Присъда № 14 от 29.10.2021, Районен съд - Павликени

Мотиви по Присъда № 14/29.10.2021 г. по НОХД 125/2021 г. на Павликенски РС

Обвинението е срещу Л. Ц. Т., роден на *** г. в гр. ***, обл. В.Т., с постоянен адрес гр. П., район ***, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, ЕГН **********, осъждан за това, че на 26.09.2020 г., в с. Д. Л., общ. *** се заканил с убийство на И. М. Р. от същото село, с думите „Ще те убия“, като едновременно с това му нанасял удари в главата и снагата - в областта на ребрата и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му у И.Р.. РП квалифицира деянието като престъпление по чл. 144, ал. З, предложение 1-во, във връзка с чл. 144, ал. 1 от НК.

Представителят й поддържа това обвинение в с.з. и счита, че то е доказано.

Моли съда за наказание в предвидения в закона размер, при условията на чл.

58а от НК.

По делото са конституирани като частни обвинители М.Б. и Т.Г. – *** на пострадалия, починал в хода на производството. Поддържат, че с деянието си подсъдимия осъществил престъпния състав, визиран в обвинителния акт и навеждат доводи за налагане наказание около средния размер, предвиден в закона.

Редовно упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Л. Ч., *** моли съда за справедливо наказание. Навежда на доводи за разкаяние на подзащитния ѝ.

Делото, по искане на подсъдимия и защитника му бе разгледано по реда на глава 27 от НПК. Това искане беше уважено, като на подсъдимия бяха разяснени правата по чл. 371 от НПК и същия бе уведомен, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият Л.Т. се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Моли за справедливо наказание и се разкайва за извършеното.

Съдът, след като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18, вр. чл. 373, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено от страна на подсъдимия, направено в съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното производство, показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, заключението на вещите лица по назначените по делото 1 съдебни експертизи, писмените доказателства по делото, протоколи, справка за съдимост, характеристична справка и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Л. Ц. Т. е роден в гр. ***. Живеел в с.Д. Л., общ. *** Към процесния момент бил 20-годишен. Не работи.

Към 26.09.2021 година бил осъден по НОХД № ***/2018 г. на PC - П. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на пробация.

След горната дата многократно осъждан – по НЧХД № ***/2020 година на РС – П. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК със същия пострадал както и в настоящото производство, По НОХД № ***/2020 година на РС – П. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2 във връзка с чл.

20, ал. 2 от НК, по НОХД № ***/2021 година за престъпление по чл. 235, ал. 1 във връзка с чл. 26 от НК, по които към разглеждане на делото е изтърпял 10 месеца ефективно наказание лишаване от свобода.

Св. И.Р. бил пенсионер и живеел в къща в с. Д. Л., общ. ***, ул. “***“ № ***. През 2019 г. той приютил в дома си Л.Т., заедно със семейството му, защото „той нямал къде да живее“.

През м. юли 2020 год., според твърденията на св. Р., “след като го пуснали от ареста“ Т. отново се върнал да живее при него. Вечерта на 26.09.2020 година, около 20 часа пострадалият тръгнал до магазина за да си купи, а Т. го придружил, тъй като Р. обещал да му купи една бира.

По пътя към магазина ненадейно и без причина подсъдимият започнал да нанася удари с юмруци в областта на главата и на тялото - ребрата на Р., като „пак казвал, както и на 04.04.2020 год., че ще го убие“.

Така описаното нападение било прекратено с намесата на родителите му. Уплашен от случилото се пострадалия Р. заминал за гр. Р., където живеела *** му със семейството си.

Според заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство СМЕ на пострадалия са причинени загуба на двата централни резеца на долната редица (предхождащо увредени), кръвонасядания в 2 централната част на лигавицата към предверието на устната кухина на горна и долна устна и разкъсване на лигавицата на горната, разкъсно-контузна рана по свободния ръб на лява ушна мида с подлежащо кръвонасядане и дифузно кръвонасядане по задната й повърхност, кръвонасядане на лява ребрена дъга и тазобедрена област с болка и затруднено движение в ставата.

Според заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство СПЕ при прегледа на И. М. Р. се разкрива ясна клинична картина на посттравматичен стрес. По данни от анамнезата снети от Р., причината за този посттравматичния стрес била горната саморазправа.

Причините довели до постгравматичния стрес били обтегнатите отношения между И. М. Р. и Л.Т., както и непредсказуемото държание на последния в състояние на алкохолно опиянение. В момента на прегледа И. М. Р. все още имал симптоми свързани с преживения стрес в резултат на отправените към него закани. Основната симптоматика била тревожност, вегетативен синдром, нарушения в съня и посттравматична депресия. Р. изпитвал постоянен страх от агресивното поведение на Т. и се страхувал за живота си. ВЛ дава заключение, че отправените закани с убийство са възбудили в И. М. Р. основателен страх за осъществяването им и са предизвикали силно въздействие върху психиката му, а именно симптоми на посттравматичен стрес.

