Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1305 от 11.11.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
1079/2026
Подписан
11.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Пловдив, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Величка Белева

Членове:Надежда Дзивкова

Борис Попов при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Борис Попов Въззивно гражданско дело № 20265300501079 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. Г. Б., чрез авд. Х. Д. против Решение № 5753/30.12.2025 г. постановено по гр. д. № 3620/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., в частта, с която се ДОПУСКА извършване на съдебна делба между М. Е. З., ЕГН: **********, адрес: гр. ******** и Х. Г.

Б., ЕГН **********, адрес: гр. ********на следния недвижим имот, а именно:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот от 26.03.2015 г., находящ се в гр. ******, представляващ жилище, апартамент № *, с площ от 46,51 кв.м., на 1 етаж от сграда с идентификатор № *****, построена в поземлен имот с идентификатор № *******, с административен адрес на самостоятелния обект: гр. *******, състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалетна и антре, ведно с прилежащото избено помещение № *, както и ведно с 1,397 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: СОС с идентификатор № ******* и СОС с идентификатор № ********, под обекта: няма, над обекта: СОС с идентификатор № ******. ПРИ КВОТИ: За М. Е. З., ЕГН: ********** –½ ид.ч.; За Х. Г. Б., ЕГН: ********** – ½ ид.ч.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че съдът е 1 възприел погрешно конкретни факти и обстоятелства, поради което е направил погрешен анализ на доказателствата и неправилно е приложил материалния закон, което е обусловило неправилността на крайния съдебен акт. Излагат се доводи, че делбеният имот е придобит в режим на СИО, както и че Х. Г. Б. притежава половината от имота при откриване на наследството на Е. З. Посочва се, че изводите на районния съд са относими към имот, който е придобит преди брака и плащан по време на брака, но за имот придобит по време на брака, плащанията могат да са само основание за установяване на по-голям принос в оборване на презумцията за равенство между дяловете, което не е направено. Посочва се, че мотивите на районния съд са ирелевантни касателно момента на придобиване на вещните права, тъй като вещните права са придобити от съпрузите при равни дялове. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново решение, с което да се определи дял на М. Е.

З., който да не надвишава 1/4 ид.ч. от процесния имот.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Е. З., ЕГН: **********, чрез адвокат Г. Б., с който взема становище за нейната неоснователност. Излага доводи, че решението на районния съд е съобразено с материалния закон и съдът е извършил анализ на всички доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните, формирал е правилни и обосновани изводи по предмета на делото. Оспорват се доводите за придобиването на имота в режим на СИО с позоваване на доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба. За правно ирелевантни се намират твърденията за упражняването на необезпокоявано владение.

Поддържат се доводи, че процесният апартамент представлява лично имущество на Х. Г. Б.с, за което се обсъждат доказателствата по делото.

Твърди се, че недопустимо отново се въвежда възражение за придобивна давност, че същото е преклудирано и моли да не се разглежда. Оспорват се претендираните от въззивницата идеални част от делбения имот. Намират се за правилни и обосновани изводите на районния съд, за което се излагат подробни съображения. Поддържа се, че делбеният имот е бил изцяло лична собственост на наследодателя Е. М. З., поради което е наследен при равни квоти от неговите наследници и делбата по отношение на имота следва да се допусне между страните по делото, при равни квоти. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба по отношение на обжалваната част от решението за допускането на делбата на имота, както и да бъде потвърдено решението. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата с вкл.ДДС.

В производството е постъпила и частна жалба вх. № 32257/30.03.2026 г. на регистратурата на Районен съд - Пловдив, от М. Е. З., ЕГН **********, чрез адвокат Г. Б., против Определение № 3838/25.03.2026 г. постановено по гр.д.№ 3620/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., с което се ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 5753/ 30.12.2025 г., постановено по гр.д. № 3620 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с. в частта му за разноските, като се ОСЪЖДА Х. Г. Б. да заплати на „******“, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 40 евро с ДДС – разноски пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение.

С частната жалба се оспорва определеният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 3 ЗАдв. с довода, че е занижен. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на 2 процесуалните правила и необоснованост. Посочва се, че при определяне на възнаграждението районният съд се е съобразил единствено с възраженията в отговора на исковата молба, но не и с направените в хода на производството оспорвания относно наличието на съсобственост и възражения в тази връзка.

Последните подробно се обсъждат и обосновават като преклудирани, неоснователни и целящи злоупотреба с процесуални права от страна на ответницата, както и че не са съобразени от първоинстанционния съд.

Настоява се, че в процесния случай са били оспорени правата на ищеца и наличието на съсобственост, поради което се дължи присъждането на пълния размер на адвокатското възнаграждение, а не частичен – съразмерно на оспорената част.

