Решение № 165 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110151697 по описа за 2023 година

„**“ ООД е предявило срещу Р. А. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 988,70 евро, представляваща незаплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор от 06.08.2018 г. и анекс от 04.01.2021 г. към договора, ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3104,16 евро, представляваща лихва за забава за периода 16.02.2021 г. - 19.09.2023 г.

Ищцовото дружество твърди, че на 06.08.2018 г. между него в качеството на изпълнител и шведското дружество „**“ в качеството на възложител е сключен договор, по силата на който възложителят възложил на изпълнителя да изработи обзавеждане и декорация за обект – ресторант в *, описан в Приложение № 1 към договора. Уговорено било възнаграждение в размер на 107770 евро, което включвало изработването на обзавеждането и декорацията, както и доставката и техния монтаж. Ищецът твърди, че изпълнил надлежно задълженията си по договора, за което между страните бил подписан приемо-предавателен протокол на 31.10.2018 г. Поради това, че възложителят не заплатил на ищеца част от дължимото възнаграждение в размер на 15788,70 евро, на 04.01.2021 г. страните по договора от 06.08.2018 г. и ответникът сключили анекс към процесния договор, в който потвърдили дължимостта на неизплатената част от възнаграждението и уговорили разсрочването му на шест равни месечни вноски, дължими в периода 15.01.2021 г. - 15.06.2021 г. съгласно погасителен план по т. 2 от анекса. Съгласно анекса ответникът встъпил в дълг като съдлъжник в поетото по договора от 06.08.2018 г. задължение на дружеството „**“ за заплащане на възнаграждение. Ответникът обаче заплатил единствено сумата от 3800 евро, като остатъкът от 11988,70 евро, представляващ част от дължимото възнаграждение, останал незаплатена от ответника като съдлъжник на дружеството по силата на сключения анекс.

1

Ищцовото дружество посочва, че съгласно т. 6 от анекса, сключен на 04.01.2021 г., страните уговорили приложимото по договора право да е българското.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Договор от 06.08.2018 г. „**“ е възложило на „**“ ООД изработка и доставка на обзавеждане и декорация за обект Ресторант в * на обща стойност 107770 евро.

С Анекс от 04.01.2021 г., сключен между „**“, „**“ ООД и Р. А., страните установяват, че всички задължения по Договора от 06.08.2018 г. са изпълнени качествено и в срок, като е останала дължима сумата 15788,70 евро, предстравляваща сума по фактура от 17.10.2018 г. и сума за компенсиране на направени от изпълнителя разходи, разсрочена на 6 равни месечни вноски по 2631,45 евро.

Представя се Приемно-Предавателен протокол относно проект: Ресторант в *, както и ел. кореспонеденция между страните.

Представени са платежни документи и извлечения от сметки, от които е видно, че във връзка със сключения договор на ишеца са извършени плащания в общ размер на 96251,26 евро.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на сключен договор за изработка от 06.08.2018 г. е извършил възложените от дружеството „**“ услуги, съответстващи на претендираната цена, че дружеството като възложител е приелo надлежно работата от изпълнителя, както и че ответникът има качеството на съдлъжник по силата на съглашение с кредитора и дружеството длъжник. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадането на ответника в забава, както и размера на претендираната лихва за забава.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че изпълнението на възложената работа по Договор от 06.08.2018 г. е прието, като са осъществени плащания по договора с изключение на сумата от 15788,70 евро, във връзка с която е подписан Анекс от 04.01.2021 г. и ответникът е встъпил като съдлъжник. Впоследствие е платена сумата 3800 евро, като остатъкът от 11988,70 евро до момента не е заплатен, с оглед на което и се претендира в настоящото производство. Съдът намира, че доколкото са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск, следва да стори това, като осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума.

Предявен е и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава за периода 16.02.2021 г. - 19.09.2023 г. В Анекса от 04.01.2018 г. е уговорен падеж на всяка вноска, поради което и дължимата мораторна лихва е в пртендирания размер, 2 с оглед на което и предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен в пълен размер.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил следните разноски: 1180,77 лева (603,71 евро) – държавна такса, 60 лева (30,67 евро) – такси за призоваване на ответника с ДВ, 2500 лева (1278,22 евро) – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. А., гражданин на * *, роден на ********** г. в *, паспорт № *, изд. на 25.07.2016 г., да заплати на „**“ ООД, ЕИК *, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 11988,70 евро, представляваща незаплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор от 06.08.2018 г. и анекс от 04.01.2021 г. към договора, ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3104,16 евро, представляваща лихва за забава за периода 16.02.2021 г. - 19.09.2023 г.

ОСЪЖДА Р. А., гражданин на * *, роден на ********** г. в *, паспорт № *, изд. на 25.07.2016 г., да заплати на „**“ ООД, ЕИК *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3740,77 лева (1912,62 евро) – сторени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3