Решение № 4673 от 25.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4673 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110202119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. С. Г. против наказателно постановление (НП) № 22-4332-024688/01.12.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Твърди се, че не е съставян АУАН, с който да е повдигнато процесното обвинение, и който да е бил връчен за запознаване и подпис на жалбоподателката. На следващо място се сочи, че не е налице идентичност между изложените в АУАН и НП факти, с оглед на което АНО е предявил ново обвинение и е санкционирал нарушителя за деяние, различно от описаното в акта. Друго основание за незаконосъобразност на НП жалбоподателката обосновава с позицията си за множество съществени процесуални нарушения, 1 касаещи задължителните реквизити на АУАН и НП. Отделно от горното сочи, че конкретното алкохолно съдържание в кръвта й не било безспорно установено, а и липсвали убедителни доказателства за извършването на административно нарушение, в това число такива за техническата изправност на средството за измерване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите.

По изложените съображения моли за отмяна на издаденото спрямо нея наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. К. Ч., поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Посочва, че административнонаказващият орган не е доказал всички факти и обстоятелства, изложени в издаденото НП, а от разпитите на свидетели не се установявали посочените в НП твърдения. Същевременно не бил взет предвид и направеният повторен химически анализ на взетата кръвна проба за алкохол.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В депозирани писмени бележки от юрк. Василева – пълномощник на въззиваемата страна, се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 18.11.2022 г., около 02:50 ч., Е. С. Г. управлявала лек автомобил „******” с рег. № *****, собственост на Х. А. С., в гр. София, по бул. „Братя Бъкстон” с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към ул.

„Околовръстен път”, след като била употребила алкохол. В района срещу бензиностанция „ОМВ“ тя била спряна за проверка от свидетелите А. К. и М.

И. – полицейски служители при ОПП – СДВР, в хода на която Г. не представила пред проверяващите органи контролен талон към своето 2 свидетелство за управление на МПС. В 02:57 часа жалбоподателката била изпробвана за употреба на алкохол с помощта на техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0397, от което била генерирана проба с пореден номер 472, която отчела положителен резултат от 0.98 промила в издишания от Г. въздух. Свидетелят М. И. издал талон за медицинско изследване с № 113981, с който на жалбоподателката било указано да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ до 45 минути от връчването му с цел вземане на кръв за провеждането на медицинско и химическо изследване.

Талонът бил връчен на Г. в 04:10 часа.

Свидетелят А. К. на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР приел, че Е. С. Г. е нарушила разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което съставил срещу нея акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 769530/18.11.2022 г.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има възражения.

В предоставения й срок с талона за изследване жалбоподателката се явила в посоченото медицинско заведение, където й бил извършен предварителен преглед от д-р Г. К., който в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби отбелязал, че по данни на лицето в 01:00 часа на 18.11.2022 г. то било консумирало алкохолни напитки – два шота смесен алкохол с обща количествена маса от 40 мл. След вземане на кръвни проби от Г. същите били изпратени за анализ в специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД, като бил съставен протокол от химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката, в заключението на който било посочено, че в изследваната кръвна проба, взета от лицето Е. С. Г., се доказало наличието на етилов алкохол в концентрация 0.60 промила.

С докладна записка № УРИ 4332р-73000/28.11.2022 г. свидетелят М. И. уведомил началника на ОПП-СДВР, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение е била допусната техническа грешка в автоматично зададения от служебния таблет час на спиране, като посочения такъв не отговарял на истината, а действителният бил 02:50 часа.

Въз основа на съставения АУАН, началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал наказателно постановление № 22-43323 024688/01.12.2022 г., с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на Е. Г. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган приел за релевантна при определяне размера на наложената санкция концентрацията на алкохол в кръвта, установена посредством медицинското изследване. НП било връчено на 21.12.2022 г.

