Решение № 4414 от 15.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 544/2025
- Вид
- Решение № 4414
- Подписан
- 15.10.2025
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4414 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330100544 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. У., чрез пълномощник - адв. С. Н., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № ****** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на гаранция № ****** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. При условията на евентуалност се претендира признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № ****** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожна като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № ****** г. Договорен бил с фиксиран лихвен процент от 45 %, по отношение на който се възразява, че накърнява добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвествостта и в ущърб на кредитополучателя.
Уговорената лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Посочва се, че не са спазени 1 императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото реалният ГПР не съответства на посочения в договора, което според ищеца води до недействителност на сключения договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК.
Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – гарант. Изложеното водело и до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не изпълнил и задължението си по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения стандартен европейски формуляр била отразена невярната информация с уговорен ГПР в размер на 54,53 %. Досежно договорът за предоставяне на гаранция № ****** г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото длъжникът не получава престация. Отделно от изложеното, посоченият договор бил единствено в интерес на кредитора, поради което клаузите в същия били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поради изложените съображения се предявяват исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който е изразено становище, че исковете са неоснователни. Твърди се, че договорът не страда от пороците, посочени в исковата молба. Сочи се, че договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено когато не са спазени изискванията на определени резпоредби от закона, които установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит, във всички останали случаи и в ЗПК и в ЗЗП се визирали нищожни клаузи, които не се отразявали непосредствено на действителността на договора. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считали за нищожни, а платеното по тях се приспадало от последващи плащания по кредита, следователно на връщане подлежали само надвзетите суми, платени по нищожни клаузи. Твърди се, че размерът на договорената лихва по договора, като елемент на ГПР, както и ГПР по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Твърди се, че ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството за кредитиране, като параметрите по кредита били, описани в предложението за кредит – Стандартен европейски формуляр.
Твърди се, че процесният договор за кредит е съобразен с изискванията на чл.
11, ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Заемодателят нямал задължението да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията по договора. Твърди, че ГПР по процесния договор е коректно изчислен, включени са всички разходи по договора и по кредита в съответнствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение. Сочи се още, че представянето на обезпечение не е свързано с оценката на кредитоспособността и не я замества. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се включвало в ГПР по договора за заем, доколкото не било част от общия разход по кредита. Моли за отхвърляне на 2 иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва се твърдението, че договорът между страните е лишен от правно основание. Изтъква се, че сключеният договор е за предоставяне на услуга по поръчителстване по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор има характер на двустранен договор. Уговореното възнаграждение било насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита. Сочи се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за предоставяне на гаранция поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за паричен заем. Твърди се, че в договора за предоставяне на гаранция било написано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договора за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение, поради което се твърди, че всеки потребител би могъл да прецени икономическите последици за него. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК са предявени насрещни искове от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу Д. Г. У. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 363,55 лева, частично от 1500 лева – незаплатена падежирала главница по Договор за паричен заем № ****** г., сключен между страните, 94,55 лева, частично от 216 лева – незаплатена падежирала възнаградителна лихва за периода 09.01.2025 г. – 20.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност се претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева, представляваща дължимата на основание чл. 23 ЗПК главница Договор за паричен заем № ****** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В насрещната искова молба се излагат съображения, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № ****** г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 1500 лева, която следвало да бъде върната с 15 двуседмични вноски в размер на 114,40 лева. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 45,00 % с възнаградителна лихва в размер на 216 лева, при което общата дължима сума възлизала на 1716 лева.
3
Към датата на подаване на насрещната искова молба ответникът не е изпълнил задълженията си по договора съгласно уговорените падежи. Претендира се, в случай на обявяване на недействителност на процесния договор за заем, да бъде присъдена чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК. По изложените съображения се моли за уважаване на насрещната искова претенция и присъждане на разноски.
В указния срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от Д. Г.
У., с който се възразява за дължимостта на посочените суми. Изложени са подробни съображения за недействителност на процесния договор за заем, които са сходни с тези в исковата молба. Моли се за отхвърляне на насрещния иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен Договор за паричен заем № ****** г., сключен между ищеца Д. Г. У., в качеството на заемател, и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1500 лева, която последният следвало да върне на 15 двуседмични погасителни вноски в размер на 114,40 лева, при договорен лихвен процент от 45,00 % и ГПР в размер на 54,53 %. В чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че в тридневен срок от сключването му заемателят следва да представи обезпечение, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1500 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата сключил Договор за предоставяне на гаранция № ****** г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължавал да отговаря солидарно с ищеца пред другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № ****** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищеца следвало да заплати възнаграждение в размер на 819 лева, разсрочено на вноски.
4
С доклада по делото, обективиран в определение № 7676/12.06.2025 г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в размера на ГПР по договора за заем не е включено възнаграждението за дружеството – гарант.
От представена по делото справка по Договор за паричен заем № ****** г. се установява, че ищецът не е извършил плащания по процесното кредитно правоотношение. /По делото е представена и друга справка за извършени плащания, която с оглед дължимите суми и падежа за тяхното плащане е видно, че не се отнася до процесния договор за заем./ Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Разпечатката съдържа 27 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21b9ad71-b85d-45a7-b623-33a91135967a