Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 379 от 30.06.2021, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 212/2021
Вид
Решение № 379
Подписан
30.06.2021
В сила
05.01.2022
Състав
ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 предл.последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.203 ал.1 т.2-15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.207 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.207 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.214 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.214 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.214 ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.214 ал.4 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.301 ал.1 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 379 гр.Плевен, 30.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №212 по описа за 2021г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба от Ц.М.Т. ***, чрез адв.К.Д.

***, против Заповед №8121К-4178/02.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи в частта, с която на основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР оспорващият е отстранен временно от длъжност инспектор, считано от датата на издаване на заповедта.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че липсват и мотиви относно обстоятелството, че заеманото служебно положение може да затрудни разкриването на обективната истина в хода на образуваното дисциплинарно производство. Твърди се още, че отстраняването от длъжност засяга законните права на оспорващия, тъй като го лишава от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение, и го лишава от възможността пълноценно да се грижи за семейството си. Счита се, че не е налице втората кумулативна предпоставка за отстраняване на длъжност, което води до нарушаване принципът на съразмерност, установено в чл.6 от АПК. Счита се още, че е нарушено и правото по чл.1 от Допълнителен протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърди се, че от данните по делото може да бъде направен единствен извод, че мотивите в заповедта са по-скоро мотиви за дисциплинарното производство, но не и такива за временно отстраняване от длъжност. Сочи се, че първоначално е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ и временно е бил отстранен от длъжност, като след изменение на мярката в „парична гаранция“ заповедта за отстраняване е изменена в тази част без да е определен срок. Твърди се, че от м.ноември 2020г. е отстранен от длъжност, което обстоятелство обуславя отмяна на заповедта в тази част, тъй като на практика е отстранен повече от четири месеца. Счита се още, че липсват и доказателства, че разследването би било затруднено от обстоятелството, че би бил на работа и заемал съответната длъжност. Твърди се също, че по следственото дело са проведени множество следствени действия, което говори, че заеманото служебно положение през тези две години и половина не е било пречка за извършването им. От последното е направен извод, че мярката не съответства и на целта на закона. В заключение се моли за отмяна на заповедта в частта, с която е временно отстранен от длъжност. Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В открито съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.К.Д., който поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по наведените в нея съображения. Сочи, че не е съобразен чл.6 от АПК. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В депозирана молба процесуален представител главен юрисконсулт К.Р. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представени са писмени бележки с подробни доводи по съществото на спора.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото заповедта е връчена на 02.03.2021г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 09.03.2021г., от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Образувано е Досъдебно производство №С-238/2020г. по описа на ОП-Плевен, затова че на 17.11.2020г. в гр.Плевен, от длъжностно лице-държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР-инспектор в РДПБЗН-Плевен, е поискан дар, кой не му се следва, за да не извърши действие по служба – престъпление по чл.301 ал.1 от НК.

С Постановление за привличане на обвиняем от

20.11.2020г., издадено от мл.следовател в ОСлО-ОП-Плевен, Ц.М.Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.301 ал.1 от НК, за това че в качеството си на длъжностно лице е поискал дар –парична сума в размер на 300лева, които не му се следват, за да не извърши действие по служба – да не изпълни задълженията си при осъществяване на контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при строителството на обект, находящ се в гр.Плевен.

С определение от 23.11.2020г. по ЧНД №883/2020г. на

Окръжен съд Плевен спрямо Т. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

С Постановление от 03.12.2020г. на прокурор в

ОП-Плевен са изпратени на директора на ГДПБЗН-Плевен заверени копия от постановление от 20.11.2020 за привличане в качеството на обвиняем на инспектор Т..

Във връзка с горното, до министъра на вътрешните работи е изготвено предложение от

11.12.2020г. за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина спрямо Ц.Т., като е отразено, че действията на лицето са станали обществено достояние на широк кръг от хора, в това число на служители на ОП-Плевен, ОС-Плевен и са отразени на интернет страницата на ОП-Плевен и интернет медии. Посочено е, че са налице предварителни данни за допуснато от инспектор Т. нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е още, че за наложената мярка за неотклонение „домашен арест“ следва служителят да бъде отстранен временно от длъжност, докато съответната мярка бъде отменена или заменена с гаранция или подписка.

Със Заповед №8121К-11262/18.12.2020г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Ц.Т..

Със заповедта е определен и дисциплинарно-разследващия орган. В заповедта са описани посочените по-горе факти и е отразено още, че с деянието си Т. не е изпълнил вменените му задължения с длъжностна характеристика, както и е нарушил моралните норми за поведение, вменени с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението на служителя е станало достояние на граждани, прокурори, следователи, съдии и служители на МВР, което е довело до уронване престижа на службата. Прието е за основателно предложението на директора на ГДПБЗН за временно отстраняване от длъжност на служителя. С тези мотиви и на основание чл.214 ал.4 от ЗМВР със заповедта Ц.Т. е отстранен временно от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебното оръжие.

