Определение № 667 от 10.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 618/2025
- Вид
- Определение № 667
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 10.03.2025
- Състав
- Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 22 · Кодекс на международното частно право
- чл. 24 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 667 гр. София, 10.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлин Михайлов
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500618 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 407 от ГПК.
Образувано е повод постъпила частна жалба от Ц. А. Г., с която обжалва разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 20.06.24 г., постановено по гр. д. № 2 505/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 18 състав, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за сумата 17 314 лв. и за сумите по гр. д. № 3 106/22 г. за сумата 50 069.10 лв. и сумата 4 000 лева, по гр. д. № 3 404/23 г. по описа на ВКС, 3-то гражданско отделение, в полза на адвокат Б. И. Д..
В жалбата се твърди, че разпореждането е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. По отношение на допустимостта твърди, че не е посочен нито личен номер на адвокат, нито ЕГН на физическото лице, за да се установи, в чия полза точно се издава разпореждането. Не е посочено и в коя адвокатска колегия е вписан този адвокат за да може да стане ясно, допустимо ли е разпореждането за издаване на изпълнителния лист. Твърди, че по делото няма никакви документи за извършено плащане на адвокат, а относно безплатно процесуално представителство, няма никакви основания, посочени от съда или от адвокат Д., няма данни за уговорено и неплатено възнаграждение, а размерът на присъденото е огромен и несъобразен с фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че не е представен акт за брак, ако лицето се позовава на брак със страна по делото. Моли съда да постанови спиране на изпълнението на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, за адвокат Б. И. Д., предвид липса на основни индивидуализиращи белези, тъй като без спиране на изпълнението за нея ще настъпят трудно поправими вреди или непоправими, ако бъде издаден и друг такъв на лице, със същите имена, но с ЕГН и /или личен код на адвокат. Моли съда да направи справка в национална база данни население.
Ето защо моли съда да отмени атакуваното разпореждане.
1
Ответникът по жалбата М. П. М. оспорва подадената частна жалба. Твърди, че липсата на посочено ЕГН на физическото лице, както и не посочването в коя колегия е вписан съответният адвокат, за да се установи в чия полза е издадено то, е ирелевантно и не прави разпореждането недопустимо. Твърди, че въпросите дали са налични документи за извършено плащане на съответния адвокат, дали е налице безплатна правна помощ, дали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правната сложност, дали лицето е в брак със страна по делото и т.н., са предмет на обсъждане в хода на самото производство, в което са присъдени разноските. Твърди, че след като не се е възползвала от правата по чл. 248 от ГПК жалбодателката не може да повдига тези въпроси в хода на производството по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. По отношение на отправеното искане за спиране на изпълнението твърди, че изложените доводи са неоснователни, а обстоятелствата са ирелевантни, както и че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението. С оглед изложеното, моли съда да оставите изцяло без уважение частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист като неоснователна и недоказана, ведно със законните последици.
Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва подадената частна жалба. Твърди, че с решение № 262 185 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 2 505/16 г. по описа на Софийски градски съд, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените от Ц. А. Г. искове. С решение, постановено по в. гр. д. № 3 106/22г. по описа на Софийския апелативен съд постановеното първоинстанционно решение е потвърдено с решение № 445 от 10.04.2023 г. Твърди, че с молба с вх. № 11 693 от 22.05.2023 г. адв. Д. М., в качеството на пълномощник и процесуален представител на ищцата Ц. А. Г. е поискал изменение на постановеното решение по в. гр. д. № 3 106/22 г. в частта за разноските. С определение № 1 583 от 16.06.2023 г. постановено по в. гр. д. № 3 106/22 г. по описа на Софийския апелативен съд, искането е оставено без уважение. Твърди, че постановеното въззивно решение е обжалвано касационно, като с определение № 1 967 от 23.04.2024 г., постановено по к. гр. д. № 3 404/23 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, решението не е допуснато до касационно обжалване. С оглед на изложеното твърди, че първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 23.04.2024 г. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.
