Решение № 298 от 08.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110100958 по описа за 2024 година

Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

М. Й. И. е предявила срещу „Юлиус Майнл България“ ООД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване на щата, със запoвед № 3П – 23/20.11.2023г., издадена от ответника, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник обслужване на клиенти“ и за заплащане на сумата от 13500 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 21.11.2023г. – 21.05.2024г., ведно със законната лихва от 05.01.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

В исковата молба процесното уволнение се оспорва с довод за това, че не е налице съкращаване на щата, защото не е преустановено изпълнението на трудовите функции на длъжността, заемана от ищцата. Работодателят бил длъжен преди процесното уволнение да извърши подбор. За такива действия ищцата не била уведомена, а ако същите са били предприети, то подборът бил незаконосъобразен. Ищцата счита, че прекратяването на трудовия договор било израз на отрицателно субективно отношение спрямо нея, което я е поставило в неравностойно положение спрямо другите служители значително време преди връчване на заповедта и предизвестието и накърнявало трудовите й права. Твърди, че от страна на управителя на ответното дружество към нея многократно било проявено грубо и неуважително отношение в качеството й на служител. То се изразявало в заплахи, психически тормоз, възлагане на задачи, надхвърлящи нормалното работно време за тяхното изпълнение, неоснователно лишаване от бонус за м.09.2023г., който ежемесечно се бил изплащан на служителите, неоснователно обвинение, че незаконно записва разговори и др. Дори в края на действието на трудовия договор заради поведение на ответника било забавено изплащане на обезщетението, дължимо при представен болничен лист. Ищцата се позовава на закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 КТ, като твърди, че от 2006г. страда от клинична депресия – депресивно – тревожно разстройство. Твърди, че това е психическо заболяване и попада сред заболяванията, изброени в Наредба № 5 на МЗ.

Непосредствено преди прекратяване на трудовия договор това заболяване се активизирало и продължило и след това. Въпреки отправено от ищцата искане ответникът не й предоставил възможност да представи медицински документ за заболяването си и съответно не е взел предварително мнение от ТЕЛК и разрешение за уволнението от Инспекцията по труда.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.

1

Навежда довод, че е налице реално съкращаване на щата, като в тази връзка изтъква, че след извършеното съкращаване на щата в предприятието на работодателя няколко от трудовите функции на длъжността на ищцата продължавали да се изпълняват като например дейността на фактуриране. Последната функция била прехвърлена към други служители като допълваща техни основни функции. В конкретния случай работодателят взел решение по целесъобразност за рационализиране на работата на предприятието и за липсата на необходимост от отделна длъжност, заемана от ищцата. След процесното уволнение в ответното дружество не бил назначаван нов служител на сходна или същата позиция, като от щатната ведомост към м.01.2024г. било видно, че щатното разписание, утвърдено през м.11.2023, не било променяно. По оплакването за неизвършен подбор ответникът възразява, че е извършил преценка относно необходимостта от извършване на подбор. Предприетите в тази връзка действия и оценки били документирани. Отрича да е налице злоупотреба с право при уволнението. Оспорва спрямо ищцата да е било проявявано отрицателно субективно отношение, още по - малко грубо или обидно такова. Напротив, ищцата била съветвана от колегите си да преустанови проявено неуважително отношение към ръководството. Вярно било твърдението за неизплатен бонус на ищцата, но съгласно договореното изплащането му зависело от едновластната преценка на работодателя. Относно позоваването на закрила при уволнение изтъква, че е изпълнил задължението си да изиска от ищцата информация за заболявания, които са основание за закрила при уволнение, като за работодателя не съществувало задължение да отложи прекратяване на трудовото правоотношение до представяне на медицински документ, доказващ заболяване. Оспорва представеното психологическо становище от 06.12.2023г. Предвид удостовереното в него обстоятелство, че ищцата страда от депресивно състояние още от 2006г., то ищцата би следвало да разполага с медицински документи, доказващи твърдяното психическо заболяване към датата на процесното уволнение. Отделно от това удостовереното в психологическото становище психо – емоционално състояние на ищцата не било доказано. В тази връзка се позовава на неизпълнение от страна на ищцата на задължението й по чл.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за представяне пред работодателя на медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно – профилактични заведения, където се лекува или се води на диспансерен отчет. Представеното становище нямало качеството на медицински документ по смисъла на Наредба № 5 и лицето, издало становището, нямало медицинско образование, а освен това същото било издадено след прекратяване на трудовия договор. При това към датата на уволнението ищцата не разполагала с официален документ, удостоверяващ правото й да се ползва със закрила по чл.333 КТ. Оспорва твърдението, че ищцата е останала без работа през процесния период, което обстоятелство не можело с категоричност да се установи само въз основа на липса на вписвания в трудовата книжка за започване на работа при друг работодател.

В допълнение към отговор от 19.02.2024г. ответникът се позовава на това, че съгласно допълнително споразумение между страните от 01.02.2023г. е увеличено основното възнаграждение на ищцата във връзка с опровергаване на твърденията за проявено негативно отношение на работодателя към ищцата.

