Решение № 121 от 19.02.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Шумен, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20243630102920 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1, предл. трето от КТ, във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. Х. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, срещу ОУ „***“, с. Г., ул. „***“ № 28, представлявано от директора Д.Я.. В исковата молба се твърди, че ищцата работи в посоченото училище като учител по български език и литература. Твърди, че със Заповед № 115 от 14.10.2024 г. й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Наказанието й било наложено, тъй като не е провела часове по допълнителните часове за обща подкрепа по предмета БЕЛ на 07.10.2024 г. по утвърдени групи, дни и часове. Твърди още, че не била уведомена от директора за датата, от която започва провеждането на тези допълнителни часове – във връчената й заповед липсвало дата, от която започва тяхното провеждане. Директорът я уведомил само няколко минути преди започването на часа и тя му казала, че не е уведомена, не била подготвена, а и трябвало да пътува до гр. Шумен заради здравословен проблем. По-късно установила, че заповедта за провеждане на допълнителните часове била подменена с друга, в която бил включен израза „считано от 07.10.2024 г.“, който липсвал във връчения й вариант. Счита, че налагането на дисциплинарно наказание било продиктувано от междуличностен конфликт, за който дори била уведомила Началника на РУО – Шумен. По тези причини моли съда да отмени наложеното й със Заповед № 115 от 14.10.2024 г. на директора на училището дисциплинарно наказание „забележка“.

В хода по същество процесуалният представител на ищеца поддържа, че исковете са изцяло доказани и следва да бъдат уважени. Счита, че по делото безспорно е доказано, че работодателят е издал две различни заповеди с № 105 и датирани от 01.10.2024 г. В първоначалната такава липсвало посочване на датата, от която учителите следва да започнат 1 провеждане на допълнителните часове по български език за децата, за които той не е майчин език. Едва след като на 07.10.2024 г. ищцата отказала да проведе такъв час и след дадените от нея писмени обяснения по този повод, е била издадена втора заповед, в която бил включен текст, указващ провеждането на тези часове, считано от 07.10.2024 г. Изложени са твърдения, че към датата 07.10.2024 г. ищцата не е знаела, че в този ден следва да проведе такъв час и не е имала възможност да се подготви за неговото провеждане. По посочените причини моли съдът да отмени атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание и да им присъди сторените разноски.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който исковете се оспорват по основание. Поддържа се, че при издаване на заповедта са спазени всички процедурни изисквания на КТ. Твърди, че в издадената Заповед № 105 от 01.10.2024 г. е посочена дата, от която да се провеждат допълнителните часове и нямат представа как у ищцата се е озовал друг вариант. Отрича ищцата да е споменавала за здравословен проблем, както и да е искала да бъде освободена преди края на работното време. По тази причина моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В хода по същество ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа изложеното в отговора. Сочи, че поведението на ищцата е лош пример за спазване на дисциплина, а в качеството й на учител това е едно от най-важите й задължения, наред с това да преподава знания. Подчертава, че когато ищцата е научила, че трябва да проведе допълнителния час по български, тя се е намирала все още в училище, учениците също са били там и са очаквали такъв час да бъде проведен. Вместо това ищцата си е тръгнала преди края на учебния, респ. работния ден. Моли съда да отхвърли иска и да им присъди сторените разноски.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата Н. Н. Х. е назначена на длъжността „старши учител по български език и литература“ в Основно училище „***“, с. Г., считано от 02.09.2016 г. като преподава и по учебните предмети „История“ (на V клас) и „Технологии и предприемачество“ (на V, VI и VII клас). За целия период на работата й в училището няма констатирани нарушения на трудовата дисциплина и налагани дисциплинарни наказания. От няколко месеца между нея и директора на училището Д.Я. имало сериозен конфликт, възникнал по повод вътрешното оценяване във връзка с диференцираното плащане на педагогическите специалисти. Ищцата считала, че е била ощетена при оценяването, както и че оценяването не е проведено по надлежния ред.

Ищцата живеела в гр. Шумен като сутрин пътувала с училищния автобус до с. Г., а след часовете пътувала с обществен транспорт, а когато имала 7-ми учебен час трябвало да си осигури друг транспорт. Ако не успеела да намери друг транспорт, се налагало да остане и да пътува на връщане отново с училищния автобус, който тръгвал чак в 16.00 ч.

2

Видно от представените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива се установява, че на 27.09.2024 г. е проведено заседание на Педагогическия съвет на ОУ „***“, с. Г., на което е взето решение да се провеждат допълнителни часове по български език и литература за децата, за които българският език не е майчин език. Ищцата Н. Н. Х. трябвало да провежда допълнителните часове за всички такива деца от V, VI и VII клас два пъти в седмицата – в понеделник и четвъртък от 14.10 ч. (като осми час). На събранието на Педагогическия съвет не била обсъдена датата, от която започва провеждането на тези часове. В изпълнение на това решение директорът издал Заповед № 105 от 01.10.2024 г., с която посочил кои учители в кои дни ще провеждат тези допълнителни часове по български език и литература, в кои класни стаи и с кои ученици. В тази заповед отново липсвала дата, от която започва провеждането на тези занятия. Още при обсъждането на заседанието на Педагогическия съвет и пак след издаване на тази заповед ищцата поставила въпроса, че групата й е твърде голяма и включва деца от три различни класа и работата с тях в една група не би била целесъобразна. Възраженията й не били споделени от директора.

