Решение № 119 от 18.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20234000600222 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД 741/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като се отмени постановеното по него решение № 4/11.01.2023 г. и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението на Окръжния съд в частта, с която е намален размерът на наложеното на подсъдимия Е.

М. наказание лишаване от свобода е постановено при съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.

Излагат се доводи, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. от Окръжния съд са изброени смекчаващите обстоятелства и са го мотивирали да намали наказанието лишаване от свобода при значителен превес на същите. На подсъдимия е определено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а НК е редуцирано с една трета до размер от две години лишаване от свобода.

В искането е наведен довод, че въззивният съд не е обсъдил в пълен обем относимите обстоятелства при индивидуализация на наказанието. Посочено е, че извършеното престъпление е със сравнително по-висока степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид. Същото е продължавано престъпление, включващо три деяния за период от два месеца. Не е отчетен механизма на тяхното извършване, доколкото подсъдимият се възползвал от добронамереността на пострадалите и напредналата възраст на свидетелката Рашкова, стойността на отнетите вещи, както и че част от тях са възстановени, но от органите на досъдебното 1 производство.

На следващо място е посочено, че въззивният съд не е съобразил многобройните осъждания на Е. М. за извършени престъпления от общ характер, освен това, което определя квалификацията опасен рецидив, които са предимно за престъпления против собствеността и разкриват по-висока степен на обществена опасност на дееца. Не са съпоставени честотата на редуване на извършени престъпления от общ характер с наложени и изтърпени наказания лишаване от свобода. Няколко месеца след изтърпяване на последното наказание на 17.07.2021 г. Е.

М. е възобновил престъпната си дейност, като реализираната до този момент наказателна репресия не е постигнала необходимият поправителен и превъзпитателен ефект.

В искането е посочено, че при индивидуализация на наказанието на подсъдимия Е. М. при условията на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и неглижиране на отегчаващите отговорността обстоятелства от въззивния съд е постановено решение в нарушение на чл. 54 НК и по смисъла на чл.

348, ал. 5, т. 1 НПК, като е наложено явно несправедливо наказание. Допуснато е и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, тъй като в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК не са оценени от въззивния съд обективно, всестранно и пълно всички релевантни обстоятелства при индивидуализиране на наказателната отговорност на осъдения М., което е попречило за правилното формиране на вътрешното му убеждение.

На следващо място в искането е посочено, че Окръжният съд не се е произнесъл, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, с което е нарушил материалния закон. Намалил е наложеното на подсъдимия М. наказание от 3 години и 4 месеца на 2 години лишаване от свобода, като е потвърдил присъдата в останалата й част, включително и относно извършеното групиране на наказанията.

Окръжният съд е следвало да се произнесе отново по групирането, защото определеното общо най-тежко наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода не съответства на размера на общото най-тежко наказание, което може да бъде наложено на осъдения М. след прилагане на правилата за реална съвкупност. Като не се е произнесъл съгласно разпоредбата на чл.25, ал. 1, вр. чл.23, ал.1 НК, а е потвърдил в тази част първоинстанционната присъда въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1, т.2 и т.З НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.

Постъпило е искане под формата на молба от осъденото лице Е. О. М. за възобновяване на ВНОХД № 741/2022 г. по описа на ОС-Русе в частта относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 НК. Излага доводи за допуснато нарушение при групиране на наложените му наказания.

Постъпило е и изявление от осъденото лице Е. М. в отговор на искането на Главния прокурор на Р. България, в което заявява, че искането в частта за увеличаване на наложеното му наказание е неоснователно, като моли да се остави без уважение.

Искателят поддържа искането в частта за коригиране на решението по отношение приложението на чл. 25, вр. чл. 23 НК.

Подадени са допълнителни становище и изявление от осъденото лице Е. М., в които посочва, че искането на Главния прокурор е неоснователно и цели да влоши неговия живот в нарушение на чл. 36 НК и ЕКЗПЧОС.

2

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло искането на Главния прокурор. Излага доводи в негова подкрепа. Прокурорът счита за неоснователно искането на осъдения М..

В съдебно заседание осъденото лице Е. М. и служебният му защитник адвокат Г. Д. поддържат подаденото искане и излагат доводи в негова подкрепа. Оспорват искането на Главния прокурор, като считат, че е неоснователно в частта, с която се иска увеличение на наложеното наказание на М., а е основателно в частта относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 НК.

