Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3270 от 12.05.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6621/2015
Вид
Решение № 3270
Подписан
12.05.2017
В сила
16.11.2018
Състав
ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. С., 12.05.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

Илиана Станкова при секретаря Е.

Калоянова, като разгледа гр.д. № 6621/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение от 08.07.2013г. по гр.д. №

4683/ 2012г. на Софийски апелативен съд е обезсилено решение на СГС, І- 15 от 04.11.2012г. по гр.д. № 11404/ 2010г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на предявения иск по чл. 26, ал.1 вр. с чл.

152 от ЗЗД и евентуалния на него иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата молба, уточнителните молби и конкретно молби от 15.05.2013г. /депозирана по дадени указания от въззивния съд по гр.д. № 11404/ 2010г. на САС/ и от 02.10.2015г. /депозирана пред настоящата инстанция при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд/ ищецът А.З.Б.- представляван от неговата майка и законен представител В.В.Т.твърди, че на 12.05.2009г. сключил с ответника Д. П.М. договор за покупко-продажба на недвижим имот- едностаен апартамент в жилищна сграда, находяща се в гр. С.., ул. 1-ва № 32, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/3 идеална част от мястото, в което е построена, представляваща УПИ ХІV-50, от кв. ** по плана на гр. С., местност в.з. С.., цялото с площ от 1386 кв.м., обективиран в нотариален акт № 169/2009г. на нотариус А.Ч.. По делото като ответник- задължителен необходим другар е конституирана Т.А.М.- съпруга на първия ответник, в това число и към момента на придобиването. Ищецът твърди, че договорът е сключен по повод предходни отношения датиращи от м. ноември 2008г. между майка му- В.В.Т.и ответниците, по отпускане на договор за заем в размер на 20 000лева, за обезпечаване на който заем В.В.Т.сключила с трето поставено като купувач лице- А.Л.договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 84 от 25.07.2008г., на друг имот- апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх.*, ет.*.. Сочи, че в последствие на 13.11.2008г. имотът бил прехвърлен от А.Л.на втората ответница Т. А.М., както и че уговорката с ответниците била след изплащане на договора за заем ответницата Т.М. да прехвърли обратно собствеността на имота на В.Т.. Финансови затруднения на В.Т.продължили и през 2009г. тя не можела да обслужва договора си за банков кредит и заема си към ответниците, което довело до нови разговори с ответниците, на които те и заявили, че могат да й отпуснат нов заем от 20000лева, но той да бъде обезпечен с имота в кв. С... Тогава било постигнато съгласие да се сключи договор за заем и да бъде вписана ипотека върху имота в кв. С.., за което ответниците казали, че ще уредят документално всички неща и обещали да прехвърлят обратно собствеността на имота в кв. Д., тъй като семейството нямало друго жилище. Сочи, че всички документи за сключване на сделката били подготвени от посредника С. и ответниците и Т. ги видяла едва в деня на сделката. Възразила защо договорът е за продажба и защо пише, че цената е получена предварително, на което С., ответниците и нотариусът я уверили, че такава е процедурата и така ще се гарантира ответникът М. за връщане на заетата сума. Твърди, че след сключване на договора за продажба ответниците нито предали заемната сума, нито платили продажната цена. Ищецът твърди, че така сключеният договор за продажба противоречи на забраната на чл. 152 от ЗЗД и иска прогласяването му за нищожен, а при условията на евентуалност- иска договорът за покупко- продажба да бъде развален, поради неплащане на уговорената продажна цена.

Ответниците Д. П.М. и Т.А.М. оспорват исковете. Оспорват между тях и законния представител на ищеца да са съществували заемни правоотношения, като твърдят че действителните облигационни отношения между страните са по договор за продажба, който изпълнили точно, съобразно посоченото в нотариалния акт. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Установява се от удостоверение за раждане от ***г., че ищецът А.З.Б. е дете на В.В.Т.и З.Е.Б. и това не е спорно по делото.

