Решение № 670 от 26.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2286/2025
- Вид
- Решение № 670
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.63 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.185, ал.2 · Търговски закон
- чл.187, ал.2 · Търговски закон
- чл.288 · Търговски закон
- чл.301 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 670 гр. София, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502286 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 7 от 03.01.2025г., постановено по гр.д.№ 15045/2021 г., по описа на СГС, ГО, 16 състав е уважен изцяло иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като „ВЕСТ ТВ /ВТВ/“ АД, ЕИК 200674467, е осъден да заплати на Д. В., гражданин на Израел, сума в размер на 75 299,45 лв., представляваща неплатен наем за периода 01.01.2019г. – 27.10.2021г., изчислен като дължими 35 месечни наема по 1100 евро, по договор за отдаване под наем на недвижим имот от 28.06.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.12.2021 г. до окончателното плащане, както и направените разноски - сумата от 3 207,98 лв. държавна такса, сумата от 2 935,98 лв. – за особен представител по чл. 29, ал.
2 ГПК, 4 900 лв. адв.хонорар и сумата от 250 лв. депозит за ССЕ.
Със същото решение без разглеждане е оставен евентуалния иск, предявен от Д. В., срещу ЗК „Надежда“ АД, ЕИК 131282730, с правно основание 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 75 299,45 лв. за ползването на наетия имот по договора за наем от 28.06.2015 г. – складиране на имущество в него и препятстване ползването му, за периода 01.01.2019г. – 27.10.2021г., изчислено на база на наемните вноски за същия период, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2021 г. до окончателното плащане.
С Определение № 8853/08.05.2025г. постановено по гр.д.№ 5045/2021г., по описа на СГС, ГО, 16 състав без уважение са оставени молби вх. № 3471 от 13.01.2025г. и вх. № 5652 от 1
17.01.2025г., депозирани от особения представител адв. К. С., по чл. 248 ГПК, както и молба с вх. № 4646 от 15.01.2025 г. от ЗК „Надежда“ АД, по чл. 248 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото, чрез назначения особен представител.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от ответника по делото, чрез назначения особен представител.
Жалбоподателят-ответник „ВЕСТ ТВ /ВТВ/“ АД, ЕИК 200674467 оспорва решението изцяло и моли съда да го обезсили или отмени и отхвърли предявените искове.
Изтъква факта, че решаващият състав е достигнал до неправилен извод, че Д. В. се легитимира като собственик на процесния мезонет № 1, по силата на Решение № 28 от 01.07.2011г. на ВКС, II т.о., постановено по т.д. № 207/2010 г., в производство по чл.19, ал.3 ЗЗД. В диспозитива на така посоченото Решение на ВКС никъде не е посочено, че Д. В. е собственик на процесния недвижим имот. Изрично е обърнато внимание на съда, че в решението на ВКС са посочени 2 (два) самостоятелни обекта представляващи мезонет № 1“ и „мезонет № 2“, находящ се на адрес: *** № 999 (деветстотин деветдесет и девет), който адрес е различен от този посочен в цитираното решение на ВКС. Нещо повече, в договора за отдаване под наем на недвижим имот от 26.06.2015г. е посочено, че наемодателят ще отдава под наем 2 (два) самостоятелни обекта, които са различни от вече посочените по-горе самостоятелни обекти, а именно: „мезонет № 18" и „мезонет № 19“. По делото е представена схема на самостоятелен обект в сграда от 20.05.2021 г., за която се твърди, че се отнася до процесния недвижим имот, но в нея е отбелязан адрес на имота: ***, като за предназначение на самостоятелния обект е посочено „жилище, апартамент“, а като собственик - Д. В., легитимиращ се като собственик по силата на Решение № 148, том XXI, per. 33121 от 03.08.2011 г., издаден от служба по вписванията - гр. София. По делото няма представени приемо-предавателни протоколи за предаване на владението на вещта, както и за актуалното й състояние към някаква конкретна дата. Представените писмени доказателства, обозначени като имейл комуникация, не могат да бъдат годно доказателство за отдаването под наем на една вещ или нейното използване през определен период от време. По отношение на представената нотариална покана от 03.09.2021г. на нотариус И. Д., твърди, че същата не е относима към настоящия процес, доколкото в нея е посочено, че „е сключен договор за наем от 28.06.2015 г.“ (представеният по делото договор за наем е от 25.06.2015 г.), а в поканата е посочено, че е отдаден само един мезонет - „мезонет № 19 с адрес: *** № 999, а не както е посочено в договора за отдаване под наем на недвижим имот. В рамките на осъществените действия по чл.47 ГПК, от страна на нотариуса, не може да се изведе надлежно известяване на ответника. В конкретния случай, нотариалната покана е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК а ответникът се представлява от особен представител, на когото са връчени съдебните книжа. При това положение връчване на книжата, а от там и на уведомленията за дължимост, предсрочната изискуемост, прекратяване на договора и др. не се е осъществило.
Твърди, че Д. В. не е активно материално-правно легитимирано лице да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявените от него 2 искови претенции, които следва да бъдат отхвърлени /така определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2748/2014 г„ II т. о. /.
