Решение № 737 от 15.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Варна, 15.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110201297 по описа за 2022 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР .

Образувано е по жалба на Д. М. П. от гр. Варна, с ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице № 105/31.03.2022 г., издадена от Д. Н. Т.

– началник група ОП при Пето РУ на ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят навежда следните твърдения: заповедта е немотивирана, тъй като не съдържа посочване на 1 фактическите и правни основания за задържане; не е бил запознат с правата си и не му е била предоставена възможност да ангажира адвокат, както и да обжалва незабавно заповедта; не са посочени конкретни данни, наложили задържането й. Оспорва наличието на правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Счита наложената му мярка по чл. 72 от ЗМВР за несъразмерна и несъответна на целта на закона. Намира, че съдържанието на обжалваната заповед не отговаря на нормативните изисквания и привежда пространни доводи за нарушения на правата й като задържано лице. Отправя искане за постановяване на законосъобразно решение.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява.

Чрез процесуалния си представител- адв. З. и адв.И. от ВАК, поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в нея основания.

Ответникът- Д. Н. Т. – началник група ОП при Пето РУ на ОД на МВР-Варна, редовно уведомен не се явява. За него се явява процесуален представител (юрисконсулт, представляващ го в качеството му на полицейски орган), като оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресата на заповедта, в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК , срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

В Пето РУ при ОД МВР – Варна се получило писмо от ЧСИ Н. Д., с 2 което на осн. чл. 431 ГПК същата е поискала от полицейските органи оказване на съдействие на 31.03.2022 г. в 11:00 часа за извършване на въвод в имот находящ се в гр.Варна,местност "Долна Трака", № 566 и № 46 във връзка с ИД № 93182019 г. с длъжник М. В. П..

Предвид така постъпилото от ЧСИ искане, на мястото на въвода били изпратени служители на Пето РУ при ОД МВР – Варна, инсп. З. Н., ст. полицай ВПА Н. Д. и мл. инспектор Р. П. Същите на 31.03.2022 г., около 10.45 часа пристигнали до посочения в обект в гр.Варна,местност "Долна Трака", № 566 и № 46. След това пристигнала ЧСИ – Н. Д., лицето в чиято полза следвало да се извърши въвода – Н. Ф., заедно с упълномощения от него адвокат Х. Х., ВАК. ЧСИ Д. констатирала, че портала е заключен с катинар и верига и няма достъп до имота. На место била и тъжителката В. Б.

Н. /бивша съпруга на М. В. П. заедно със своя син Д. М. П. /син на М. В. П./.

След разпореждане на ЧСИ Д. и с помощта на водения от нея ключар З. Й. влезли в имота в който живеел М. В. П.. Д. попитала В. Б. Н. в какво качество е там, като тя и отговорила, че искала да участва като свидетел. Д. и отговорила, че тя не е страна в изпълнителния процес и трябва да бъде отстранена от нея.

Въпреки казаното от ЧСИ, Н. заявила, че ще присъства на въвода. ЧСИ Д. устно разпоредила на полицейските служители да не допускат до въвода В. Б.

Н., като следва да бъде допуснат само Д. П.. В изпълнение на това полицейските служители – св.П. и св.Д. заявили на Н., че тя няма да бъде допусната на извършването на въвода в имота. Последната се опитала да изблъска св.П., като многократно се опитвала да влезе в имота. Свидетеля вдигнал с ръце Н. от земята, като в този момент жалбоподателя Д. П. с двете си ръце го блъснал в тялото. От удара П. и Н. паднали на земята и се претърколили. Полицейските служители за кратко време поставили белезница на П., като след като той се успокоил му били снети.

На место пристигнали Д. Т. – началник група ОП в Пето РУ ОД МВР – Варна и пол. Инспектор Т. П., които били запознато с обстановката от полицейските служители и ЧСИ Д.. Д. Т. разпоредил Д. М. П. да бъде отведен в сградата на Пето РУ при ОД на МВР-Варна. Там и бил извършен личен обиск, изготвен протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, разписка за върнати пари и вещи, 3 докладна записка. След това, ответникът изготвил Заповед за задържане на лице № 105/31.03.2022 г., Опис към протокол за обиск на Д. М. П.. Д. М. П. бил освободен в 17, 44 ч. на същата дата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите: З. Н., Н.