На 10.11.2005г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между В.В.Т.като кредитополучател и „Б.ДСК“ ЕАД за сумата в размер на 7300лева със срок на издължаване 96 месеца. На същата дата между същите страни е сключен и друг договор за кредит, но за покупка на недвижим имот- апартамент № 90, в гр. С., кв. Д., за заемна сума в размер на 20000лева, като в договора е посочено, че кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху имота.

На 14.12.2005г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между В.В.Т.като кредитополучател и „Б.ДСК“ ЕАД за сумата в размер на 9500лева със срок на издължаване 96 месеца.

На 13.09.2006г. В.В..Т., сключва с „Б.“ АД договор за банков кредит за сумата в размер на 26 870 евро, чиято цел е рефинансиране на друг ипотечен кредит, предоставен от „Първа инвестиционна банка“ АД, за сумата от 17 400лева, както и за сумата от 9470лева- за строително ремонтни и довършителни работи в недвижимия имот. За обезпечаване на вземанията по сключения договор за кредит е учредена договорна ипотека върху апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх. Д.

На 13.02.2008г. „С. К.К.Г.“

АД предоставя в заем на В.В.Т.семата в размер на 10 000лева, която се задължава да го върне в срок от 12 месеца. За обезпечаване на вземанията на кредитора по договора за кредит е учредена договорна ипотека върху апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх. Д.

Видно от нотариален акт № 199/

23.05.2008г. А.З.Б. чрез законния си представител В.В.Т.е придобил чрез договор за покупко- продажба от В.М.В.едностраен апартамент от западната страна на партерния етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. С.., ул. 1- ва, № 32, зедно с 30/100 идеални части от общите части на сградата и 1/3 идеална част от правото на собственост от дворното място, в което сградата е построена, представляващо УПИ ХІV-50, от кв. ** по плана на гр. С., местност в.з. С.., цялото с площ от 1386 кв.м..

На 30.06.2008г. е подадена молба от В.Т.до

Софийски районен съд, с която се иска разрешение за продажба на така закупения на името на малолетния А.З.Б. недвижим имот, като разрешение е издадено на 07.07.2008г.

Видно от договор за продажба, оформен с нотариален акт № 84 от 25.07.2008г. В.В.Т.продава на А.В.Л.апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх. Д за цена в размер на 18 115лева. В договора за продажба изрично е посочено, че на купувача са известни два договора за ипотека върху имота, както и е поето задължение на подавача в тридневен срок от сключване на договора да изплати дълга си към „С. К.К.Г.“ АД, по който договор е учредена ипотека върху имота и да предприеме действия по заличаване на тази ипотека.

С нотариален акт № 72/ 13.11.2008г. А.В.Л.е продал на Т.А.М. апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх. Д за сумата в размер на 19 000лева.

С нотариален акт № 169 от 12.05.2009г. А.З.Б., представляван от своята майка и законен представител В.В..Т. продава на Д. П.М. посочения по- горе едностаен апартамент в кв. С.. с прилежащите му общи части и идеални части от общите части на сградата.

На 23.10.2012г. е съставен протокол за въвод във владение по изп.д. № 200984400402425, с взискател „УниКредит Б.“ АД и длъжник В.В.Т.в посочения по- горе апартамент в кв. Д..

За установяване на действителните отношения между законния представител на ищеца, договарял с ответниците лично, а по процесния договор от негово име и ответниците по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите- З.Е.Б. и Д.Е.К. - доведени от ищеца и В.И.и Ц.С.Е.-доведени от ответниците.

Според показанията на свидетеля З.Е.Б., той е баща на ищеца. Познава Д. и Т. М.от адв. С..

Свидетелят сочи, че през 2008г. имали финансови проблеми, банките отказвали да ги кредитират за остатъчната цена на апартамента им, започнали да му правят и ремонт. Тогава негова позната Д.М.ги свързала с Ц.С., която уреждала кредити чрез физически лица. Със С. се срещнали в апартамента, тя го огледала и му казала, че може да уреди кредит за още 20 000лева от физическо лице. Уговорката била имотът да се прехвърли на името на Т.М..