След запознаване с получените резултати, които били обективирани в издаденото на жалбоподателката наказателно постановление, с молба до административнонаказващия орган тя се възползвала от правото си да поиска повторно извършване на химически анализ на взетите проби за собствена сметка. Доколкото сроковете за съхраняване на пробите в химическата лаборатория все още не били изтекли, било постановено извършването на повторно химическо изследване, което било извършено на 04.01.2023 г.

Резултатите от него са документирани със съставянето на протокол № 695`/18.11.2022 г., в който е отбелязана доказаната концентрация на етилов алкохол в количество от 0.56 на хиляда.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. Д. К. и М. М. И., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – талон за медицинско изследване № 113981, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол от 18.11.2022 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол кръвта № 695/18.11.2022 г.; протокол от 04.01.2023 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол кръвта № 695`/18.11.2022 г.; разпечатка от техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPM 0397, проба номер 472, докладна записка от М. И., молба за повторно химическо изследване и резолюция по нея, справка-картон на водача Е. Г., заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; материалите по преписка на ОПП-СДВР срещу Х. А.

С.: АУАН № 745929 от 18.11.2022 г., заповед № 4529/18.11.2022 г. за прилагане на ПАМ, наказателно постановление № 22-4332-024873 от 02.12.2022 г., талон 4 за изследване № 113982, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 694/18.11.2022 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохолни и/или наркотични вещества или техни аналози разпечатка от техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0141, проба номер 1729, списък с анализатори на алкохол в дъха, преминали последваща проверка в лаборатория за проверка на СИ, заповед за задържане на лице с рег. № 4332зз-343/18.11.2022 г., докладна записка от Д. Г., лист за преглед на пациент.

Свидетелят К. описва обичайния ход на извършване на проверка и потвърждава констатациите по АУАН, като съдът цени показанията му като вътрешно непротиворечиви и съответни на събрания по делото доказателствен материал – разпечатка от проба с Алкотест дрегер, талон за медицинско изследване и докладна записка на Д. Г.. От показанията му се установява фактът на управление на процесния автомобил от жалбоподателката, при което е била спряна за извършване на проверка.

Свидетелят М. И. няма съхранен спомен за конкретния случай, което е житейски логично, предвид естеството на служебните му задължения и изтеклия период от време. Следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на жалбоподателката не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН. Твърденията в жалбата не са подкрепени с необходимите доказателства и категорично се опровергават и от материалите по административнонаказателната преписка на ОПП-СДВР, образувана въз основа на АУАН № 745929/18.11.2022 г. срещу Х. С.. Разгледани в своята съвкупност, същите разкриват фактически данни за управление на същото МПС - лек автомобил „******”, с рег. № ***** от страна на С., но в предходен на процесното деяние момент. Установява се, че С. е паркирал автомобила на територията на бензиностанция „ОМВ“, като присъстващи на място лица възприели като лице във видимо нетрезво състояние, за което сигнализирали контролните органи на СДВР. Последното е наложило управлението на автомобила да бъде поето от жалбоподателката Г., която също е била под въздействието на алкохол – установено по надлежния ред при последвалата й 5 проверка от служителите на ОПП-СДВР. Горното навежда еднозначно на извод, че се касае за две отделни деяния, разграничени по своето авторство и обективни проявления като място и време на извършване.

От разпечатка от проба със сериен № 472 се установява часът на вземане на пробата (02:57) и резултатът от нея, който е отразен и в талона за медицинско изследване. Употребеното техническо средство – анализатор на алкохол в дъха Алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARPM 0397 е било преминало успешно периодична техническа проверка на 16.08.2022 г. със срок на валидност от 6 месеца, което е видно от представения в хода на съдебното следствие списък на устройства от Лабораторията за проверка на СИ. В случая обаче релевантна се явява концентрацията на алкохол в кръвта на Г., установена посредством проведеното последващо химическо изследване на взетите й кръвни проби, която АНО правилно е взел предвид при издаването на обжалваното НП.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.