На 07.10.2024 г. (понеделник) след приключването на седмия учебен час ищцата била извикана в кабинета на директора Д.Я., където в присъствието на Р.Х.н – чистач и Н.И. – чистач, била уведомена, че следва да проведе първото занимание с учениците от сборната група на V, VI и VII клас същият ден от 14.10 часа. Ищцата уведомила директора, че това е невъзможно, тъй като не е била предварително уведомена за това и съответно не се е подготвила за провеждане на часа. Освен това, имала уговорен транспорт, който да я прибере след часовете до гр. Шумен във връзка със здравословен проблем. След този разговор ищцата напуснала училището. Съпругът й я чакал и я закарал до гр. Шумен за преглед при лекар с направление. Директорът съставил Констативен протокол № 3 от 08.10.2024 г., подписан от директора и двете чистачки, че напомнил на ищцата за провеждането на допълнителните часове по Заповед № 105 от 01.10.2024 г., но тя отказала да ги проведе. Съставен бил и Констативен протокол № 4 от 08.10.2024 г., подписан от директора и Б.А. – учител ЦОУД, за това, че след извършена на 07.10.2024 г. проверка се установило, че Н. Н. Х. не провежда допълнителния час по български език и литература с групата за обучителни затруднения.

На 09.10.2024 г. сутринта на ищцата било връчено писмо от директора на ОУ „***“, с.

Г., с което са й изискани обяснения защо не е провела часа и защо си е тръгнала преди края на работното време. Определен й бил срок до края на следващия работен ден да даде обяснения по тези нарушения. В дадените на 10.10.2024 г. писмени обяснения ищцата посочила, че в заповедта няма посочване на дата, от която започва провеждането на тези часове, като напомнила на директора, че в разговора на 07.10.2024 г. го е уведомила за необходимостта да пътува във връзка с разрешаване на неин здравословен проблем. След дадените от ищцата писмени обяснения директорът издал нова заповед, на която бил сложен отново № 105 и дата 01.10.2024 г., в която в първият абзац след „УТВЪРЖДАВАМ“ е включен и изразът „считано от 07.10.2024 г.“. За да приеме, че директорът е издал втора заповед с № 105 и с посочена дата 01.10.2024 г., но с коригирано съдържание, съдът се 3 обосновава с наличието на два различни варианта на тази заповед по делото. При това и двата варианта на процесната заповед № 105 от 01.10.2024 г. бяха представени в оригинал в съдебно заседание. Показателно в тази насока е и обстоятелството, че втората заповед – която съдържа изразът „считано от 07.10.2024 г.“ е подписана два пъти от част от учителите, но на различно място от първите подписи. Това е показател, че заповедта им е била връчена за запознаване втори път, което има смисъл само ако е имало различно съдържание. Предвид различното място, на което подписите са поставени – едните под подписа на директора, а другите на гърба на последната страница – съдът приема, че директорът дори си е позволил да замени първите страници на първоначално издадената заповед с тези от втората, които съдържат текста „считано от 07.10.2024 г.“. Всичко това мотивира съдът да приеме за доказано, че в първоначално издадената и връчена на ищцата Заповед № 105 от 01.10.2024 г. е липсвал текста „считано от 07.10.2024 г.“.

На 14.10.2024 г. на ищцата била връчена Заповед № 115 от 14.10.2024 г. на директора на училището, с която й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 07.10.2024 г. напуснала работното си място преди края на работното време и не е провела занятията по български език и литература с групата на учениците от прогимназиален етап с обучителни затруднения.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, предл. трето от КТ, във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ – за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“.

В конкретния случай съдът намира, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание не страда от пороци и е валидна от външна страна. Не се установиха допуснати нарушения на процедурата – работодателят е изискал обяснения на служителя. Предоставил му е достатъчен срок – два дни, което е подходящ срок с оглед липсата на фактическа сложност на твърдяното нарушение. Това налага съдът да разгледа по същество дали е налице твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.

Съдът намира, че по делото не се установи ищцата да е извършила твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Няма спор, че на 07.10.2024 г. тя е напуснала училището след седмия учебен час и не е провела допълнително занятие по български език за децата, за които той не е майчин език. Тя обаче не е знаела, че трябва да проведе такъв час на тази дата, както бе установено в Заповед № 105 от 01.10.2024 г. не е посочена дата, от която започва провеждането на тези часове. Предвид това няма как след седмия час директорът да й „напомни“ за това нейно задължение. В действителност едва след седмия час той я е уведомил, че трябва да започне да провежда тези часове от този момент.

Очакването тя веднага да проведе въпросния допълнителен час е нереално. Адекватното провеждане на всеки час изисква предварителна подготовка на учителя и съставяне на план за часа, определяне на материала, който следва да бъде поднесен на учениците, задачите и упражненията, които следва да им бъдат поставени. Без подобна подготовка няма как да се очаква ефективно и смислено провеждане на учебен час, независимо от опита и стажа на 4 един учител. Още повече, че в случая става дума за деца с образователни затруднения от общо три класа, което изисква определяне на потребностите на всеки клас и подготовка на материали, задачи и упражнения за три различни класа (V, VI и VII клас). Предвид това и без да знае, че ще трябва да започне да провежда допълнителни часове с учениците със затруднения, тя е уговорила час за посещение на лекар. Не е било необходимо да предупреждава директора за този час предварително, тъй като доколкото й е било известно не се е налагало да отсъства в работно време. Уведомяването й буквално минути преди да напусне работното си място, че й е възложено да започне да изпълнява трудови задължения, не може да дерогира законосъобразността на поведението й до този момент. Предвид невъзможността й обективно да проведе час поради липса на подготовка и записан час за лекар, напускането на работното място не може да се счете за нарушение на трудовата дисциплина. В действителност поведението на работодателя е недобросъвестно и представлява злоупотреба с право – използвани са по недобросъвестен начин законни средства, за да се постигне негативен за друго лице резултат.