На разговорът присъствал той, В.Т., адв. С. и другият доведен от ищеца свидетел по делото, който също искал съдействие за кредит. При подписване на нотариалния акт им казали, че ще се сключи договор за заем но това не станало. В последствие свидетелят сочи, че плащал лихвата, но не му издавали документ за това, а само обещавали. Започнали да договарят и за другия имот в кв. С.., който бил собственост на сина му, като им обещали заем за още 20 000лева, ако им продадат имота в кв. С.., като при това положение им обещали, че ще им прехвърлят собствеността на имота в кв. Д.. Свидетелят сочи, че на проведените срещи в кафе „Марая“ били обсъдени проблемите, че имота в кв. С.. е на детето, както и че е съсобствен, а те обещали, че ще уредят всичко. Свидетелят първоначално сочи, че решили да продадат и имота в кв. С.., като след това уточнява, че уговорката не била да се прави покупко- продажба на този имот, а че отишли при нотариуса с уговорка да заложат имота и да им дадат още 20 000лева, както и в същия момент да дойде Т.М. и да прехвърлят обратно собствеността на апартамента в кв. Д.. С. подготвяла всички нужди документи, като тези които подписали при нотариуса видели едва там. Искали преди това да открият сметка на сина си, но е това им казали, че се урежда. В.Т.започнала да чете документите и видяла, че пише, че парите са дадени предварително и възразила, казала и че не иска да продава, тъй като няма съгласието на другите съсобственици, но тогава С. им казала да мълчат и че това са просто формалности. Свидетелят сочи, че всички разговори се водели с Ц.С. и Д.М. видял за първи път едва на втората сделка. Сочи, че преди това били проведени две или три срещи в кафене „Марая“, на които било направено горното предложение за продажба на имота в кв. С.. и прехвърляне на собствеността на апартамента в кв. Д..

Според показанията на свидетеля Д.Е.К., той е приятел на В.Т.и З.Б.. Свидетелят сочи, че знае, че З.имал нужда от пари, тъй като апартаментът му в кв. Д. бил ипотекиран, тръгнали да правят ремонти и им трябвали още пари, тъй като закъснявали и с месечните вноски към банката, а други банки им отказвали кредитиране. През 2009г. бил на гости на З.и тогава тъй му казал да остане, че ще дойде негова позната да говорят за уреждане на кредит от физическо лице, тъй като и на самия него му трябвали пари. Дошла Ц.С. или С.и З.я питал за кредит, а тя казала, че няма проблем и ще го заведе при някакъв човек Д. или Д., но му поставила условие, тъй като сумата била голяма да ипотекира или заложи апартамента. Свидетелят сочи, че след това З.му разказал, че взел парите. Първият път, в който видял Д.М. бил в кафене до СРС, а вторият, когато отишъл заедно със З.до офиса на М. да внесе вноска от 1000лева. При разговора в кафенето Д. му обещал да му отпусне още 20 000лева, но при прехвърляне на къщата, в която живее майка му, а той щял да му върне апартамента в кв. Д..

Според показанията на свидетеля В.И.тъй е състудент на Д.М. и го познава от 1986г., след това имали обща фирма и офис до 2014г.. Имали съвместен бизнес- били представители на сръбска фирма за билкови сиропи. Сочи, че З.Б. го познава по повод на водените дела, но не го и виждал преди това. Сочи, че знае, че през пролетта на 2009г. Д.М. е сключил сделка покупко-продажба на имот в кв. С.., като същата сключил, тъй като имал свободни пари и решил да инвестира. Свидетелят сочи, че придружил М. до нотариус срещу стария нотариат, тъй като със себе си носел над 40 000лева, които предварително в негово присъствие били преброени. Там присъствали нотариусът, М., една жена и една брокерка. Изчакал М. да приключи сделката и си тръгнали заедно, като останал с впечатление, че той е без парите. След сделката не помни да са се провеждали допълнителни разговори и си тръгнали спокойно.

Според показанията на свидетелката Ц.С.Е.тя познава Д.М. от преди повече от 10 години от обща компания. Със З.Б. ги запознала обща позната- Д.М., която уреждала финансирания от банки.