Решение № 7 от 02.01.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пловдив, 02.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330109427 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС от Ф. М., К. М., Ф. Е., М. М., М. М., Б. М., В. М. и Н. М. срещу Ш. Д., Г. С. и Д. Д..

Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт ***** по време на брака си с М. М. придобил правото на собственост върху дворно място съставляващо парцел **** по плана на с. Б. След снабдяване с нужните строителни книжа двамата построили къща на един етаж с площ от 78 кв.м. С нотариален акт от 1998 г. дарили правото на собственост върху земята на дъщерите си Ш. Д. и Г. С.. Междувременно бил изграден и втори жилищен етаж на сградата от К. М., заедно със съпругата си. След смъртта на М. М. и М. М. те оставили в наследството първия жилищен етаж от сградата. Като наследници ищците твърдят че притежават правото на собственост на общо 4/6 ид.ч. от първия жилищен етаж на сградата, в момента заснета с идентификатор ***** по КК, като еднофамилна без отделни обекти в нея. К. М. заедно със съпругата му Р. М.а били признати за собственици на втория етаж с нотариален акт от 2010 г. През 2020 г. разбрали, че ответниците Ш. Д. и Г. С. са признати за единствени собственици на първия етаж на сградата с нотариален акт, след което Ш. Д. продала на Д. Д. 1/2 ид.ч. от първия етаж и пристройка към него. Считат, че ответниците не притежават правата в описания обем, поради което искат установяването на правото им на собственост върху 4/6 ид.ч. и предаването на владението върху 4/6 ид.ч. първия етаж от Д. Д. и Г.

1

С.. Иска се отмяна на констативния нотариален акт. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответниците Ш. Д. и Д. Д. е постъпил отговор на исковата молба, с които оспорват претенциите. Твърдят, че са придобили правото на собственост върху първия етаж по силата на нотариалния акт за дарение от 1998 г., тъй като сградата не била изключена от прехвърлянето. Поради това намират, че ищците не са собственици на обекта и искат отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответницата Г. С. е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Излагат се съображения, че с прехвърлянето на земята е придобила и правото на собственост изградената в същото сграда. Иска се отхвърляне на иска. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно, че поземлен имот в идентификатор **** по КК и КР на село Б. е идентичен с дворно място, от 515 кв.м., представляващо парцел ****по плана на селото. Същото е било придобито от М. М. М. съгласно нотариален акт от ****г. Страните не спорят, че покупко-продажбата е извършена по време на брака му с М. А. М., поради което правото на собственост е възникнало в режим на СИО. В полза на М. М. М. е било издадено разрешение за строеж на двуетажна масивна жилищна сграда от 86 кв.м., като е безспорно, че последният със съпругата си е реализирал изграждането на първия етаж (предмет на делото), а синът му К. М., без учредено право на строеж, е изградил втория етаж. Няма точни данни за точния момент на приключване строежа на двата етажа, но от представения нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка от 2010 г. се установява, че това е станало около 1980 г.

С нотариален акт от ****г. М. М. М. и М. А. М. са дарили на ответниците Ш. Д. и Г. С. (съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена) същото дворно място от 515 кв.м., намиращо се в село Б., съставляващо парцел ****по действащия КРП.

М. М. М. и М. А. М. са починали съответно на **** г. и на **** г. като са оставили за свои наследници децата си Ф. М., К. М., Ф. Е., К. М., Ш. Д. и Г. С..

През 2010 г. К. М. и съпругата му са признати за собственици на втория етаж на сградата на основание давностно владение с нотариален акт за обстоятелствена проверка, а през 2020 г. Ш. Д. и Г. С. са признати за собственици на основание чл. 92 ЗС на първия етаж с нотариален акт за собственост по писмени доказателства.

2

С нотариален акт от ***** г. Ш. Д. е продала на Д. Д. 1/2 ид.ч. от първия етаж.

От приетата СТЕ се установява, че първият етаж на сградата отговаря на изискванията за самостоятелен обект и площта му е 81 кв.м.

По делото е разпитан един свидетел, който заявява, че на първия етаж са живели наследодателите заедно с К. и съпругата му М.. От старите хора (наследодателите) заел, че дворът бил за двете дъщери, първият етаж за М. и К., а вторият за К. и съпругата му Ра. Тази информация получил, когато му дали съгласие за построяване на гараж, преди повече от 15 години.

При ката установената фактическа обстановка, спорен между страните е въпросът дали с договора от 1998 г. освен правото на собственост върху земята е било прехвърлено и правото на собственост върху сградата, съответно върху първия етаж от нея.

Договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, съдържат подробно описание на тези имоти с всичките им индивидуализиращи белези - вид на имота, местонахождение, означение по кадастралната карта /или друг план/, площ, съседи и др. В определени случаи обаче може да възникне съмнение за действителния предмет на договора. Най-често това са случаите, при които се прехвърля право на собственост върху застроен имот, без в договора изрично да е посочено, че заедно със земята се прехвърля и съществуващата върху нея сграда или сгради. Разпоредба на чл. 92 от Закона за собствеността установява презумпцията, че собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго; следователно принципът на приращението се изключва само при изрична уговорка по отношение на постройките и подобренията. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията, и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; за да бъде запазена собствеността върху сградата, отделно от земята, това трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. В този смисъл са Решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ІІ г. о., Решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на I г. о., Решение № 292 от 8.07.2010 г. по по гр. д. № 931/2009 г. на I г. о., Решение № 125 от 29.10.2019 г. по гр. д. № 616/2019 г. на II г. о., Решение № 96 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 4669/2014 г. на І г. о.

