Определение № 225 от 07.07.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. **, 07.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – **, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. П.а като разгледа докладваното от Гергана Р. П.а Частно наказателно дело № 20261420200505 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 НПК. Образувано е по жалба на адв.Я. В. С.САК, в качеството на пълномощник на пострадалия А. П. Ж. против постановление от 12.06.2026 г. на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №3956/2025 г. по описа на ВРП, водено за престъпление по чл.325 ал.1 от НК и чл.144 ал.3 от НК.

В жалбата се релевират оплаквания, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и изкривяване на събраната по делото фактическа обстановка, с искане за отмяната му.

Излагат се доводи и съображения, че неправилно прокурорът е приел, че от страна на ** не са извършени престъпления по чл.325 ал.1 от НК и чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Поддържа се в жалбата, че прокурорът бил изопачил института на неизбежната отбрана, превръщайки жертвата на нападението в субект, който обезценявал сериозността на заплахата.

Иска се отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото със задължителни указания за продължаване на наказателното преследване и внасяне на обвинителен акт в съда срещу лицето, привлечено като обвиняем.

Настоящият състав намира, че депозираната жалба е процесуално допустима.

Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.243 ал.4 от НПК, от лице, имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и с материалите по делото, приема за установено следното:

Производството е водено за престъпление по чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК и чл.325 ал.1 НК и е приключило с мнение за прекратяване, поради наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 пр.2 от НК.

1

В процесуалното качество на обвиняем по делото е привлечен ** от гр. ** за това, че на 10.06.2025г. около 17:40 часа в гр. **, бул. „*****, пред соларно студио „**” се заканил на А. П. Ж. от гр. ** с престъпление против неговата личност – с убийство – крещял му, че „ ще го убият и че ще умре“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК И за това, че на 10.06.2025г. около 17:40 часа в гр. **, бул. „*****, пред соларно студио „**” е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място в близост до преминаващи граждани и майка с малко дете псувал и викал на висок глас заплахи –„сега ще видиш какво ще стане“, “ще те пребием“ спрямо А. П. Ж. от гр. **, като тръгнал заплашително към него, опитал се да му препречи пътя да избяга, замахнал с ръка да го удари и го подгонил из съседните улици престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

По делото към наказателна отговорност са били привлечени и ** и **, но спрямо тях производството е приключило със споразумение.

Въз основа на събраните доказателствени материали се установява следната фактическа обстановка:

А. П. Ж. се познавал дълги години с **, ** и **. Пострадалият имал влошени отношения с ** и със **, т.к. през годините те правели опити за физическа саморазправа с него. Ж. познавал и сина на ** – обвиняемият **, т.к. на 01.12.2024 г. между тях възникнал кратък конфликт, поради което била образувана полицейска преписка в РУ-**, която впоследствие била прекратена.

На 10.06.2025 г. около 17:40 часа в гр. ** ** отишъл с автомобила си да вземе ** и тримата заедно се запътили към фитнеса. Обвиняемият поискал първо да се отбият до аптеката, която се намирала на бул. „**“ до пожарната в гр. **. По пътя за аптеката ** и ** видели, че Ж. седи на тротоарна масичка пред соларно студио „**”, находящо се на бул.

„***** заедно с **. Те решили да слязат от автомобила и да се саморазправят с него. ** спрял автомобила , на кръстовището намиращо се диагонално срещу студиото, взел метална палка в ръката си и двамата с ** с бърза крачка слизайки по три стълби, които водят от тротоара на булеварда към площадката на студиото се насочили фронтално към свидетеля Ж.. В същото време обвиняемият понеже не обърнал внимание, че ** и баща му са в двора на салона, той първоначално продължил да се движи по ул. „**“ и след като се обърнал и видял, че са в двора на студиото, той също се насочил натам и влязъл от входа, който бил откъм неговата улица. През това време ** и ** се развикали заплашително на Ж. „ела тука бе сега ще те спукаме“, сега ще видиш какво ще стане“, “ще те пребием“, а ** допълнително му казал „ей сега ще видиш майка ти дееба ще можеш ли да бегаш„. В създалата се суматоха, св. М. ** приканил ** и ** да преустановят действията си, опасявайки се и за сигурността на детето, което също присъствало в този момент в студиото. Неочакваната поява на свидетелите, ведно с отправените от тях заканителни реплики изплашили Ж., и той реагирал мигновено като веднага станал от стола и с бърза крачка тръгнал към долния изход на студиото. Когато видял, че срещу него се задава обвиняемият, той рязко му нанесъл удар с 2 юмрук в главата и побягнал. Така между Ж. и обвиняемият възникнало недоразумение, защото първият помислил, че обвиняемият ще го хване и заедно с баща си и със ** ще му нанесат побой, а самият обвиняем дори не разбрал защо е ударен без причина и много се ядосал. За това той заедно с баща си и със ** подгонили Ж. из съседните улици, но не успели да го настигнат. Докато тичал в посока към кооперативния пазар, Ж. се озовал в магазин, стопанисван от негов познат – **. Той закупил метален сатър и отново се върнал пред студиото. Въпреки, че свидетелят ** го посъветвал да се успокои и да се прибере у дома, Ж. не пожелал да го послуша. Междувременно ** и ** се върнали в автомобила, продължили към ул. „**“ и след като направили обратен завой, в близост до „турската чешма“ около 17:47 часа отново се върнали пред студиото. ** спрял автомобила точно зад гърба на Ж., който се бил подпрял на парапета. След като тримата слезли от автомобила Н.** му казал „ела тука бе“, сега ще видиш какво ще стане“, „ще умреш“. Ж. бил много афектиран и директно се насочил към слизащия от превозното средство Н. **. Той замахнал със сатъра към последния, нанасяйки му непосредствен удар в областта на главата.

