Решение № 260072 от 26.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260072 гр. Пловдив, 26.05.2021 г.

Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав

Председател: Вера Иванова

Членове: Катя Пенчева

Величка

Белева при секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 52/2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответниците по спора В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В., ЕГН – ********** срещу Решение № 260 080 от 11.11.2020 г., пост. по гр.д. № 19/2020 г. на Окръжен съд – С.З.в частта, с която:

Прието е за установено по отношение на ответниците В.че ищцата Н.М.П., ЕГН – ********** по силата на договор за дарение от 28.06.2013 г. и запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване, обективирани в н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, дело № ***/2013 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ ***на НК и район на действие при СтРС, е титуляр на вещното право на ползване върху следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда /

СОС / – апартамент № */****/, по актуален административен адрес и кадастрална карта, а по документи за собственост апартамент № *-* /буква „*“ –***** римско/, разположен на * - ** (*****) етаж, от масивната четириетажна жилищна сграда с партерен и терасовиден етаж, построена в дворно място, находящо се в гр. С.З., ул. „Г. № ** - *, със застроена площ на апартамента от 99,25 кв.м., състоящ се от: дневна - столова, кухненска ниша, коридор, баня, тоалетна, две спални и три тераси, с граници и съседи на жилището (по нотариален акт): от север - двор; от запад - двор; от изток - улица и от юг - апартамент № *-*, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № *************, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : самостоятелен обект с идентификатор № *************; под обекта: самостоятелен обект с идентификатор № **************; и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор № *************; заедно с прилежащото му избено помещение № * (***), разположено на партерния етаж от горепосочената сграда, с площ от 4,83 кв.м (четири цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра), с граници и съседи (по нотариален акт): от север - двор; от запад - свободно пространство; от изток - улица и от юг - двор, заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № * (****), както и заедно със съответния процент от отстъпеното право на строеж от мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № *************по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-1 от 07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК;

Осъдени са ответниците В.на основание чл. чл.108 от ЗС вр. с чл.111 от ЗС да предадат на Н.М.П. владението върху този имот;

Осъдени са ответниците В.на основание чл. 59 от ЗЗД да заплатят на ищцата Н.М.П. сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, съставляваща обезщетение за лишаването й от ползването на имота за периода от 08.09.2019 г. до 08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2020 г. / датата на предявяването на иска / до окончателното изплащане;

Осъдени са ответниците да заплатят на Н. М.П. деловодни разноски в размер на 2 151, 82 лева.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението в обжалваните негови части, искането – за отмяната му в тези части и постановяване на решение от въззивния съд за отхвърляне на исковете.

Претендират направените и за двете инстанции деловодни разноски.

Въззиваемата П. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Претендира направените за въззивното производство разноски.

Съдът установи следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 вр. чл. 111 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД от Н.М.П., ЕГН – ********** срещу синът й В.Т.В., ЕГН – ********** и неговата съпруга С.Т.В., ЕГН – **********.

Ищцата е претендирала да бъде признато по отношение на ответниците че на основание договор от 28.06.2013 г. за дарение на недвижим имот със запазване за нея на вещното право на ползване пожизнено и безвъзмездно върху подарения имот / обективиран в н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, дело № ***/2013 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ ***на НК и район на действие при СтРС / е титуляр на това вещно право; да бъдат осъдени ответниците да й предадат имота като на титуляр на вещното право на ползване върху него; да бъдат осъдени да й заплатят обезщетение в размер на сумата 700 лв. за лишаването й от възможността да упражнява това свое право за период от 08.09.2019 г. до 08.01.2020 година.

Поддържа че e предоставила процесния имот на ответниците за лично ползване / да живеят в него / отпреди да дари на сина си „ голата собственост„ с цитирания договор. Това фактическо състояние се запазило и след тази дата, като съвместно с тях лично ползвала жилището, разполагала с ключ от него, държала свои вещи в него. След 28.06.2013 г. освен в този имот живяла и в имот на дъщеря си – който й дарила на същата дата / 28.06.2013 г. / със запазване правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху една стая. Сама избирала кога, в кое от двете жилища и за колко време лично да упражнява учреденото / запазеното / си право си ползване. През 2019 г., отивайки в дарения на сина й процесен имот установила че ключалката на входната врата е сменена и след разговор с ответниците разбрала че чрез това си действие те съзнателно препятстват достъпа й до жилището. С нотариална покана от 03.09.2019 г., получена лично от сина й – В.В., поискала от ответниците да освободят жилището и да й го предадат в качеството й на титуляр на вещното право на ползване върху него, а дотогава да й заплащат обезщетение за лишаването й от възможността да го ползва в месечен размер от 400 лева. И до настоящия момент имотът не й е предаден, а за периода от 08.09.2019 г. до 08.01.2020 г. / исковия период / ответникът В.В. заплащал месечни суми по банковата й сметка в размер под така претендираните и дължимата разлика за посочените четири месеца възлиза на 700 лева.

Ответниците са депозирали отговор за неоснователност на исковете. Възразяват че вещното право на ползване не принадлежи на ищцата защото: 1/ тя се е отказала от него и 2/ това й право е погасено поради неупражняването му в петгодишен срок / чл. 59 ал. 3 предл. второ от ЗС /, считано от датата на учредяването / запазването / му – 28.06.2013 г.. Поддържат че от така посочената дата ищцата е избрала да упражнява само правото си на ползване върху дарения на дъщеря й имот, съответно не е упражнявала това си право по отношение на неговия имот.