Ответниците И. Г. С. и Г. Ф. Д. оспорват подадената частна жалба. Твърдят, че с атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 262 718/19.06.2024 г., първоинстанционният съд, след като е установил, че постановеното по делото решение е влязло в законна сила, правилно е приел, че не съществува пречка да се издаде изпълнителен лист въз основа на осъдителния диспозитив на това влязло в сила съдебно решение за присъдените с решенията разноски, като е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на адв. Б. Д.. Твърдят, че оплакването в частната жалба, че по делото не са представени доказателства за извършено плащане, за уговорено и неплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същите са поискани и присъдени на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Оплакването че не са представени доказателства 2 за гр. брак между процесуален представител и една от страните по делото също е неоснователно, защото ищцата е предявила иск срещу Г. Д., именно в качеството и на юрисконсулт на банката. Твърди, че изпълнителният лист съдържа изискуемите индивидуализиращи данни за лицето, в чиято полза се издава: качество: адвокат, три имена, адвокатска колегия, адрес на адвокатската кантора, а актът, въз основа на който е поискано издаването на изпълнителен лист е редовен от външна страна, тъй като решението е влязло в законна сила и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. По отношение на искането за спиране изпълнението твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 407, ал. 2 от ГПК подаването на жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист не спира изпълнението на решението. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба като неоснователна.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от атакуваното разпореждане от 20.06.24 г., постановено по гр. д. № 2 505/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 18 състав, че съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 262 185 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 2 505/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 18 състав, че съдът е отхвърлил предявените от Ц. А. Г. срещу И. Г.
С., Г. Ф. Д., „Първа инвестиционна банка“ АД и М. П. М., искове по чл. 45 от ЗЗД, чл. 49 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЧСИ, вр. чл. 53 от ЗЗД - за осъждане на ответниците да заплатят солидарно следните суми: 256 351.85 лева - обезщетение за имуществени вреди, претендирани и събрани по изпълнителни дела,80 000 евро – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пазарната цена на недвижими имот в гр. София, продаден от ЧСИ, както и 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - претърпени негативни емоции, ведно със законната лихва върху сумите от 28.02.2016 г. до окончателното плащане, осъдил е Ц.
А.
Г. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Б. И. Д., от ВАК, сумата 17 314 лв. - адвокатско възнаграждение, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. А. М. от САК сумата 8 658 лв. – адвокатско възнаграждение, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 540 лв. юрисконсултско възнаграждение и е отхвърлил молбата на Ц.
А. Г. за присъждане на разноски по делото, като решението е постановено с участието на ЗАД „Армеец“ АД като трето лице помагач на страната на ответника ЧСИ М. М..
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, ч е с решение № 445 от 10.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3 106/22г. по описа на Софийския апелативен съд постановеното първоинстанционно решение е потвърдено, а с определение № 1 967 от 23.04.2024 г., постановено по к. гр. д. № 3 404/23 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, решението не е допуснато до касационно обжалване.
3
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 407, ал.1 от ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
С атакуваното разпореждане от 20.06.24 г., постановено по гр. д. № 2 505/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 18 състав, че съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 1 от ГПК, на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата. С разпоредбата на чл. 406, ал. 1 ГПК законодателят е предвидил, че изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В конкретния случай постановеното съдебно решение/я е/са влязло/и в сила, поради което е налице подлежащо на изпълнение вземане.
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното твърдение, че атакуваното разпореждане е недопустимо съдът намира, че същото е неоснователно.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 9 от ППВС № 1/10.XI.1985 г., недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като напр. липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните. Пораждането на процесуалното право на иск и неговото надлежно упражняване се обуславя от наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки (право- и дееспособност на страните в процеса; процесуална легитимация; правен интерес; надлежна представителна власт; родова компетентност; изключителна международна компетентност на българския съд - арг. чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент "Брюксел I") и чл. 22 КМЧП), респ. от липсата на отрицателни процесуални предпоставки - т. нар. процесуални пречки (абсолютни - отвод за решен спор със СПН - чл. 299, ал. 1 и, ал. 2 ГПК; отвод за висящност на тъждествен правен спор - чл. 126, ал. 1 ГПК; не подведомственост; относителни - отвод за арбитражна клауза или клауза за определяне на договорна местна подсъдност по чл. 117 ГПК; отвод за местна подсъдност; международна подсъдност на чужд съд, която не е изключителна). Първоинстанцинното решението е недопустимо, когато в противоречие с основния принцип на българския граждански процес - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът се е произнесъл по непредявен иск (по незаявените правопораждащи спорното материално право юридически факти и търсения вид на съдебна защита), вкл. и извън обема на поисканата съдебна защита (произнасяне "свръх петитум").
4
Тези принципни постановки са приложими и по отношение на определенията и разпорежданията на съда.
В конкретния случай частният жалбодател е обосновал твърдението си за недопустимост на атакуваното разпореждане с твърденията, че не е посочен нито личен номер на адвокат, нито ЕГН на физическото лице, за да се установи, в чия полза точно се издава разпореждането, както и не е посочено и в коя адвокатска колегия е вписан този адвокат за да може да стане ясно, допустимо ли е разпореждането за издаване на изпълнителния лист. Така наведените твърдения не попадат в обхвата на допустимостта на постановеният съдебен акт, поради което съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни и не обосновават твърдяната недопустимост.
Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21b36392-b0c0-4175-a0d9-b59c560ffa78