Изненадан от внезапния удар, ** вдигнал ръцете си, за да се предпази, но предприетата от него защита не предотвратила последващите удари, които Ж. насочил в областта на ръцете, тялото и главата му. Н. ** паднал на земята, а от наранените места започнало да тече кръв.

Св. П. ** натоварил последния в автомобила, а Ж. продължил да нанася последователни удари с металния сатър, насочвайки ги към моторното превозно средство, като счупил предно ляво, задно панорамно стъкло, преден капак и д.р., след което избягал. Когато видял, че баща му е сериозно пострадал преди да се качи в колата обвиняемият се развикал на Ж., че „ще го убие и че ще умре“. Н. ** бил транспортиран с повредения автомобил до ЦСМП – **, където му била оказана медицинска помощ.

В хода на протеклото досъдебно производство са осъществени процесуално следствени действия – разпитани са множество свидетели, приобщени са писмени доказателства, изготвени са експертизи.

След анализ на събраните доказателства, прокурорът е достигнал до следните изводи:

Обвиняемият ** е осъществил състава на чл.325, ал.1 от НК. Обект на визираното престъпление са обществените отношения осигуряващи редът установен в страната и общественото спокойствие. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на „непристойни действия“ грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. От субективна страна хулиганството е умишлено престъпление, което освен с пряк може да се осъществи и с евентуален умисъл. В Постановление 2-74-Пл, т. 3 на Пленума на ВС е постановено, че „при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство, щом като са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото”. Личният мотив не изключва хулиганския, когато деецът изразява отрицателните си чувства с непристойно поведение в грубо нарушение на установения правов ред. Това поведение ще има описаните качества, когато с него деецът надхвърля рамките на личната разпра и при преследване на 3 пряката си лична цел ,,неизбежно скандализира обществото”. В тези случаи мотивацията е обогатена с представи, че деянието изразява явно неуважение към обществото, дори да възниква върху терена на личния конфликт. Това е хипотеза на множествена престъпна мотивация. Като акцентира на необходимостта хулиганските подбуди да доминират субективната страна, за да бъдат съставомерни, българската съдебна практика в действителност допуска възможността те да възникнат и да се проявят едновременно с други, които могат да бъдат както съставомерни (напр. дискриминационни), така и несъставомерни (личен мотив). Когато личният и хулиганският мотив едновременно присъстват в престъпната мотивация, хулиганският е водещ. Това означава, че той има поопределящо значение за решението да се извърши конкретното престъпление. Личният мотив изключва хулиганските подбуди, само когато е несъвместим с представи за демонстрация на явно неуважение към обществото и грубо незачитане на установените обществени ценности и ред. Хипотезата е налице, когато субективната страна съдържа само представи за засягане на лични блага, а представите за засягане на обществени ценности не се различават от представите за укоримост на деянието изобщо, които типично съпътстват умишлената вина. В тези случаи личният мотив възниква от конфликтен повод, който деецът преживява като сериозен и който обективно не е незначителен. Публичността не е задължителна характеристика на деянието, извършено по хулигански подбуди, ако с него се нарушава правният ред, който гарантира и защитава правата на гражданите, както и когато деянието е станало или е могло да стане достояние и на други лица. В тези случаи местоизвършването на деянието няма значение, но все пак се изисква някаква ангажираност на общественото внимание – произволни трети лица да могат да възприемат слухово или зрително деянието в хода на извършването му или да узнаят за последиците му, към които при узнаването не остават безразлични, а реагират с упрек и възмущение с оглед общоприетите норми за поведение.

В конкретния случай обвиняемият, след като е бил афектиран от нанесения в главата му удар с юмрук, същият е останал безкритичен към заобикалящата го действителност и единствено е бил воден от стремежа си да се саморазправя със свидетеля Ж.. Предвид на инцидентността на престъпната проява и добрите му характеристични данни ведно с внезапния афект се обуславя приложението на чл.9, ал.2, пр.2 от НК. Съгласно посочената разпоредба „не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна“. В съдебната практика е прието, че обществената опасност на деянието се определя от степента на засягане на обществените отношения. Малозначителността на деянието е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма.

Касателно престъплението по чл.144 ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК е приел, че 4 непосредствен обект на визираното престъпление са обществените отношения, които осигуряват на човека възможност психичните процеси, в резултат на които волята му се формира свободно да протичат нормално и в съответствие с неговите представи за собствените му потребности. Изпълнителното деяние се осъществява чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. С възприемането на заканата от адресата престъплението е довършено. Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението. Не е нужно лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. При преценката на този момент задължително следва да бъдат отчетени особеностите на обстановката при която е извършено деянието, начина по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца и всички други обстоятелства, свързани с предходните отношения между субектите /Р 175 /11.11.2019 г. по н. д. ВКС/. Макар и укорима от морална гледна точка, цялостната обстановка не е могла да създаде предпоставка за реализиране на заканата и за възможността да се възбуди основателен страх. Изводът за несъставомерност на деянието се базира основно на това, че отправянето на инкриминираните изрази се е състояло в момент, в който обвиняемият е бил изключително стресиран и притеснен за живота и здравето на баща си и репликите са направени докато тримата вече са се качвали в колата и са се отдалечавали от мястото на деянието, а не при непосредствено нападение на пострадалия. Отделно от това Ж. е бил въоръжен и е демонстрирал активно намерението си да парира предварително всякакви опити за нарушаване на телесния му интегритет. В този смисъл прокурорът е приел в обжалваното постановление, че заканата е била обективно негодна да възбуди основателен страх у него.