Постоянно и непрекъснато, считано от 28.06.2013 г. живее при дъщеря си, никога не е живяла и не е искала да живее в дарения на сина й имот - процесния. В тази насока се поддържа и че ответниците, а не ищцата като задължено към фиска лице, са заплащали дължимите за този имот местни данъци и такси, както и че те са направили значителни подобрения в него, които съществено увеличили стойността му.

От фактическа страна е безпротиворечиво установено следното:

С договор за дарение от 28.06.2013 г., обективиран в н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, дело № ***/2013 г. на нотариус Д.Н., с рег.№ ***на НК и район на действие при СтРС, Н.М.П., ЕГН – ********** е дарила на сина си В.Т.В., ЕГН – ********** следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда / СОС / – апартамент № */****/, по актуален административен адрес и кадастрална карта, а по документи за собственост апартамент № *-* /буква „*“ –***** римско/, разположен на * - ** (*****) етаж, от масивната четириетажна жилищна сграда с партерен и терасовиден етаж, построена в дворно място, находящо се в гр. С.З., ул. „Г. № **-*, със застроена площ на апартамента от 99,25 кв.м., състоящ се от: дневна - столова, кухненска ниша, коридор, баня, тоалетна, две спални и три тераси, с граници и съседи на жилището (по нотариален акт): от север - двор; от запад - двор; от изток - улица и от юг - апартамент № *-*, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № *************, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : самостоятелен обект с идентификатор № *************; под обекта: самостоятелен обект с идентификатор № **************; и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор № *************; заедно с прилежащото му избено помещение № * (***), разположено на партерния етаж от горепосочената сграда, с площ от 4,83 кв.м (четири цяло и осемдесет и три стотни квадратни метра), с граници и съседи (по нотариален акт): от север - двор; от запад - свободно пространство; от изток - улица и от юг - двор, заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № * (****), както и заедно със съответния процент от отстъпеното право на строеж от мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № *************по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № РД-18-1 от 07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Със същия нотариален акт Н.М.П. е запазила вещното право на ползване и обитаване на дарения имот пожизнено и бъзвъзмездно.

С договор за дарение от 28.06.2013 г. , обективиран в н.а. № ***, том **, рег. № ****, н.д. № ***/2013 г. на същия нотариус – Д.Н., с рег. № ***, Н.М.П. е дарила друг свой имот в гр. С.З.– също апартамент, жилище, на дъщеря си П.И.Р., ЕГН – **********, като е учредила право на ползване върху същия на внука си / сина на надарената / М.Р.Р., запазила е за себе си правото на ползване и обитаване върху една стая от имота и сервизните помещения, като страните са договорили че ползването ще се осъществява съвместно от дарителката, надарената и ползвателя М.Р..

С нотариална покана от 03.09.2019 г. – връчена на ответника В.В. на 08.09.2019 г., ищцата Н.М.П. е изискала в петдневен срок, считано от получаване на поканата да й се предостави за ползване жилището, находящо се в гр.С.З., ул. „Г.” № **, ет.*, ап.*, от което е лишена чрез смяната на бравата на входната врата. Заявила е до предаване на имота да й заплаща наем-обезщетение от 400,00 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата.

Видно от представените от ответниците операционни бележки на „Б.***“ ЕАД от 08.10.2019 г., 08.11.2019 г., 09.12.2019 г, 14.01.2020 г., 06.02.2020 г., 09.03.2020 г., 08.04.2020 г. и 12.05.2020 г., ежемесечно ответника С.Т.В. е нареждала по сметката на Н.М.П. суми в размер от по 300,00 лв., с основание за плащане “ издръжка от В.Т.В.“. Въпреки така отразеното основание ищцата не оспорва получаването на тези суми като такива, погасяващи / частично / чрез плащане претенцията й за заплащане на обезщетение в размер на пазарния наем на имота.

От представените от ответниците приходни квитанции на

Община С.З.от 18.12.2014 г., 11.12.2015 г., 23.11.2017 г., 14.12.2017 г. и 27.03.2019 г. се установява, че дължимите за процесния недвижим имот, находящ се в гр.С.З., ул. „Г.” № **, ет.*, ап.*, за периода 2013 година-2018 година местни данъци и такси за битови отпадъци са били заплатени от ответника В.Т.В. като данъчно задълженото за тях лице.

От заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза се установява, че размера на средния пазарен наем за процесния недвижим имот, с подобренията в него, за периода 08.09.2019 г. до 08.01.2020 г. възлиза на 1 640,00 лв., или по 410,00 лв. месечно, а без подобренията – на 1 080,00 лв., или по 270,00 лв. месечно.

Ищцовия свидетел Й.Ж.М.депозира показания че са приятелки с ищцата от близо 40 години. Знае за апартамента на улица „ Г. „ № **, който Н. има от 1996 г. – 1997 г. и че до миналата година е живяла постоянно там заедно със сина и снахата. Последно свидетелката й е ходила на гости в този апартамент през 2017 г., синът й в този момент го нямало в жилището. После Н. й се оплаквала да има проблеми със снахата, както и че към днешна дата / свидетелката разпитана в с.з. на 29.09.2020 г. / няма ключ от апартамента, тъй като синът й е сменил бравата. Свидетелката знае и за друг апартамент на Н., в който живее дъщеря й със семейството си.