Определение № 830 от 15.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. Враца, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно частно гражданско дело № 20261400500620 по описа за 2026 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба вх. № 6685/04.09.2026 г., подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК: ***, чрез юрк. Г. П., срещу Определение № 929/11.08.2026 г. на Районен съд –Козлодуй, постановено по г.д. № 403/2026 г.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да измени решението в частта за разноските, като е оставил без уважение искането за намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Поддържа, че определеният размер от 328,21 евро не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, характера на предявения иск и обема на осъществената процесуална защита. В тази връзка изтъква, че производството не се отличава със значителна сложност, тъй като процесуалният представител на ищеца е подал искова молба и е осъществил представителство в едно открито съдебно заседание, без да са извършвани усложнени процесуални действия или да са събирани значителен брой доказателства. Сочи също, че макар искът да се отнася до две допълнителни услуги по договора за кредит, оспорената клауза е една, като недействителността й е обоснована с общи доводи и възражения, поради което възнаграждението следва да бъде определено с оглед общия материален интерес.

Жалбоподателят поддържа, че при определяне на дължимите разноски съдът следва да съобрази не само материалния интерес, но и действително 1 извършената работа, фактическата и правната сложност на спора, както и обема на процесуалните действия. Счита, че с оглед конкретните обстоятелства по делото следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро за осъщественото от адвоката безплатно процесуално представителство на ищеца, вместо определения размер от 328,21 евро.

Излага, че възнаграждението следва да бъде съобразено с реално положения труд и че при преценката за неговия размер съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. Позовава се в тази насока на практиката на Съда на Европейския съюз относно приложението на правилата за конкуренция към националната уредба на минималните адвокатски възнаграждения, както и на съдебна практика на националните съдилища.

С оглед изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат намалени присъдените в тежест на ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Й. М. Р., чрез процесуалния й представител адвокат М. С., в който се оспорва основателността й. Поддържа се, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро не е прекомерно, като при определянето му следва да се съобразят фактическата и правната сложност на спора, предметът и материалният интерес на исковете, броят и видът на релевираните възражения, процесуалното развитие на делото, обемът и видът на извършените процесуални действия, участието в съдебни заседания, както и действително положеният от адвоката труд за защита на страната. Изтъква се, че процесуалният представител се е запознал с относимите документи и отговора на ответника, изготвил е исковата молба и е участвал в съдебно заседание, като тези действия са изисквали време, професионални знания и ангажираност.

Посочва се, че по делото са предявени два отделни иска – оценяем с правно основание чл. 55 ЗЗД и неоценяем с правно основание чл. 26 ЗЗД, поради което минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи за всеки от тях, като общият му размер съгласно Наредба № 1/2004 г. възлиза на 715 евро. Според ответната страна присъдените 300 евро са под този размер и представляват справедливо заплащане на положения труд. В подкрепа на становището си се изтъкват и актуалните пазарни цени на адвокатските услуги, икономическата обстановка, инфлационните процеси и професионалната отговорност на адвоката.

Ответната страна поддържа, че практиката на Съда на Европейския съюз не налага автоматично намаляване на адвокатските възнаграждения, а изисква конкретна преценка за прекомерност с оглед обективните обстоятелства по делото, като се позовава и на практика на Окръжен съд – Враца по аналогични случаи. Посочва се още, че процесуалният представител на ищеца не е поискал увеличаване на присъденото възнаграждение, въпреки че го счита за занижено, за да не бъдат натоварвани насрещната страна с допълнителни разноски. С оглед изложеното се иска потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

2

За да се произнесе по частната жалба, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Й. М. Р., ЕГН **********, чрез адв. М. С., против „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени искове – чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 40011180124, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 444.04 лева (равностойност на 227.03 евро), представляваща платена без основание сума по недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирало отговор на исковата молба, с който е оспорило основателността на предявените искове, като е изложило съображения за действителността на договора за потребителски кредит и е направило възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с искане за определянето му съобразно фактическата и правната сложност на делото, позовавайки се на практиката на Съда на Европейския съюз и на националните съдилища.

С решение № 231/17.06.2026г. Районен съд – Козлодуй е уважил исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил в полза на ищеца разноски в общ размер на 328.21евро.