Намира се, че определеният размер на адвокатското възнаграждение от 600 евро с ДДС е неправилно занижен и несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото, обема на доказателствения материал, проведените открити съдебни заседания, оспорванията и възраженията на ответницата.

Обсъждат се разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и се настоява, че интересът на ищеца възлиза на 50 000,00 лева, поради което възнаграждението следва да се изчисли на 4 650,00 лева или 2 377,51 евро без ДДС и 2 853,01 евро с ДДС. Посочва се, че дори да се приеме по-нисък размер на интереса на ищеца, същият не би могъл да бъде 6 800,00 лева.

По изложените съображения в частната жалба се моли да се отмени определението в частта относно определения размер на адвокатското възнаграждение и да се постанови ново определение, с което на основание чл.

248 ГПК да се измени първоинстанционното решение в частта му за разноските с присъждането на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от 920,33 евро с включен ДДС (формиран от 766,94 евро (1500 лева) без ДДС и дължимия ДДС) на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Окръжен съд - Пловдив, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е конститутивен иск за делба с правна квалификация чл. 34 ЗС.

Производство по съдебна делба се намира в първа фаза - по допускане на делбата. За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

3

Ищецът М. Е. З., действащ лично и със съгласието на своята майка П. К.

К., е предявил срещу Х. Г. Б. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *******, находящ се в гр. ********.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че процесният недвижим имот е придобит, като лична собственост от общия наследодател на страните – Е. М. З., починал на ******* г., по силата на Договор за замяна на държавен недвижим имот, съгласно чл. 187 от Наредбата за държавните имоти, вписан като акт № ***** в СВ при РС - Пловдив, доколкото замененият за процесния имот, е бил придобит от наследодателя на 20.06.1980 г. – преди да сключи граждански брак с ответницата. Сочи, че наследодателят и ответницата са сключили граждански брак на 30.11.1980 г., който е прекратен с развод съгласно решение № 6/1992 г., постановено по г.д.№ 940/1991 г. на РС - Пловдив, 4-ти бр. с-в. Твърди, че към датата на смъртта си - 11.03.2013 г. наследодателят Е. М. З. е бил разведен и е имал две деца – М. Е. З. /родена от брака му с ответницата/ и М. Е. З. /признат за негов биологичен син с решение № 31/23.01.2014 г. по г.д.№ 661/2013 г. на ОС Пазарджик, в сила от 20.02.2014 г./. Сочи, че като наследници по закон на починалия Е. М. З. двете му деца наследили процесния имот при равни права от по ½ идеална част.

Доколкото обаче дъщеря му М. Е. З. е починала на ***** г., като неомъжена и без деца, неин законен наследник е преживялата й майка – ответницата Х. Г. Б., от съда се иска процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба при квоти от по ½ ид. част за всяка от страните, като съсобственици. Ищецът прави искане съдът да постанови и привременни мерки по отношение на ползването на процесния имот с решението за допускане до делба на същия до окончателното му приключване, като присъди в негова полза месечно обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната идеална част.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Х. Г. Б., с който излага съображения за наличие на съсобственост между страните по отношение на посочения имот, но оспорва заявените от ищеца квоти от по ½ ид.част. Счита, че делбата на процесния апартамент следва да бъде допусната при квоти 20.16/46.51 идеални части за ищеца и 26.35/46.51 идеални части за ответницата. Признава, че Е. З. е придобил апартамент № ** - предмет на замяната, преди сключването на брака им, поради което и същият е бил негова лична собственост. Оспорва обаче придобитият от Е. З. по договора за замяна от 03.07.1981 г. апартамент № *, да е станал изцяло лична негова собственост, доколкото той е бил на стойност по висока от тази на апартамент № ** и е договорено доплащане от Е. З. - по време на брака, в полза на държавата за уравняване в цената на заменените имоти. Излага съображения, че придобитият от Е. З. при замяната апартамент № *, е с квадратура от 46.51 кв.м. и стойност 10 107 лева, а прехвърленият на ОбНС П. апартамент № 78 е с квадратура 34.13 кв.м. и стойност от 7 883 лева, като в т. 2 от договора изрично е уредено, разликата в цената на двата апартамента в размер на 2 134 лева, да бъде внесена в полза на държавата, като е посочено, че към датата на договора от нея е платена 20 %, а разликата от 1 707 лева е дължима на вноски. Посочва, че поради това лична собственост на наследодателя на ищеца е част от делбения имот в размер на 34.13 кв.м., колкото е било закупеното преди брака жилище, предмет на замяната, а останалата част в размер на 12.34 кв.м. е придобита в режим на 4