Решение № 48 от 04.11.2021, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Търговско дело 150/2021
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 04.11.2021
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.47 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.430 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Плевен, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Д.Н.Б. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20214400900150 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД .
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба Л. П. Д., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.******, чрез адв.П.К. от САК, адрес за призоваване – гр.Казанлък, ул.*******, против ЗК „Евро инс“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, *******, представлявано от Й.Ц. и Е.И. по иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 70000лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинени й телесни увреждания, в резултат на ПТП на 28.05.2020 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и по иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 1799.19лв. - обезщетение за имуществени вреди – заплащане на разходи за медицински изделия и консумативи, както и за законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от 04.06.2020г. - датата на която изтича срока по чл.429 ал.3 вр. с чл.430 ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетението от застрахователя. Претендира се и присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ищцата твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 28,05,2020 г., около 1
16,20 ч., в с.******, на ул.******* и ул.********, реализирано при нарушение на правилата за движение по пътищата от А.С., на ищцата са причинени телесни увреждания. Сочи се, че по случая е образувано ДП №1363/2020 г. по описа на РУ – Пордим, пр.пр.№3643/2020 г. на РП Плевен, което не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпилото ПТП са допуснати от водача на л.а. Опел Астра с ДК №******** нарушения на правилата за движение по пътищата, който блъснал правилно пресичаща пешеходка. Твърди се, че за увреждащия автомобил има сключена застраховка
ГО с ответника, по застрахователна полица
№BG/07/120000006598, със срок на валидност една година, считано от 01,01,2020 г. до 31,12,2020 г. Твърди се, че пострадалата е предявила претенция по чл.380 от КЗ, пред застрахователя, представяйки всички документи, с които разполага, образувана е щета №**********/09,06,2020 г., по която застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок.
Твърди се, че след ПТП пострадалата е приета в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ-Плевен, на 29,05,2020 г. е извършена оперативна интервенция, на 25,08,2020 г. е извършена повторна такава. Издадени са множество болнични листове, общо в размер на 189 дни отпуск по болест до момента на подаване на ИМ. Направени са разходи за медицински изделия и консумативи в размер на 1799,19 лева. Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата търпи силни болки и много страдания, като възстановяването продължава и към момента. Сочи се, че в следствие на инцидента ищцата за дълго време и била лишена от обичайния си начин на живот, имала е нужда от чужда помощ за ежедневното си обслужване, лишена е от динамика, контакт с приятели, дълго време е изпитвала неудобства и не се е чувствала добре. Твърди се, че дори и към момента продължава да изпитва болки в увреденото място, редица неудобства в ежедневието си, има нарушения в съня, не е в състояние да се натоварва физически и психически. Твърди се, че причинените болки, неудобства и страдания следва да бъдат компенсирани.
Ищцата също така сочи, че е спазил изискванията на чл. 380 от КЗ като е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция входирана като щета №**********/09.06.2020г., по която застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок.
Ответното дружество ангажира писмен отговор, чрез юрк.Й.С., в който 2 се сочи, че ИМ е нередовна, тъй като не е представена банкова сметка на ищцата, по която евентуално да се преведе обезщетението. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователна полица по отношение на МПС, причинило ПТП. Оспорва се механизма на ПТП, като се твърди, че водачът няма вина за настъпване на катастрофата, и се навежда възражение за случайно деяние. При евентуалност, ако съдът прецени, че водачът е виновен за ПТП, се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Твърди се, че пострадалата не се е съобразила с приближаващото превозно средство, скоростта му и пътната обстановка, започнала е пресичане без добра видимост и е изскочила внезапно на пътното платно, като според ответника приносът на пострадалата към ПТП е не помалко от 80%. Оспорват се твърдените травматични увреждания и връзката им с инцидента, както и размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Сочи се, че медицинското изделие е следвало да се поеме от НЗОК, а и няма данни представената фактура да е платена. Оспорва се претенцията за лихва за забава, тъй като застрахователят не дължи лихва при непредставяне на банкова сметка, какъвто е процесния случай. Сочи се, че ако съдът намери претенцията за лихва за основателна, същата се дължи от 09,09,2020 г. – три месеца след изтичане на срока на чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496, ал.1 от КЗ – три месеца от поканата. Моли се съда да отхвърли исковете, а в случай, че ги уважи, да се определи размер на съпричиняване и с него да се редуцира размера на претенциите. Претендират се разноски.
Тъй като размяната на книжата е извършена от РС-Плевен, преди прекратяване на делото и изпращане по подсъдност на ОС-Плевен, предвид приетото увеличение на цената на иска за неимуществени вреди, няма последваща размяна на книжа.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно се установява по силата на чл.300 от ГПК, че с влязло в сила решение /с последиците на влязла в сила присъда по н.а.х.д.№ 417/2021г. на РС - Плевен А.С.С. е признат за виновон в извършването на престъпление по 3 чл.343а б.“а“ предл.2 вр. с чл.343 ал.1 вр. с чл.342 ал.1 от ТК, за това, че на 28.05.2020г. в с.****** при управление на лек автомобил „Опел астра“ №*******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1; чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.47 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. П. Д., изразяваща се в счупване на дясна подколенница довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, като направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Не се оспорва с отговора, а и се установява от представената застрахователна полица №BG/07/120000006598, че Опел астра“ №******* към датата на произшествието е имал валидна задължителна застраховка ГО на автомобилистите, предоставена от ЗК „Евро инс“ АД.