Изхождайки от този принцип с Решение № 529/9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, е разяснено, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на нотариалния акт по реда на чл. 20 ЗЗД.

В други решения на ВКС са дадени насоки за начина на тълкуване на договорите за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот. Така в решение № 3

1/24.07.2010 г. по гр. д. № 777/10 г. на ВКС, I ГО е прието, че тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля. Сходни са и мотивите на Решение № 349 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 453/2010 г. на ВКС, I ГО.

При прехвърлянето на земята през 1998 г., дарителите не са изключили от предмета на сделката, съществуващата на място двуетажна жилищна сградата.

Независимо от това, по делото са събрани достатъчно доказателства, които дават възможност да се изтълкува тяхната воля, при спазване правилото на чл. 20 ЗЗД и разгледаната по-горе практика на ВКС по прилагането му.

В тази връзка бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел Й. П.. Изложените от него обстоятелства разкриват намерение на наследодателите да оставят първия етаж на жилищната сградата на техния син К. М., който се установява да е живял в имота непосредствено до преди своята смърт на 12.04.2021 г. Погледнато от правна страна, за да могат да изпълнят желанието си е необходимо да са притежавали правото на собственост, което недвусмислено разкрива, че при дарението от 1998 г. са искали да прехвърлят единствено правото на собственост върху земята, но не и върху съществуващата към онзи момент двуетажна сграда, всеки от етажите на която е бил ползван от различни техни деца, без да се доказва това да се били ответниците. Показанията му се подкрепят от представения нотариален акт за обстоятелствена проверка, съгласно който синът им К. М. е признат за собственик на втория етаж, както и от самия нотариален акт за дарение от 1998 г., където е описана само земята, без добавени думи и изрази, които да разкриват воля за прехвърляне на други права, като ведно с подобрения, приращения и други, използвани често при сделки с недвижими имоти. В действителност заявеното от тях желание не е било реализирано, но споделянето на тези обстоятелства, както със свидетеля, така и с други съседи е достатъчно, за да бъде разкрита тяхната точна воля при сключване на дарението от 1998 г. Този извод се подкрепя косвено и от самото фактическо положение след тази година- М. М. М. и М. А. М. са продължили да живеят на първия етаж, като за тях са се грижили К. М. и съпругата му М., както и от поведението на всички наследници, включително на ответната страна- сградата на **** и в частност първия етаж, е бил деклариран данъчната служба към общината на името на наследниците на М. М. М. и М. А. М. поне до 2020 г., а през изминалите 22 години от дарението ответниците не са предприели никакви действия по упражняване на твърдените в настоящото производството права, дори след смъртта на родителите си през 2007 и 2013 г. Не следва да се пренебрегва и факта, че сградата не е еднофамилна, 4 а в нея винаги са били обособени два самостоятелни обекта на правото на собственост, съответно на първия и на втория етаж, които винаги са били ползвани от различни семейства. Правата на К. М. по отношение на втория етаж, макар и да не са били обективирани в законоустановената форма, не са били оспорвани от никого, включително от наследодателите, които предвид липсата на учредено право на строежа в миналото са се легитимирали като собственици на цялата сградата на основание чл.

92 ЗЗД.

Предвид установеното по делото, логично е да се мисли, че в предмета на договора за дарение от 1998 г. не е било включено правото на собственост върху съществуващата в имота двуетажна жилищна сградата, като този начин наследодателите са извършили неформално разпределение на имуществото си между децата си, отреждайки за две от дъщерите си правото на собственост върху земята, върху която е било възможно изграждането на друга жилищна сградата- в момента заснета с идентификатор *****, а за К. М. изграденият от него втори етаж на сградата, за който се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение през 2010 г.- след смъртта на своя баща през 2007 г., но преди смъртта на своята майка. Първият етаж, изграден и ползван от самите наследодатели до тяхната смърт е останал за всички наследници. В такава насока са и мотивите на Решение № 37 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3180/2016 г., I г. о.

По изложените съображения следва да се приеме, че дарението по нотариалния акт от 1998 г. не включва съществувалата на място двуетажна жилищна сградата, в частност първия етаж и не легитимира ответниците като собственици. Имотът е останал собственост на М. М. М. и М. А. М., като след тяхната смърт правата са прЕ.али към всички техни наследници Ф. М., К. М., Ф. Е., К. М., Ш. Д. и Г. С. и всеки е придобил по 1/6 ид.ч. След смъртта на К. М. през 2021 г. правата му върху притежаваната 1/6 ид.ч. са били наследени от М. М.- съпруга и децата му- М. М., Б. М., В. М.а и Н. М., като всеки от тях се легитимира като собственик на по 1/30 ид.ч.