Обжалва и определението по чл.248 ГПК, като посочва, че представителството по чл.29, ал.2 вр.чл.47 ал. 6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата, поради което по отношение на него не се прилагат правилата на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ. Компетентен да определи размера на възнаграждението за особен представител е съдът при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, приложима към датата на назначаването му за особен представител и съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, както и при съобразяване на материалния интерес и извършените процесуални действия в хода на цялото производство, които е било съвсем лесно да бъдат конкретизирани след депозирането на молба с вх. № 3471 от 13.01.2025 г., а не да бъдат окачествявани като „депозиране на отговор“. Ето защо определеното адвокатско възнаграждение за особен представител в производството пред СГС за един адвокат не е съобразено с фактическата и правна сложност в цялото производство, както и със законоустановените минимуми, нито с извършените процесуални действия от страна на особения представител.
Отделно от горното посочва, че с решението СГС се е произнесъл и по отношение на отговорността за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовата страна са присъдени разноски за един адвокат в размер на 4 900 лв., които решаващият състав намира, че не са прекомерни, с „оглед извършените действия по делото“. Абсолютно неразбираемо остава по какъв принцип се разделят „извършените действия по делото" от страна на процесуалния представител на ищеца и от страна на процесуалния представител на ответника, доколкото броят на исковете, материалният интерес, откритите съдебни заседания и депозираните молби и становища е един и същ за двете страни. При съобразяване на всичко гореизложено, както и фактическата и правна сложност на спора, СГС е определил възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 2 936 лв.
(две хиляди деветстотин тридесет и шест лева) при назначаването му за такъв, преди извършването на каквито и да е процесуални действия по делото, като в обжалваното Определение се е мотивирал, че „съдът е съобразил вида и характера на производството“. С оглед това, присъждането на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер от 4 900 лв. е проява на явна неравнопоставеност и различно третиране на страните в процеса. Липсва каквато и да е логика съдът да счита, че фактическата и правна сложност на спора обуславят заплащане на възнаграждение на особения представител в определения размер, но същата фактическа обстановка да послужи като аргумент за присъждане на разноски на ищцовата страна в значително по-висок размер. Нещо повече, присъденото възнаграждение е не само по-високо от вече дадената от съда оценка на фактическата и правна сложност на спора, но е и в размер по-висок от минимално определения от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
Въззиваемата страна Д. В. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че е приложил документ за собственост за имота. Освен това е приложена и справка-извлечение по партидата на имота от Имотния регистър относно последващо разпореждане от негова страна в полза на трето лице.
Невярно е твърдението, че имотът остава неиндувидуализиран и че са налице фактически несъответствия. По делото е направена ССчЕ, в която се проследяват паричните преводи на наемни вноски по договора, направени от ВТВ АД в негова полза, като в основанията на преводите се посочва за кой точно обект се прави плащането - а именно спорния имот (така и в ССче). Намира за безспорно доказано (вкл. такива са изводите на вещото лице), че страните са имали трайно установени наемни отношения по см. на чл.228 ЗЗД. Оспорва твърдението, че представената по делото нотариална покана до ВТВ АД е нередовно връчена, поради това, че е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Същата е изпратена до публично известния за третите лица адрес на управление на дружеството, такъв, какъвто е вписван в ТРРЮЛНЦ, това е достатъчно основание, за да се приеме, че връчването е редовно. На следващо място, независимо от факта на връчване, дължимостта и изискуемостта на наемните вноски не са предопределени от връчването на поканата.
Напротив, дължимостта и изискуемостта се определя поначало от установените наемни отношения между страните с уговорен месечен падеж. Твърди, че редовни покани в писмен вид са изпращани и по електронна поща до ВТВ АД много преди изпращането на нотариалната покана. В този смисъл ВТВ АД е бил уведомен многократно за дължимите наемни вноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.232 ал.2 и 86 ЗЗД.
Ищецът Д. В. твърди, че отдал под наем на „ВЕСТ ТВ /ВТВ/“ АД, следния собствен апартамент, а именно: мезонет № 1 (по съдебно решение), който е идентичен със самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 240 кв.м., разположен на два етажа, находящ се в многофамилна жилищна сграда, гр. София, район „Лозенец“, ж.к. „Витоша“, ул. „ВЕЦ-СИМЕОНОВО“, по силата на договор за наем от 28.06.2015г. Срокът на договора е бил първоначално фиксиран на 3 години, като се е отнасял за два апартамента, собственост на ищеца – апартаменти № 18 и 19, съответстващи на мезонети с № 1 и № 2, със идентификатори *** и ***.
Наемната цена, според чл. 3 от договора, е определена като сбор за двата апартамента, както следва: 1800 евро за първата година, 1900 евро за втората година и 2100 евро за третата година. (наемна цена през 2017 г.) В средата на 2017 г. страните договарят, че договорът ще продължи действие само по отношение на мезонет № 1, поради което наемната цена е намалена на 1100 евро. (без дължимия данък.) След изтичане на 3 - годишния срок на договора, на 01.04.2018 г., при условията на чл. 8./1/ от същия и по взаимно съгласие по 4 смисъла на чл. 236 ЗЗД, той удължен е автоматично за неопределено време. Твърди, че процесният мезонет продължава да се ползва от наемателя, но наем не се заплаща от януари 2019 г. В апартамента са складирали и продължават да се държат чужди вещи, които представляват телевизионно оборудване, мебели и друга техника. Изпращани са покани за заплащане на наемната цена и освобождаване на имота, което не е сторено. Претендира „ВЕСТ ТВ /ВТВ/“ АД да заплати сумата от 75 299,45 лв., неплатен наем за периода 01.01.2019г. – 27.10.2021г., изчислен като дължими 35 месечни наема по 1100 евро и заплащане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и разноските по делото.