитвал болки и не е можел да натоварва крайника, а след това се е чувствал неуверен в себе си и го било страх дали няма отново нещо да изскочи внезапно на пътя му и да не може да реагира и да преживее още един пътен инцидент.

Знанието, че е участвал в пътен инцидент, в който е настъпил челен удар между двата автомобила, поражда у пострадалия негативни мисли как е можело да бъде премазан, което от своя страна довежда до безпокойство, напрегнатост, необяснима агресия, провокирана от страх или стресова ситуация. Посочва, че съществувала реална опасност И. да бъде убит и естествено след като премине шокът и първоначалния стрес, човек да се замисли какво е можело да се случи. Този страх от моторни превозни средства освен, че повишил нивата на безпокойство в И., което се отразило и на повишаване на кръвното му налягане, също допринесъл и за ограничаване на социалния й живот, тъй като И. отказвал да шофира след инцидента.