С молба – становище от 24.04.2024г. ответникът поддържа, че подбор реално е бил извършен в хода на прекратяване на трудовия договор с ищцата. По повод оплакванията във връзка със забава в изплащането на обезщетение по болест от НОИ се възразява, че това не се дължи на недобросъвестно поведение на ответника, а се дължи на необходимостта от спазване на указания на НОИ, дадени към работодателя в писмо от НОИ от 24.10.2023г., във връзка с проверка на издадения болничен лист. След извършване на проверката болничният лист бил подаден незабавно към НОИ за обработка и изплащане. Възразява, че предвиденият бонус по чл.3, ал.1, т.4, чието изплащане зависи от преценката на работодателя, не представлява допълнително възнаграждение с постоянен характер и съответно не следва да се включва при изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищцата е докаже наличие на трудово правоотношение между страните, което е било прекратено от ответника на основание съкращаване на щата, че ищцата е страдала от психично заболяване към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия 2 договор, респ. при неспазен срок на предизвестието – към датата на връчване на уволнителната заповед, че е налице сочената злоупотреба с право – уволнението е извършено поради негативно отношение от управителя на ответното дружество спрямо ищцата; че ищцата е останала без работа през процесния период и размер на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответника е да докаже реално съкращаване на щата преди датата на връчване на предизвестието, а именно че е премахната щатната бройка на изпълняваната от ищцата трудова функция и занапред същата не се изпълнява или макар да се изпълнява, тя е разпределена между други длъжности, както и че е упражнил правото си на подбор преди датата на уволнението.

Страните не спорят, а от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по трудов договор № 02/25.05.2018г. ищцата М. Й. И. е била назначена при ответника „Юлиус Майнл България“ ООД на длъжността „сътрудник обслужване на клиенти“.

Не се спори също така, а от събраните доказателства се установява, че на 20.11.2023г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор и заповед № ЗП – 23/20.11.2023г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване на щата във връзка с решение № Р – 09/17.11.2023г. за съкращаване/промяна на щатното разписание при работодателя и обсъдена необходимост от процедура по подбор и със заповед за утвърждаване на ново щатно разписание от 17.11.2023г. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 21.11.2023г.

Ищцата се позовава на закрила при уволнение с твърдение, че страда от психично заболяване, който довод намира правното си основание в нормата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.1, ал.1, т.5 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ. В изпълнение на изискването по чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. на 20.11.2023г. на ищцата е предоставена възможност да попълни декларация за това дали страда от някое от заболяванията, изброени в Наредбата. Ищцата е направила отбелязване, че медицинските й изследвания не са завършени и поради това не може обективно вярно да попълни декларацията. Към исковата молба ищцата е представила и съдът прие като доказателство психологическо становище с изх. № 640/06.12.2023г., издадено от Център по психология и психотерапия „Промяна“. В същото е направено заключение, че на база проведено психологическо интервю и направени клинични тестове ищцата страда от депресивно – тревожно разстройство от 2006г. след загубата на майка си. Посочено е още, че към момента на изследването състоянието й е влошено поради загубата на работната позиция, като това силно е повлияло на качеството й на живот.

По делото е изслушано заключение по съдебно – психиатрична експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда като компетентно и добросъвестно дадено. Вещото лице на база събраните писмени доказателства и след извършен личен преглед на ищцата е приел, че към момента на изследването ищцата страда от смесена тревожно – депресивна реакция F43.222 – МКБ 10. Вещото лице е посочило, че ако се докаже, че заболяването на ищцата е започнало още в юношеска възраст, то диагнозата би следвало да бъде : смесено тревожно – депресивно разстройство – F41.2 – МКБ 10. В такъв случай при представени доказателства за чести и тежки декомпенсации с личностова и социална дезадаптация и загуба на работоспособност, може да се обсъжда прилагането на особена закрила при уволнение. Вещото лице е отбелязало, че може да допълни заключението си след разпит на свидетеля, който е допуснат за установяване на психическото състояние на ищцата. В тази връзка по делото е разпитан свидетелят Й. И.

(баща на ищцата), който съобщава, че след смъртта на майка й през 2006г. ищцата се затворила в себе си и нямала желание да споделя нищо. Свидетелят работел в чужбина и рядко се прибирал в страната. Ищцата живеела сама, контактувала предимно с братовчедки. Често избухвала, дори без повод. Преди около 2 години посещавала психолог. Ищцата не е ползвала отпуск по болест поради психични оплаквания. Съдът кредитира дадените от свидетеля И. показания като логични и съответни на останалите доказателства по делото въпреки възможната му заинтересованост (чл.172 ГПК). След разпита на свидетеля Й. вещото лице посочи, че няма основания да промени заключението си. Заявява, че в случая психично заболяване не се доказва. Посочва още, че диагнозата, поставена съгласно приетото психологоческо становище, а именно „депресивно 3 тревожно разстройство“, е неправилна, защото такава диагноза няма. Според вещото лице описаното в психологическото становище състояние представлява адаптационна реакция на вече извършеното уволнение, защото консултацията при психолог е направена след уволнението.