С определение от 27.01.2021г. по ЧНД №40/2021г. на

ОС-Плевен е изменена мярката за неотклонение „домашен арест“ взета по отношение на Ц.Т. с парична гаранция в размер на 5000лева, което определение е потвърдено с определение от 04.02.2021г. по ВЧНД №43/2021г. на Апелативен съд-Велико Търново.

С молба от 17.03.2021г. до дисциплинарно-разследващия орган, Т. е представил определението на ОС-Плевен и определението на Апелативен съд-Велико Търново.

Във връзка с горното е изготвена Докладна записка до министъра на вътрешните работи, в която е посочено, че са настъпили основания за отмяна на Заповед №8121К-11262/18.12.2020г. в частта за временно отстраняване от длъжност на Т. и е направено предложение да бъде издадена нова заповед, с която служителят да бъде временно отстранен от длъжност на основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Със Заповед №8121К-4178/02.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи Ц.Т. е възстановен на длъжност, считано от 05.02.2021г., и на основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР е отстранен временно от длъжност, считано от датата на издаване на заповедта. За да издаде заповедта, освен изложените по-горе факти и обстоятелства, административният орган е посочил, че дисциплинарно-разследващият орган продължава работа по дисциплинарното производство, в хода на което предстоят събиране на сведения от свидетели и изискване на допълнителни писмени доказателства от РСПБЗН-Плевен, където отстранения служител изпълнява служебните си задължения, като е счел, че възстановяването му на длъжност и служебното му положение може да повлияят на свидетелите по дисциплинарното производство и на материалите, които следва да бъдат приобщени към него и това би затруднило разкриването на обективната истина и би довело до грешно становище на дисциплинарно-разследващия орган. Посочил е още, че заеманата длъжност предоставя възможност на служителя да оказва влияние върху служители и граждани, при събиране на доказателства по вменените му дисциплинарни нарушения, и да оказва натиск за промяна на даваните сведения.

Направил е извод, че е налице реална възможност за възпрепятстване и затрудняване разкриването на обективната истина по воденото срещу служителя дисциплинарно производство, като последният може да манипулира или укрие писмени доказателства, свързани с неправомерната му дейност.

Именно тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето съдебно производство.

По делото са представени Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 04.10.2017г. сключен между ОББ АД и оспорващият Ц.Т., както и Удостоверение за раждане на детето Б.Ц. Т. на дата 06.01.2020г.

По делото са представени още и писмени покани адресирани до Ц.Т. в хода на дисциплинарното производство срещу него, дадени от последния писмени обяснения, както и възражение от служителя по констатираното от дисциплинарно-разследващия орган с обобщена справка от 16.06.2021г.

По делото е приложена и кадрова справка за инспектор Ц.Т. от която се установява, че оспорващият е назначен в системата на МВР от 03.11.2014г., четири пъти е награждаван, като не са му налагани дисциплинарни наказания.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Заповедта в оспорената й част относно отстраняване временно от длъжност е издадена от компетентен за това административен орган.

Съгласно чл.207 ал.1 т.1 от ЗМВР, дисциплинарно производство при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.2-15 от ЗМВР се образува със заповед, издадена от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности. Оспорващият е заемал към момента на издаване на заповедта длъжността-инспектор V степен в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ на РСПБЗН-Плевен към ГДПБЗН-МВР. Т.е. по аргумент от последното и на основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е компетентен да издава заповеди за временно отстраняване от длъжност на тези служители.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа предвидените в чл.59 от АПК реквизити, включително правни и фактически основания, както и разпоредителна част и указания за редът за обжалване.

Неоснователно е възражението за липса на мотиви. Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата съдържа подробни мотиви и описание на фактическите основания за прилагане на разпоредбата на чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР съгласно която, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл.207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В заповедта подробно е описано за образуваното срещу служителя дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина; за наложената първоначална мярка временно отстраняване от длъжност на основание чл.214 ал.4 от ЗМВР, поради наложената мярка за неотклонение „домашен арест“; за изменението на мярката за неотклонение в парична гаранция, което налага възстановяване на длъжност. Изложени са и подробни мотиви за втората предпоставка по чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно че служебното положение на лицето би затруднило разкриването на обективната истина. Мотивите съответстват на разпоредителната част на заповедта – възстановяване на длъжност и отстраняване временно от длъжност на основание чл.214 ал.1 т.1 от ЗМВР.