Д., Р. П., Х. Х., Н. Д., М. П., Г. Н., В. П., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетелите Н. Д., Р. П., Х. Х., Т. Ц., Н. Д. . Съдът не констатира наличие на основания за съмнение в достоверността на изявленията на посочените свидетели. Техните показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, без противоречиви и логични, като липсват данни свидетелите да са били в някакви особени отношения с жалбоподателя Д. П.. Полицейските служители заявяват, че са се представили надлежно на П., като многократно и било разяснено, че полицейските разпореждания са задължителни за изпълнение и при неизпълнение същата ще бъде задържан. В показанията на посочените свидетели се съдържа информация за поведението на П.. Твърденията на П., Д., Н., Ц. се подкрепят и от приложените писмени доказателства: изготвена съдебно-медицинска експертиза, отчетен месечен график, докладна записка от Р. П., копие от дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на Пето РУ при ОД МВР – Варна, копие от АУАН бл. № 086676, копие от благодарствено писмо, , удостоверение от човешки ресурси ОД МВР – Варна, копие от ежедневна ведомост, копие от доклад за проверени лица и превозни средства, копие от протокол за въвод във влрадение на недвижим имог по изп. Д.№931 от 31.03.2022 г. на ЧСИ Д., копие от ТД № 772/20.07.2010 г. на МП с В. Б. Н., справка от камарата на ЧСИ, справки от МВР – дирекция вътрешна сигурност, копие от инф. Карта за дейност на наряд, копие от заповед №5499/31.08.2020 г. на ОД МВР – Варна, указания за работа на пол. Служители с персонална полицейска камера, приложен 1 бр.CD диск, ипратен от Районен център 112 Варна и др..

Потвърждаването по този начин на отделни изявления на свидетелите 4

П., Д., Н., подкрепят извода за цялостната достоверност на техните показания, като по делото не се съдържат доказателства, които да ги опровергават.

По искане на жалбоподателя са разпитани св. М. П., св.Г. Н. и св.В. П. които твърдят, че полицейските служители са се държали нелюбезно, употребили са прекомерна физическа сила спрямо Д. П.. Св. П. е син на В. Н., св.В. П. е живял в домът на длъжник М. В. П. и е в близки отношения с него.

Св. Н. е в близки и приятелски отношения с В. Н. и М. П., като им е ходила често на гости. Следователно те не могат да бъдат счетени за непредубедени и незаинтересувани свидетели.

По делото по искане на жалбоподателя бе изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че Д. П. е получил кръвонасядания по шията, лявата мишница, лявата киткова област, ожулвания по дясната предмишница, горната повърхност на лявата длан.

Описаните травматични увреждания са резултат действието на предмети с ограничена повърхност и подчертан ръб, отговарят добре да са получени при поставяне на белезници в описаните области. Останалите описани увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети. В своята съвкупност всички описани травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.

От изготвената съдсъбно-медицинска експертиза се установява, че Р.

П. на 31.03.2022 г. около 11.30 ч. е получил по горната повърхност на лявата длан, по основите на първи и втори пръст, четири червеникави ожулвания с приблизително овална форма с диаметър до 0.5 см. По задната повърхност на долната фаланга на трети пръст на лявата длан личи червеникаво ожулване с диаметър 0.2 см. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при падане и удар в подлежащата настилка. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обуславили чувство на болка и страдания.

От изготвената съдебно-офталмологична експертиза от д-р М. С. М., 5 преподавател в МУ – Варна се установява, че Д. П. не страда от зрително увреждане. Състоянието което е диагностициран е еметропия, което означава, че той не се нуждае от очила за четене поради младата си възраст. П. може да чете текстове без използването на очила

По делото е изготвена съдебно-психологична експертиза от заключението на която се установява, че емоционалното състояние на П. към дата 31.03.2024 г. е било под влияние на значим стрес, провокиран от вида на майка му, която била повалена от полицай на земята. Осв. е бил страхово напрегнат и уплашен, като е реагирал с т. нар. стенична реакция на страха, която се изразява в предприемане на действия за справяне със ситуацията.

Съдът следва да посочи, че ВЛ неправилно е посочило, че Д.ието в Заповед № 105 по описа на Пето РУ при ОД МВР – Варна, е от 31.03.2024 г. а не както е правилно – 31.03.2022 г.

От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са приложените Заповед за задържане на лице № 105/31.03.2022 г., ДекларацияПриложение № 1 от 10.01.23 г., Протокол за личен обиск на лице от същата дата, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, разписка за върнати пари и вещи, докладна запискаи др., които потвърждават достоверността на събраните гласни доказателствени средства и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.

72, ал. 4, предл. 1 от ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК , съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване, 6 регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 АПК. Според нормата на чл.

146 АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и преценка спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган ответникът е заемал длъжността началник група ОП към Пето РУ при ОД на МВР-Варна. Като действащ служител при ОД на МВР ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР . Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно отв.

К. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – да задържи лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. Следователно издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т.