Определение № 1334 от 13.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1334 гр. София, 13.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20268003900637 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Д. Н., имаща качеството на ищец в производството, срещу определение № 339 от 03.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3392/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на определение № 17637 от 20.09.2025 г., постановено по гр.д. № 4741/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I - 2 3 състав, е допълнено постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото, като А. Д. Н. е осъдена на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сума в размер на 511, 29 евро /равностойност на 1 000 лв./, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Излага се оплакване, че въззивният съд не е съобразил, че ищецът не може да носи отговорност за разноски поради допуснати пропуски от първоинстанционния съд, който е оставил исковата молба без движение, без да е налице нередовност и не е уведомил ищеца за постъпил по делото отговор на исковата молба от ответника и за постановени по делото съдебни актове. Частният касатор счита, че в обжалваното определение съдът е допуснал и нарушение на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, защото не е съобразил, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно правната и фактическа сложност на делото и трябва да бъде възложено за заплащане от насрещната страна в размер по-нисък от 1 000 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е 1 формулиран един въпрос.

Ответникът по частната касационна жалба - ЗД „Бул инс“ АД, не заявява становище по нейната основателност.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната касационна жалба доводи, данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че исковото производство, образувано пред първоинстанционния съд, е прекратено с определение, като след неговото постановяване и в срока по чл. 248 ГПК е подадена молба от ответника ЗД „Бул инс“ АД, с която се иска то да бъде допълнено в частта му за разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството. Първоинстанционният съд е постановил определение, с което е намерил искането за основателно и е присъдил в полза на ответника разноски в размер на 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Срещу този акт са подадени две частни жалби – едната е от ответника, като с нея се иска в тежест на ищеца да бъде възложено заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в по-висок размер, а втората е от ищеца и с нея се иска да бъде отменено определението и да се постанови отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК в цялост, като в негова тежест изобщо да не бъдат възлагани направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е счел, че с оглед прекратяването на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право да му бъдат възстановени направените от него разноски. Посочил е, че подадената искова молба е била редовна, тъй като в нея е описан конкретният механизъм на настъпване на произшествието, от което са причинени вредите, чието обезщетяване се търси в процеса. Ето защо тя е следвало да бъде изпратена на ответника и да му бъде даден срок за подаване на писмен отговор, както е направил и първоинстанционният съд, като при извършване на това действие последният не е допуснал процесуално нарушение. Такова обаче е допуснато при постановяване на последващото му разпореждане за оставяне без движение на исковата молба и даване на указания за отстраняване на нередовности, защото тя не страда от такива. С получаване от ответника на препис от редовната искова молба той вече участва в процеса, в който е извършил процесуално действие по подаване на писмен отговор. Той е представил и доказателства, че е направил разноски за платено възнаграждение на адвокат, 2 упълномощен да го представлява по делото, като е поискал тяхното присъждане.

Предвид това съдът е заключил, че те следва да бъдат възложени за заплащане в тежест на ищеца. Въззивният съд е разгледал и заявеното от ищеца в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на тези разноски по чл. 78, ал. 5 ГПК. Извършил е съпоставка на размера на платеното адвокатско възнаграждение с действителната правна и фактическа сложност на делото, която е определена при съобразяване на неговия предмет, по който е постановена обилна съдебна практика, както и на извършените от адвоката действия по защита, които се изчерпват само с изготвянето и подаването на писмен отговор, който е кратък и за изготвянето му не са вложени много труд и усилия. С оглед на това въззивният съд е приел, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ищеца, трябва да е по-нисък от този, до който се доказва, че те са направени, който е 15 180 лв. Той е определен на 1 000 лв. и е с 800 лв. по-висок от този, определен от първоинстанционния съд. Ето защо обжалваното определение е отменено частично по подадената от ответника частна жалба и постановеното от първоинстанционния съд прекратително определение е допълнено, като в полза на ответника са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на още 409, 03 евро. В останалата му обжалвана част то е потвърдено.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор поставя един въпрос, като не излага конкретни съображения за осъществяване на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Този въпрос е: Законосъобразен ли е акт, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, и следва ли да се присъждат разноски при нарушаване на равенството на страните в процеса?

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на един въззивен съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е налице предвиденото в тази норма общо основание, което е въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. В тълкувателното решение е отбелязано и това, че поставеният въпрос не може да е такъв, който да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

От начина, по който е формулирана първата част от въпроса, е видно, че отговорът му изисква произнасяне по правилността на направените в обжалваното определение изводи на въззивния съд за това дали от първоинстанционния съд са допуснати процесуални нарушения при постановяване на разпорежданията за 3 констатиране на нередовност на исковата молба и за връчване на препис от исковата молба на ответника за подаване на писмен отговор, както и дали тези нарушения имат значение за възникване на отговорността за разноски на ищеца при прекратяване на делото. Това означава, че въпросът в тази му част е от значение за правилността на обжалваното определение. Втората част от поставения от касатора въпрос не отговаря на мотивите на въззивния съд в обжалваното определение. В него не е направен извод да е налице някакво нарушаване на принципа на равенство на страните в процеса във връзка с извършените от съда процесуални действия, имащи отношение към разрешаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноски. Ето защо и няма изложени съображения за това възлагат ли се в тежест на насрещната страна разноски при нарушаване на посочения принцип. Следователно по въпроса в тази му част няма произнасяне в обжалваното определение. След като въззивният съд не се е произнесъл по формулирания въпрос и той е от значение за правилността на постановеното от него определение, той не отговаря на изискванията за покриване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това означава, че по него не може да се допусне касационно обжалване на определение № 339 от 03.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3392/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 339 от 03.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3392/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на определение № 17637 от 20.09.2025 г., постановено по гр.д. № 4741/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I - 2 3 състав, е допълнено постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото, като А. Д. Н. е осъдена на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сума в размер на 511, 29 евро, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5