Решение № 1817 от 23.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1817 гр. Пловдив, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330202509 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-012024 от 20.12.2021 г. на Началник Група в ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на А. С. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месец, както и на основание Наредба N Iз2539/17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

Жалбоподателят А. С. П., в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител навежда възражения за неправилно и незаконосъобразно издадено Наказателно постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващия орган – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В молбастановище поддържа доводи за неоснователност на жалбата и пледира за 1 потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и прави искане за намаляването му до минимално предвидения такъв.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 22.10.2021 г. от актосъставителя З. Н. Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение против А. С. П., с ЕГН ********** за това, че на 02.04.2021 г. в 20:11 часа в гр.Пловдив на бул.“Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, южно платно на надлеза, с посока на движение от запад към изток, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег.№ ***, собственост на ДСК Лизинг АД с ЕИК: 131413749, със скорост от 108 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Отчетен бил толеранс на измерената скорост от минус 3% и било прието, че наказуемата скорост е 105 км/ч. Нарушението било установено с АТСС ARH CAM S1 11743са и фиксирано в снимков материал с № 0523341. В АУАН било посочено, че водачът бил регистриран ползвател на горепосоченото МПС.

Актосъставителят квалифицирал извършеното като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил съставен срещу жалбоподателя А. Г. П. след попълнена от него декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДвП, в която същият посочил, че на процесната дата и час въпросния лек автомобил е бил управляван от него.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и наложил глоба в размер на 750 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и 2 от гласните доказателства – от показанията на св.З. Н. Г. /актосъставител/, които съдът кредитира като обективни, последователни и кореспондиращи помежду си.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 02.04.2021 г. В този момент, чрез заснетия видеоклип на административнонаказващия орган са били известни елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че тримесечния срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория, тъй като по същността си при установяване на нарушения от АТСС, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на нарочна декларация от страна на ползвателя на управлявания лек автомобил от дата 16.08.2021 г., от който момент следва да се приеме, че нарушителя е бил известен. АУАН е съставен на 22.10.2021 г. и според изложените съображения тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН, броен от откриване на нарушителя, а нарушителят е открит след попълване на декларацията кой е действителния водач на МПС, е спазен. Същевременно актът е бил съставен в едногодишния срок от извършване на нарушението, а НП - в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

При така възприетата и изложената фактическа обстановка съдът прие, че на процесната дата, час и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег.№ *** с наказуема скорост от 105 км/ч, с 3 което не се е съобразил с допустимата максимална скорост за населено място от 50 км/ч и е извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Извършеното нарушение по ЗДвП е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, което представлява мобилна система за измерване по смисъла на §6 т. 65 б. „б“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗДвП, временно разположено на пътя. За същото се доказа, че е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е преминало проверка със заключение, че съответства на одобрения тип, за което по делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 40-СГИСИС/29.09.2021г. на БИМ, ГД „МИУ“, Отдел „ИСИС“.

Въпреки установеното нарушение, съдът намира, че са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и отмяна на атакуваното НП, поради нарушение на подзаконовите норми, регулиращи използването на АТСС ARH CAM S1.

За да е законосъобразно използването на мобилното техническо средство, следва да са изпълнени изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ и в частност разпоредбите на чл.10 ал.1 и ал.3 от същата, касаещи попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда. В случая към материалите по делото е представена снимка на разположение на уреда, с което е изпълнено изискването на ал.3 на чл.10 от Наредбата.

По административната преписка е приложен и протокол за използване на процесната дата на автоматизирано техническо средство или система. За да е законосъобразното издаването на процесното НП обаче, освен техническата изправност на използваното АТСС е необходимо и правилното съставяне на протокол по чл. 10 от Наредбата. Посоченият протокол представлява официален свидетелстващ документ, който съдържа строго определени реквизити. Тяхното точно, коректно и пълно попълване е гаранция за законосъобразност и прозрачност на процедурата по измерване скоростта на придвижване на водачите на МПС. В протоколът следват да бъдат посочени 4 точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, общото ограничение на скоростта, пътен знак за ограничение, ако такъв е наличен, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работа с АТСС и др. В случая, в представения по делото протокол са отразени всички горепосочени данни, но прави впечатление, че в графа „Край на работа – час/мин“ е посочено часът 20:00 часа, като час за приключване на работата на процесното АТСС, с което е установено разглежданото нарушение на ЗДвП. Видно обаче от АУАН и НП, както и от снимката от клип на заснетото в нарушение МПС, за час на нарушението, извършено от жалбоподателя е отразен часът 20:11 часа, който не съвпада с посочения в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата час на приключване на работа с измервателния уред. Очевидно заснемането на нарушението е било направено след приключване на работата на АТСС според протокола. Налице е несъответствие между часът на установяване на нарушението, отразен в заснетия клип и отразения краен час на работа на АТСС, с което се твърди да е констатирано превишение на допустимата скорост на движение на процесния лек автомобил. Тук следва да се отбележи, че протоколът по чл.

10, ал. 1 от Наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с Наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, индивидуализиращ нарушението, а в случая тази връзка е прекъсната.

Действително не всяка липса/ противоречие на отразени данни в протокола е със съществена значимост, но посоченото в случая негово противоречие с останалия доказателствен материал, в частност снимка от клипа и то по отношение на съществен реквизит, каквото е точното време на извършване на нарушението, автоматично елиминира за съда каквато и да е възможност да се довери, на представения протокол по чл. 10 от Наредбата. Следва да се вземе предвид и характера на нарушението - превишаване на скорост от разрешената в населено място при управление на МПС, като часовете на нарушението са от голямо значение, тъй като с едно и също МПС, макар спрямо на еднакви дата и място, би могло да се извършват неопределен брой нарушения, щом са се случили в различни часове, неслучайно и реквизитите на НП и протокола засягат точното време на нарушението до час и минута.

Ето защо, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на нормите, 5 регулиращи правилното използване на АТСС-то, пряко засягащи правото на защита на наказаното лице и оборващи доказателствената сила на протокола, поради което удостоверителното изявление на издателя му за фактите отразени в него, не следва да бъдат зачетени така, както е направено.

Поради всичко изложено, съдът счита, че издаденото срещу жалбоподателя П. НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателя до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал. 1, т.3, хип.2 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката за дължимостта и размера на възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване на решението и с оглед действащата отново към този момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител.