Решение № 3367 от 19.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3367 гр. Варна, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110102555 по описа за 2023 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ищцата В. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „******, че тя не дължи на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, Столична община, р-н „Триадица", бул. „***** в качеството си на цесионер на „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *****, сумата в размер на 1341,72 /хиляда триста четиридесет и един лева и 0.72 ст./, представляваща сбор от недължими вноски за неустойка за непредставено обезпечение по заема, предвидено в чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № ***** от 28.01.2021 г.

Моли да се присъдят сторените по делото съдебни разноски.

Твърденията в молбата от които ищцата черпи права са, че на 28.10.21 г. В. И. А. и „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Славянска" №29, ет.7 са сключили Договор за потребителски кредит №***** по силата на който ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя В. И. А., заем в размер на 1000 /хиляда/ лева, а кредитополучателят В. И. А. се задължава да върне предоставената сума в срок до 28.01.2022 г., на 12 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,4 %. Посочено е, че общата сума за плащане от В. И. А. е в размер на 1 274,28 лв./хиляда двеста седемдесет и четири лева и 0.28 ст./. В чл.З от Договора, са посочени параметрите на заема, като е посочено, че размера на първите три (3) вноски са 33,38 лв., а на останалите девет(9) - 130,46 лв. В чл.6.1. от Договор за, потребителски кредит № ***** от 28.01.2021 г. е предвидено 1 задължение за заемателя, който в срок до три дни, считано от сключване на договора да предостави поне едно от следните обезпечения: 1.безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителен доход в размер на не по-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на не по-малко 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитополучатели по договори за кредит, сключени със Кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход;

При непредставяне на обезпечение по чл. 6.1. от Договора е предвидена в чл. 6.2 от Договора, неустойка в размер на 1 341,72 лв. /хиляда триста четиридесет и един лева и 72 ст./, която се заплаща разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план. Предвид задължението предвидено в чл.6.1 от Договора, към Погасителния план е включена и неустойка в размер на 184,62 лв. за първите три (3) вноски, и в размер на 87,54 лв. за останалите девет (9) вноски.

Съгласно чл.9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.

Счита, че доколкото Договор за потребителски кредит №***** от 28.01.2021 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целте. на неговото 2 спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг Ца материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай считаме, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на В. И. Атанасова е вменено задължение да обезпечи задължението си по Договора в тридневен срок от сключването му, като в противен случай дължи неустойка в размер на 1 341,72 лв.

Ищцата счита, че по отношение на сключения между нея и „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ***** договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

В чл.6.1 от Договора е предвидено В. И. Атанасова да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство.

В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.6.2 във вр. с чл.6.1 от Договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора чрез банкова гаранция или поръчителство се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

Претендираната от ответното дружество неустойка в размер на 1341,72 лева предвижда задължение за В. И. Атанасоваза заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция или поръчителство по заема.Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престара от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на 3 финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение на кредита си, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т.3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Поради това считаме, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6.2 във вр. с чл.6.1 от Договор за потребителски кредит № ***** от 28.01.2021 г. е нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е уредил две от функциите на неустойката обезпечителна и обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД иочертаните от законодателя нейни граници.

Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап. Същите разпоредби не допускат и използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл.26, ал. 1, пр.З ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна, както е в настоящия случай.

4

В този смисъл са задължителни постановки в т.З на TP № 1/ 15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, /по арг. TP № 1/ 15.

06. 2010 год. на ОСТК на ВКС/.

Дължимата по Договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.