Разпореждане № 4479 от 17.12.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4479 гр. Благоевград, 17.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20251210102802 по описа за 2025 година

Производството е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „П, със седалище и адрес на управление гр.Со представлявано от С К, срещу длъжника Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес село Ка за заплащане на следните суми:

-66.76 лв. /шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.07.2021г. до 10.02.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/, ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.12.2025г. до изплащане на вземането;

- 38.33 лв. /тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава – 11.04.2020г. до 07.12.2025г., начислени по Договор за потребителски кредит П от 20.02.2020г., сключен между „П

Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Псключен между „Пр Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

Съдът с Разпореждане №4292/08.12.2025г. е оставил заявлението без движение, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба с вх.№30156/12.12.2025г., че длъжникът Д. А. Б. е извършила плащания по процесния договор за кредит в размер на 1999.10 лв., след което е спряла да плаща, като главницата не е заплатена.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за 1 издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Въпреки, че от страна на заявителя не се претендира главница, а се претендира единствено договорна лихва и лихва за забава, по силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК.

Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.14000 г. по съединени дела като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С40/08; дело С-137/08, дело С- 243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С- 415/11, т. 44-т. 46/.

Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

2

Съображенията за това са следните:

Съдебният състав констатира, че в договора възнаградителната лихва от 41% и годишният процент на разходите от 48,78% формално са записани с тези размери. Отразените процентни съотношения не съответстват на реално дължимите съгласно договора и погасителния план към него размери на възнаградителната лихва и ГПР, които са в пъти по-високи от горепосочените и надвишават максималния праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР съгласно чл.19, ал.1 и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи, които кредитополучателят дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48,78%, но в същия не са включени таксите за допълнителни услуги, които са в размер общо на 1200 лв., които имат характера на възнаграждение и е следвало да бъдат включени при формирането на ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява повече от два пъти. Видно е в този случай, че разходите по кредита са необосновани високи и надвишават допустимата надбавка върху заетата сума от 1000 лв., съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, която е допустимо да бъде до 5 пъти размера на законната лихва върху просрочени задължения в лева. Както вече беше посочено, възнагражденията за допълнителните услуги представляват разходи по кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Формално посоченият в договора размер на ГПР от 48,78% не отговаря на действително приложимия между страните ГПР. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

За пълнота, следва да се отбележи, че конкретните услуги, за които е уговорено заплащането на процесните възнаграждения за допълнителни услуги, представляват действия по усвояване и управление на кредита, поради което на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК клаузите се явяват нищожни като противоречащи на закона.

Съгласно Договора за потребителски кредит /т.VI/ клиентът е закупил допълнителни услуги. Страните са се съгласили, че за допълнителните услуги се дължи възнаграждение размер на 1200 лв., платими разсрочени с вноските по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит; кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същите се изразяват в действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените уговорки позволяват на заемодателя да получи сигурно завишено плащане в размер близък до размера на отпуснатата сума, независимо дали услугите ще бъдат предоставени, при което кредитът значително се оскъпява. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП - същите противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите целят единствено 3 неоснователното обогатяване на кредитора, заобикаляне на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК и поставят потребителя в неравностойно положение спрямо него.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 1000 лв., но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Съдът като съобрази, че при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, намира, че заявлението е неоснователно за присъждане на договорна лихва и лихва за забава, поради което същото следва да бъде отхвърлено изцяло. Отделно от това видно от депозираната молбата от заявителя от дата 12.12.2025г, длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер на 1999.10 лв., което в случая неминуемо води до погасяване на чистата стойност на кредита от страна на длъжника и е самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението.

Предвид изложеното на заявителя не се дължат разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, депозирано от заявителя “П – управители, срещу длъжника Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес село Кза заплащане на следните суми:

-66.76 лв. /шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.07.2021г. до 10.02.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/, ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.12.2025г. до изплащане на вземането;

- 38.33 лв. /тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава – 11.04.2020г. до 07.12.2025г., начислени по Договор за потребителски кредит Пещу длъжника осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4