Описаната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на досъдебното производство по делото, гласни и писмени доказателства, приобщени в хода на съкратеното съдебно следствие. Тя се подкрепя и от направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като то си кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, с обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, с показанията на свидетелите и другите писмените и веществени доказателства събрани по делото, както и със заключенията на изготвените по делото експертизи, тъй като същите са компетентно изготвени, с необходимите знания, неоспорени от страните, отговорено е на поставените въпроси, подкрепени от другите доказателства по делото, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Подсъдимият Л.Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. З, предложение 1-во, във връзка с чл. 144, ал. 1 от НК, а именно на 26.09.2020 г., в с. Д. Л., общ. *** се заканил с убийство на И. М. Р. от същото село, с думите „Ще те убия“, като едновременно с това му нанасял удари в главата и снагата - в областта на 3 ребрата и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му у И.Р..

Престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, предвид систематичното място, където се намира (раздел V – „Принуда”) от глава II на НК (”Престъпления против личността”) закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание.

Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и предвид съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена . в този смисъл ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, законът не изисква към момента на извършването му - отправянето на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи, като съдът съобрази последните да са налице в случая. Законът не изисква да е налице реален уплах при заканата за убийство, а последната да е от такова естество и с такъв интензитет, че да е годна да възбуди страх у лицето от осъществяването й. Следователно, предмет на наказателноправна оценка е не дали пострадалия обективно се е уплашил, което в случая е налице, а какви са характеристиките на заканата за убийство в конкретния случай. Именно тези характеристики съдът определи като годни да възбудят основателен страх от осъществяването на заканата – така подсъдимият е бил силно афектиран, нанасял удари на пострадалия и персонално се е обърнал към пострадалия с думите, че ще го убие.

Следователно, от обективна страна, св. Р. е възприел агресията на подсъдимия и е възприел, че ще бъде убит. Отправянето на такава закана, при тази непосредствена атака срещу жертвата, при категоричната разлика във възрастта и физическите данни между двамата, категорично е от естество да възбуди основателен страх, който и страх реално е бил изживян от пострадалия.

Практиката приема за достатъчно от обективна страна приемането на заплахата от пострадалия /р.№ 37 от 31.01.1991г. по н.д. № 876/1990 г., I н. о. на ВС/, поради което съдът намира, че в настоящия казус тези закани от 4 подсъдимия са стигнали до съзнанието на пострадалия. Заканите за ликвидирането на пострадалия чрез пребиването му са били реални, част от познаваемите процеси и явления - р. № 851 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2004 г., II н.о. на ВКС, р.№ 853 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2003 г., II н.о. на ВКС. По делото липсват данни дали у подсъдимия е било формирано решение за извършване на престъплението, израз на което са били заканите, но самото психическо състояние на последния според съда (агресия и употреба на алкохол) прави вероятно бързо пораждане на такова решение и действие за осъществяването му - р. № 10 от 22.01.1985 г. по н. д. № 684/1984 г., I Н. о. на ВС, което е достатъчно за съставомерността от обективна страна.

Както беше споменато и по-горе законът и тълкувателната практика на ВС не изискват категоричност относно предварително взето решение за изпълнение на заканата, използването на годно да умъртви човек средство или наличието на такива условия, при които резултатът със сигурност може да настъпи /ТР № 53/1989г. на ОСНК на ВС/. Следователно, законът поставя изисквания като фактологичен минимум, който са далеч надхвърлени с оглед на осъщественото от подсъдимия.

От субективна срана съставът на това престъпление изисква деецът да съзнава съдържанието на заканата и нейното възприемане от заплашения като действителна такава като не е необходимо лицето в действителност да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Въпросът за наличието на „основателен страх” в смисъла на чл. 144, ал.

3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, е чисто юридически, е не експертен. Изводите си за изпадане на пострадалия в това състояние съдът направи въз основа на съвкупна оценка на всички обстоятелства от значение за изясняване на това обстоятелство. Налице е вербално психическо въздействие върху пострадалия, което обективно е застрашило правнозащитимата му сфера.

Отправените от подсъдимия реплики вещаят смърт, натоварени са със застрашителен потенциал, подсилен от поведението на дееца, който е нанасял удари на пострадалия, при това не за пръв път.

По изложените съображения съдът прие, че пострадалия е преживял страхови реакции, свързани с опасения от посегателства върху живота му, като емоционалният стрес е резултат от поведението на подсъдимия и от извършените от него действия, обективиращи заканата. Такава ситуция нормално психологически не само предизвиква у индивида преживявания от тъмния спектър на емоционалния регистър (страх, стигащ до витална застрашеност за живота), а покрива и юридическия критерий на понятието 5