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищеца, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Л.Д., в какъв размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението?
Видно от представената епикриза от клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен ищцата е приета за лечение на 28.05.2020г. и е изписана на 03.06.2020г. с диагноза „фрактура крурис декстри“. Извършена е „оперативна процедура с голям обем и сложност на таза и долен крайник“, както и последващо медикаментозно лечение.
Видно от представената епикриза от клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен ищцата е приета отново на лечение на 24.08.2020г. и изписана на 27.08.2020г. с диагноза „фрактура крурис декстри. IMLN Консолидацио тарда. фистула“. Извършена е нова оперативна процедура от същия тип и медикаментозно лечение.
Видно от представената епикриза от клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен ищцата е приета отново на лечение на 30.11.2020г. и изписана на 04.12.2020г. с диагноза „фрактура крурис декстри. IMLN Консолидацио тарда“. Извършена е нова оперативна процедура от същия тип и медикаментозно лечение.
Видно от приложените 6бр. болнични листове на л.16-21 същата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 28.05.2020г.
4 до 23.11.2020г.
Видно от приложените два броя експертни решения на ТЕЛК, че със същите е приета временна неработоспособност на ищцата.
От приложените болнични листове на л.75-77 е видно, че е била отпуск по болест и за периода 24.11.2021г. до 23.03.2021г.
Видно от приложената фактура №7000019682/29.05.2020г. издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен, че ищцата е заплатила на болницата сумата от 1799.19лв. за медицински изделия и консумативи.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и компетентно, се установява, че на ищцата е причинена многофрагментна фактура на дясна подбедрица, извършена е операция, а поради забавено заздравяване е извършена нова такава след три месеца. Установява се, че пострадалата е с персистиращо накуцване и се движи с помощни средства.
Също така, че ищцата не е възстановена напълно по отношение на зарастването на тибията, а фибулата не може да бъде възстановена. Тези увреждания са настъпили в следствие на ПТП. Вещото лице установява също, че заплатените медицински материали и консумативи са в пряка връзка с проведеното лечение и тяхното използване е било необходимо.
От заключението на назначената по делото авто техническа експертиза, което също не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и компетентно, се установява, че пешеходката – Д. е пресичала пътното платно на нерегламентирано място, чрез пешеходна пътека или светофарна уредба, като ударът е на разстояние от 0.8-0.10м. от непрекъснатата линия разделяща двете ленти за движение. Сколостта на лекия автомобил е 47.92км./ч, а при първоначалния канкат при удара 43.16км.$ч, като опасната зона при тази скорост е 32.42м. Скоростта на движение на пешеходката е 6.1км./ч Вещото лице сочи, е няма данни, които да навеждат на извода за ограничаване на видимостта на двамата участници в ПТП и те са имали възможност да се възприемат. Вещото лице е изчислило, че времето на започване на пресичането на пътното платно от Д. до момента на първоначалния контакт е 3.02 сек. Завява, че от техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо и от двамата участници, като лекия автомобил е имал възможност да спре, а пешеходката също да спре в насрещната лента и да 5 пропусне автомобила.
В тази насока са и показанията на свид.С., който заявява, че е шофирал в дъждовно време, в собствената си пътна лента, не е имало пешеходна пътека или светофар и в последния момент е възприел пешеходката Н., като е ударил само нея, но не и движещото се с нея момиченце. Слабата видимост отдава на дъжда, но заявява, че не е имало препятствия на пътя, които да му пречат да ги види.
По делото са разпитани и свидетелите Д.Д. и Д.Д. – съпруг и син на ищцата. Съдът независимо от близкото родство кредитира тези показания, тъй като излагат преки впечатления от състоянието на ищцата преди и след претърпяване на уврежданията. От техните показания се установяват проведените в болницата операции, престоя в болнично заведение.
Свидетелите установяват, че при престоя си тя е следвало да бъде обслужвана от санитарите, не е могла да се обслужва сама и след изписването й. Ползвала е инвалиден стол за баня и тоалетна. Качила е теглото си. Наложило се е извършването на още две операции или общо три. Заявява, че до третата операция въобще не е можела да се движи без помощни средства – количка или две патерици. Полечила е и декубитална рана от залежаването, което е наложило допълнително лечение. От нея също е тъпяла болки. Дори и след третата операция не се е възстановила напълно. Съпругът и съобщава, че поради необходимостта да полага грижи за нея е написнал работа през месец декември 2020г., тъй като работел само нощна смяна и нямало кой да се грижи през това време за ищцата. Свидетелите твърдят, че е налице промяна, катто във физическото състояние на ищцата, така и в психическото. Лесно се уморява, не може да кляка, да коленичи, да се занимава с домакинската си работа, а и на работното си място, тъй като е свързано с движение и е трудно.