Разпореждане № 113665 от 21.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16165/2026
- Вид
- Разпореждане № 113665
- Подписан
- 21.09.2026
- В сила
- 21.09.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 255 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 255, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 255, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 113665 гр. София, 21.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110116165 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от Д. В. Ш. против Районен съд Варна, Окръжен съд Варна и ДСИ при СРС.
С разпореждане № 85244/13.07.2026 г. съдът на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба на ищцата и е прекратил производството по делото.
Срещу разпореждането на съда е постъпила частна жалба, като жалбоподателката не е представила документ за внесена държавна такса в размер на 7,67 евро и е поддържала направено искане за освобождаване от задължението й да заплати държавната такса.
С разпореждане от 16.09.2026 г. съдът е изискал справки за установяване съответствие с декларираното имуществено и гражданско състояние на жалбоподателката.
Срещу разпореждането от 16.09.2026 г. е постъпило възражение с вх. № ******/17.09.2026 г., което да бъде представено на вниманието на СГС, както и частна жалба с вх. № ******/18.09.2026 г., обективиращо и искане за определяне на срок при бавност по реда на чл. 255 ГПК за администрирането на депозираната частна жалба с вх. № ******/14.09.2026 г. срещу връщането на исковата молба.
Съдът на осн. чл. 255, ал. 2, изр. 2 ГПК излага следното становище:
Съгласно чл. 255, ал. 1 ГПК, когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. Видно от данните по делото, при депозиране на частната жалба с вх. № ******/14.09.2026 г. жалбоподателката не е изпълнила задължението си да внесе дължимата държавна такса в размер на 7,67 евро по сметка на СГС, като е поддържала искането си за освобождаване от задължението й да я заплати. Съставът при СРС, с разпореждането си от 13.07.2026 г., с което е върнал исковата молба, е посочил, че в срока за изпълнение на указанията, от страна на ищцата е постъпила молба с вх. № ******/03.07.2026 г., към която е приложена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за материалното и гражданско състояние на ищцата с оглед направено от нея искане за освобождаването й от задължението да заплаща държавни такси в производството. Отбелязано е, че ищцата не е изпълнила нито едно от подробно дадените с разпореждането на съда указания, касаещи допустимостта и редовността на исковата молба, поради което същата следва да бъде върната, а 1 производството по делото – прекратено. С оглед на горното съдът е отчел, че е безпредметно произнасянето по искането за освобождаване от задължението за заплащане от държавна такса.
След като обаче ищцата е депозирала частна жалба, с която е поддържала искането си за освобождаване от държавна такса, то за администриращия СРС се поражда задължението да се произнесе по искането, преди да изпрати делото на СГС.
С оглед константната практика на СГС и ВКС /напр. Опр. № 2605/24.09.2021 г. по ч. гр. дело № 8358/2021 г. по описа на СГС, Опр. № 415/08.06.2021 г. по ч. гр. дело № 5793/2021 г. по описа на СГС, Опр. № 4425/04.10.2025 г. по ч. к. гр. дело № 2637/2024 г. по описа на ВКС, 4 г.о. и др./, че при невярно посочени данни в декларацията за материално и гражданско състояние, следва да се отхвърли искането за освобождаване, то настоящият състав е изискал различни справки за проверяване достоверността на отразените в декларацията данни. След постъпване на същите, което обичайно отнема времеви период от около една – две седмици, съдът следва да се произнесе, като освободи жалбоподателката от задължението й да внесе дължимата държавна такса, или да откаже същото и да й укаже да внесе сумата от 7,67 евро като част от процеса по администриране на частната жалба.
Ето защо, настоящият състав счита, че не е налице бавност при администрирането на депозираната частна жалба с вх. № ******/14.09.2026 г.
Отделно, съдът намира, че постановеното от него разпореждане № 11179/16.09.2026 г. е акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, но доколкото е депозирана частна жалба и срещу него с вх. № ******/18.09.2026 г., то преценката за това следва да се извърши от въззивната инстанция.
С оглед на изложеното и на основание чл. 255, ал. 2 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски градски съд за произнасяне по компетентност по депозираната молба с вх. № ******/18.09.2026 г. за определяне на срок при бавност за администрирането на депозираната частна жалба с вх. № ******/14.09.2026 г., както и за произнасяне по депозираната частна жалба, обективирана в същия документ с вх. № ******/18.09.2026 г. срещу постановеното разпореждане № 111799/16.09.2026 г.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ и депозираното възражение с вх. № ******/17.09.2026 г.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2