В правото си на последна дума осъденото лице Е. М. иска да се остави в сила решението на Окръжен съд Русе без да се намалява в частта на групираното общо наказание, тъй като има следваща присъда от две години и осем месеца, която ще се кумулира с наказанието по настоящото дело.

Апелативният съд след като извърши проверка за наличие на наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на правомощията си по чл.

347 НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване, подадено от Главния прокурор и от осъденото лице се явяват процесуално допустими. Предмет на същите е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред. Двете искания са подадени от процесуално легитимирани лица по чл. 420, ал. 1 НПК в законоустановения срок по чл.

421, ал. 1 НПК. В подаденото искане от Главния прокурор се сочи наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК на въззивното производство във връзка с допуснати нарушения на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 -3 НПК. В подаденото искане от осъденото лице е наведено оплакване за коригиране на постановеното решение от въззивния съд в частта на приложението на чл.25 ал.1 вр. с чл.23 НК.

Разгледано по съществото искането на Главния прокурор е частично основателно, както и е основателно искането на осъдения Е. М. по следните съображения:

С Присъда № 97/17.08.2022 г., постановена по НОХД № 965/2022 г. на Районен съд – Русе подсъдимият Е. О. М. е признат за виновен в това, че през периода 10.11.2021 г. – 11.01.2022 г. в гр. Русе в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление – на три пъти отнел чужди движими вещи: 1 бр. златен дамски пръстен – халка с ажурна плетка във форма на цветя от 14 карата с нето тегло 3,88 гр., 1 бр. дамско кожено портмоне и парична сума в размер на 70 лева на обща стойност 363 лева от владението на В. Д. Р., 1 бр. мъжко портмоне от естествена кожа с фиш от държавното тото с печеливша тройка и парична сума в размер на 20 лв. на обща стойност 35 лв. от владението на С. И. С., 1 бр. дамско портмоне от лачена кожа и парична сума в размер на 225 лв. на обща стойност 230 лв. от владението на Веселка Василева Георгиева, всичко на обща стойност 628 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК е намалено така определеното наказание лишаване от свобода от пет години на три години и четири месеца.

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание измежду наложеното наказание лишаване от свобода с настоящата присъда и наложеното наказанието лишаване от свобода по НОХД № 407/2022 г. на Окръжен 3 съд – Русе в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 407/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Е. О. М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по делата.

С Решение № 4/11.01.2023 г. по ВНОХД 741/2022 г. на Окръжен съд – Русе е изменена присъдата в частта, с която на подсъдимия Е. О. М. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, като е намалено на две години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Решението е влязло в сила на 11.01.2023 г.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК с признаване изцяло фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния от подсъдимия, на когото е ангажирана наказателната отговорност за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

С постановената присъда подсъдимият М. е признат за виновен за извършеното престъпление, като при условията на чл.54 НК му е определено наказание от пет години лишаване от свобода. С приложението на чл.58а ал.1 НК същото е редуцирано до три години и четири месеца лишаване от свобода.

При индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия М., от решаващия първостепенен съд е прието, че извършеното престъпление е със сравнително висока обществена опасност. Същата се извежда от това, че е продължавано и включва три деяния, както и от механизма на осъществяването им, тъй като подсъдимият се е възползвал от наивността и добронамереността на пострадалите, а при св. Рашкова и от напредналата ѝ възраст.

При определяне размера на наложеното наказание е отчетена от решаващия съд и личната обществената опасност на подсъдимия, който е с обремененото съдебно минало, тъй като е осъждан многократно за извършените престъпления извън тези, които формират квалификацията опасен рецидив, като преимуществено са посегателства против собствеността. Посочените обстоятелства са отчетени като отегчаващи вината такива. Към тях е прибавено и това, че през последните десет години основният източник на доходи за подсъдимия е престъпната му дейност, насочена предимно срещу отнемане на вещи. Същият е освободен от затвора на 18.07.2021 г., когато е изтърпял предното му наложено наказание лишаване от свобода. За по-малко от четири месеца е възобновил престъпната си дейност, което я е превърнал в начин на препитание, а наложените му наказания не са довели до постигане целите им.

Като смекчаващи вината обстоятелства, са отчетени процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебна фаза и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина, както и че е възстановил част от отнетите вещи. Наложеното наказание по чл.54 НК е определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства в размер на пет години лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58 а ал.1 НК е намалено на три години и четири месеца.