Решение № 1013 от 28.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Бургас, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. С.ОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120203557 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на „К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Г.П.Ч., чрез пълномощник – адв. С. П. от АК – Пловдив, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 9620034, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на дружеството – жалбоподател /а съобразно представения с административнонаказателната преписка екземпляр на ЕФ серия К № 9620034 на законния представител на дружеството – Г.П.Ч./ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева.

Производството по делото се развива за втори път пред РС - Бургас. С Решение № 8266/02.10.2025г. по КАНД № 1131/2025г. по описа на Административен съд - Бургас е било обезсилено Решение № 302/29.04.2025г. по АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на БРС с участието на надлежния субект, сезирал съда – „К.“ ООД.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството – 1 жалбоподател не изпраща представител. Чрез пълномощника си адв. П. от АК – Пловдив депозира писмено становище, в което моли делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на страната, поддържа жалбата, като доразвива доводите си в насока незаконосъборзаността на атакувания ЕФ. По същество се моли за отмяна на последния и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган също не изпраща представител в съдебно заседание.

В съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда, се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на оспорения със същата ЕФ. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатския хонорар, в случай че същият не е в минимален размер.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесния ЕФ на жалбоподателя на 10.02.2025г., видно от разписката върху същия и подаването на жалбата на 18.02.2025г., видно от пощенското клеймо върху същата), от активнолегитимирано лице (предвид съдържанието на приложения към жалбата ЕФ) и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

След като се запозна с жалбата и приложенията към нея, както и с материалите по представената от АНО административнонаказателна преписка, съдът констатира, че връченият на жалбоподателя ЕФ серия К № 9620034, представен с жалбата и приложен на л. 7 от АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд - Бургас, е със съдържание, различно от това на ЕФ серия К № 9620034, представен от АНО като част от административнонаказателната преписка по случая и приложен на л. 16 от АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд – Бургас.

С връчения на жалбоподателя ЕФ (л. 7 от АНД № 623/2025г. по описа на БРС), за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на юридическото лице „К.“ ООД, ЕИК *****, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Съгласно представения от АНО с административнонаказателната преписка по случая ЕФ (л. 16 от АНД № 623/2025г. по описа на БРС), обаче, същото наказание, за същото нарушение, е наложено на законния представител на търговското дружество „К.“ ООД, ЕИК ***** – физическото лице Г.П.Ч., ЕГН **********.

Издаването на два фиша, индивидуализирани с един номер, за едно и също нарушение, но с различно съдържание – в конкретния случай с различен субект на административнонаказателната отговорност (различно санкционирано лице) и най-вече, когато единият от тях е видимо незаконосъобразен, доколкото на юридическо лице е наложено административно наказание „глоба“ (приложима само по отношение на физическите лица), вместо „имуществена санкция“ (приложима по отношение на юридическите лица), по мнение на настоящия съдебен състав представлява не само съществено нарушение на процесуалните правила в 2 административнонаказателното производство, но и нарушение на материалния закон, което на самостоятелно основание обуславя отмяната на атакувания електронен фиш.

В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, че предмет на проверка от съда в настоящото производство е единствено Електронен фиш серия К № 9620034, издаден от ОДМВР - Бургас, такъв какъвто е бил връчен на жалбоподателя, т.е. представеният с жалбата, защото именно срещу този акт, от който е получил екземпляр, той има право и възможност да се защитава. Недопустимо е каквито и да е пороци на връчения на жалбоподателя екземпляр от фиша да бъдат санирани от АНО с последващо издаване на нов, с различно съдържание фиш, под същия номер и за същото нарушение.

Според представения с жалбата Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 9620034, издаден от ОДМВР-Бургас, на 02.08.2024г. в 09:26 часа в обл. Бургас, път II-99, км.3+900, мест. Ченгенескеле, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M 644 засякла и заснела движещ се в посока от гр. Созопол към гр. Бургас, при максимално допустима скорост за движение извън населено място до 80 км/ч., въведена с пътен знак В 26, със скорост от 133 км/ч., т.е. 129 км/ч. след приспаднатия автоматично толеранс от 3 % в полза на водача, лек автомобил – ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР 120 с регистрационен № *****, като автомобилът е собственост на дружеството „К.“ ООД.

За горното нарушение – квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, с обжалвания фиш на юридическото лице – собственик на автомобила „К.“ ООД, ЕИК *****, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

На 10.02.2025г. така издаденият фиш бил връчен срещу подпис на законния представител на „К.“ ООД – Г.П.Ч..

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая липсват данни за представена от законния представител на дружеството – собственик на автомобила писмена декларация, в която да е посочено друго лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство в деня на нарушението.

Предвид изложеното, субект на описаното в процесния ЕФ нарушение, е именно законният представител на юридическото лице, чиято собственост е 3 автомобилът, в случая – Г.П.Ч., а не самото юридическо лице „К.“ ООД, което е санкционирано с така издадения фиш. Т.е. налице е и неправилно определяне на субекта на извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП (нарушение на материалния закон), което обстоятелство представлява друго самостоятелно основание, предпоставящо отмяната на обжалвания електронен фиш.

Друго съществено нарушение, допуснато от АНО при издаването на процесния ЕФ, е налагането на административно наказание „глоба“ на юридическо лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В Тълкувателно решение № 3/03.07.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВАС се посочва, че тези наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно - чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица - чл. 24 и 26 от ЗАНН.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения и наказания". Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност.

Следователно незаконосъобразно е ангажирането на административнонаказателната отговорност на юридическото лице, в това му качество, чрез налагане на "глоба". Налагайки на жалбоподателя – търговско дружество именно тази административна санкция АНО е допуснал самостоятелно съществено нарушение при издаване на атакувания ЕФ – основание за неговата отмяна.

4

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, в случаите, когато делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, каквато е настоящата хипотеза, съдът се произнася и по разноските за водене на делото в касационната инстанция – в случая Административен съд – Бургас, с оглед предвиденото в ЗАНН двуинстанционно производство по обжалване на електронните фишове.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в общ размер на 1200 лева за трите съдебни производства (АНД № 623/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, КАНД № 1131/2025г. по описа на Административен съд – Бургас и настоящото АНД № 3557/2025г. по описа на Районен съд – Бургас), т.е. по 400 лева за всяко от тях, доказателства за реалното заплащане на които са представени (договори за правна защита и съдействие, съответно от 17.02.2025г., от 19.05.2025г. и от 17.11.2025г., във всеки от които е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 400 лева за съответната инстанция е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).