За направените разноски ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който е претендирал общо 328.21евро, включващи 22,08 евро държавна такса, 6,13 евро разноски за събиране на доказателства и 300 евро адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Съдът е счел направеното възражение за прекомерност за неоснователно, предвид правната и фактическа сложност на делото, наложила анализ на националното законодателство и практиката на ВКС и СЕС.

На 23.07.2026 г. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е подало молба вх.

№ 5880 по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Поддържало е, че присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 328,21 евро е прекомерно с оглед фактическата и правната сложност на делото и обема на извършените процесуални действия. Изтъкнало е, че производството е приключило в едно съдебно заседание, без осъществяване на сложни процесуални действия, поради което определеният размер не съответства на действително положения адвокатски труд, а при определянето му е отчетен единствено материалният интерес. Позовало се е на практиката на националните съдилища и на Съда на Европейския съюз относно неприложимостта на задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения при противоречие с правото на конкуренцията, като е поддържало, че съдът може да определи възнаграждение под предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум. С оглед изложеното е поискало изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до 204,52 евро.

3

Ищецът е депозирал отговор с вх. № 6203/07.08.2026 г., с който е оспорил молбата като неоснователна и незаконосъобразна, като е поискал оставянето й без уважение.

С обжалваното определение № 929/11.08.2026 г. Районен съд – Козлодуй е оставил без уважение молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за изменение на Решение № 231/17.06.2026 г. в частта за разноските. Приел е, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед предмета и фактическата и правната сложност на спора, независимо че делото е приключило в едно открито съдебно заседание. Съдът е съобразил обстоятелството, че са предявени обективно съединени искове за установяване нищожността на договор за потребителски кредит и за връщане на сумата от 227,03 евро, както и че възнаграждението е значително под ориентировъчния минимален размер по Наредба № 1/2004 г. Изложил е съображения, че при определянето му са отчетени действително положеният адвокатски труд и спецификата на потребителското законодателство, поради което не са налице основания за допълнителното му намаляване.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предмет на въззивната проверка е правилността на Определени № 929/11.08.2026 г. на Районен съд –Козлодуй, с което молбата за изменение на Решение № 231/17.06.2026 г., постановено по ГД 403/2026 г. по описа на същия съд е оставена без уважение като неоснователна.

В случая по делото са предявени обективно съединени искове – за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК и за връщане на сумата от 444,04 лв., равностойна на 227,03 евро, с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Първият иск е неоценяем, а вторият е оценяем, с цена на иска 444,04 лв.

Съобразно посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. размери, ориентировъчното възнаграждение за неоценяемия иск възлиза на 1000 лв., или 511,29 евро, а за оценяемия иск – на 400 лв., или 204,52 евро.

Общият ориентировъчен размер за двата иска възлиза на 1400 лв., равностойни на 715,81 евро, при преизчисляване по официалния фиксиран курс от 1 евро за 1,95583 лв.

Същевременно следва да се отчете, че двата иска произтичат от едно и също договорно правоотношение, като претенцията за връщане на платената сума е обусловена от твърдяната недействителност на договора. Поради това защитата по тях се основава на общи фактически обстоятелства и предполага анализ на едни и същи договорни клаузи и приложимата правна уредба.

Посочените ориентировъчни размери следва да бъдат съобразени с тази връзка между исковете, без да се пренебрегва самостоятелният предмет на 4 всяка от претенциите.

Присъденото адвокатско възнаграждение за осъщественото в исковото производство процесуално представителство е в размер на 300 евро. Този размер е значително под половината от така формирания ориентир.

При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК обаче тези размери не са задължителни за съда. Съгласно действащата редакция на разпоредбата съдът следва да съобрази критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв., сред които са фактическата и правна сложност на делото, засегнатият интерес, условията и времето за извършване на работата, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Поради това преценката за прекомерност следва да се извърши въз основа на съвкупността от конкретните обстоятелства по делото.

Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба, запознал се е с представените доказателства и с отговора на ответника и е осъществил процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание на 16.06.2026 г.

При тези данни съдът намира, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената адвокатска работа. Размерът е под ориентировъчните стойности по чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.

Разпечатката съдържа 44 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21bb3162-a8d2-435b-bd0f-314e9fae8b12