Решение № 1545 от 13.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. Плевен, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430104300 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от С. П. С. с ЕГН ********** от гр.*** против „***“ ЕООД. Ищцата твърди, че с ответника сключила договор за предоставяне на потребителски кредит № ********/***г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 1100 лева при фиксиран лихвен процент 35 %, ГПР 49,66 % и срок на договора 1 месец. Ищцата твърди, че на същата дата, с посредничеството на ответника, сключила договор за гаранция с „***“. Твърди, че от договора за гаранция се установява, че дължи възнаграждение на дружеството гарант 1045 лева, което следва да заплаща на равни месечни вноски за срока на действие на договора за кредит, като таксата се дължи в срок от един месец. Ищцата твърди, че извършените плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението й да възстанови главния дълг, са лишени съгласно чл.23 ЗПК и чл.26 ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл.19 ал.1 и ал.4 ЗПК вр. с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 ЗПК. Кредиторът е нарушил изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.9 ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 35 % не съответства на записаната лихва от 345 лв. Твърди, че в договора кредиторът е посочил като стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66 %. Твърди, че ГПР трябва да посочва всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, като в този смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС, който в Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-****** 1 е посочил, че „на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Ищцата твърди, че от процесния договор за кредит не са ясни обстоятелствата по чл.19 ал.1 ЗПК. Твърди, че е посочен лихвен процент по заема 35% , но не е посочено как те се съотнасят към ГПР. Ищцата твърди, че съгласно чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 ЗПК, видът и размера на събираните такси трябва да са точно определени в договора и кредитодателят не може да изисква заплащане на такси, които не са предвидени в договора. Твърди, че освен възнаградителни лихва в договора не са включени други разходи. Твърди, че в договора не са посочени данни за разходите, които формират ГПР, за да могат потребителите да получат нужната информация. Твърди, че ГПР се определя по точна методика, регламентирана в чл.19 ал.1 и по силата на чл.19 ал.2 по алгоритъм, определен в Приложение №1 към закона. Твърди, че законодателят задължава кредитодателите да включват в договора размера на ГПР и данните за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които дължат за срока на договора и да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможности да го обслужват. Ищцата твърди, че когато договора за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение, в който смисъл е съдебната практика застъпена в Решение №16/26.05.2021г. по в.гр.д, №57/2021г. на ОСТърговище, Решение №1- 272/15.01.2021г. по в.гр.д.№2669/2020г. на ОСБургас, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав. Ищцата твърди, че съгласно императивните изисквания на ЗПК, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Ferratum Bank в полза на кредитодателя. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 ЗЗП. В тази връзка навежда доводи, че с преюдициално заключение по дело С-***/10 е прието, че използването па заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Ищцата твърди, че такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19 ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 2 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Ищцата твърди, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „***" ЕООД, който с чл.5 от договора е задължил кредитополучателя да учреди поръчителско правоотношение с „***" ЕАД и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, с включено в него възнаграждение на дружеството - гарант. Ищцата твърди, че съгласно чл.19 ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на *** на Република България /основен лихвен процент, който понастоящем е 0.0 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Твърди, че съгласно чл.21 ЗПК, нищожни са клаузи в договор за потребителски кредит, имащи за цел или за резултат заобикаляне на нормативните правила на ЗПК.

Ищцата твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.19 ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тьй като незаконосъобразно не е включил таксата - възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договор размер на ГПР от 49,66 %, което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл.4 от същия относно приложимия ГПР. Твърди, че тъй като тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в отношенията между страните, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката на чл.4 от процесния договор. Твърди, че нищожността на клаузата на чл.4 от спорния договор за кредит има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, или моли съда да приложи правните последици на чл.19 ал.5 ЗПК.

Отделно от това ищцата твърди, че в договора е посочено право на отказ, но в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, поконкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл.11 ал.1 т.20 ЗПК. Твърди, че тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си право. Твърди, че неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на чл.29 ал.6 ЗПК също уврежда интересите му, като създава предпоставки кредиторът да претендира от него недължими обезщетения.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е недействителен, защото кредитодателят не е посочил условията за прилагането на лихвения процент, а именно как се начислява: дали върху цялата сума по кредита, дали върху 3 остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент от 35 % съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Сочи, че не е ясно върху каква стойност се изчисляват тези 35 %, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да прогласи договора за кредит за нищожен като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

След изтичане на едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от приетия по делото Договор за кредит № ********/***г между ищцата и "***" ЕООД, (лист 65), че на ищцата като кредитополучател, е предоставен паричен заем в размер от 1100 лева, който заем да бъде върнат на 12 погасителни вноски с краен срок на погасяване ***г. Установява се от договора, че общата сума, която ищцата следва да върне е 1353 лева и представлява сбор от главница 1100 лева, лихва съгласно общите условия 253 лева при лихвен процент 23 %. Видно от договора, ГПР е в размер на 49,11 %. В заключението си вещото лице установила, че при дължима лихва от 253 лева, лихвения процент е в размер на 40,04%, а не 23 % , както е посочено в договора. Съответно ГПР е 48,30% и включва главница и лихва. Съгласно чл.5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***“ в полза на ответното дружество.

В заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза вещото лице е посочило, че на ***г. ищцата е изплатила изцяло дължимите по договора суми в общ размер на 1270,10 лева, от която 1100 лева главница, 35,49 лева лихва, 5,50 лева такса предсрочно погасяване и 129,11 лева задължение за поръчителство.

В заключението е отразено и съдът приема за установено от фактическа страна, че с предсрочното плащане, ищцата е погасила задълженията си към кредитора и към поръчителя.

В заключението е отразено, че ГПР по Договора за кредит е 48,30% и в него не е включена таксата за услуга гаранция по договора. В случай, че сумата възнаграждение по договора за гаранция бъде включена, то ГПР би стигнал в размер на 414,83 %, а към датата на сключване на договора пет пъти законната лихва е бил в размер на 66,45 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК – със срок на погасяване над три месеца.

4

Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и т.20 и чл.12 ал.1 т.7 – 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.