Решение № 99 от 22.05.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Харманли, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20235630200458 по описа за 2023 година

Производството е по Глава III Раздел V -чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания .

Жалбоподателя „Ауто плюс Бургас“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Хасково , представлявано от управителя Г*Д*Д*, чрез процесуалния си представител адв. М. А. Ц. АК Пловдив, обжалва Електронен фиш за налагане на глоба сер.

К № 6775454 на ОД МВР Хасково, с който за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, и е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. Недоволен от така наложеното наказание жалбоподателя го обжалва в срок като подробно описва аргументите си.

Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призована, не се представлява. По делото е депозирана нарочна молба вх. № 3722/22.ІV.2024г., с която се поддържа искането си за отменя на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски.

Издателя на електронния фиш ОД МВР Хасково, редовно призован, не се представлява .

Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли - редовно призована не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съобразно Определение № 1139/ 07.ХІІ.2023г. постановено по ЧКАНД № 1248 по описа на Административен съд Хасково за 2023г. следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице легитимирано да атакува издадения електронен фиш, поради което е процесуално допустима.

Съдът, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени приобщените в производството писмени доказателства и извърши служебна проверка на санкционния акт, намира за установено следното:

На 13.ХІІ.2022г. в 11.00ч. на гр. Харманли по ул.“Районна“ до РПЦ Харманли , в посока на заснемане от гр. Любимец към гр. Хасково, е било установено и заснето с мобилна система за видео контрол ARH-CAM-S1 120CD43, движение на лек автомобил 1 марка, „Опел Корса”, с рег.№ ***, със скорост от 61км./ч. – с 11км./ч. над разрешената за движение в населено място - 50км/ч.

В описателната част на електронния фиш е отразен и отчетен толеранс от плюс/минус 3%,- съгласно представения Протокол за проверка № 85-СГ-ИСИС/ 29.VІ.2022г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH-CAM-S1, като е вписано движение с установена скорост от 63км/ч. – превишаване с 13км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от посочения Протокол за проверка е преминало последваща проверка. За място на нарушението е посочено : гр. Харманли по ул.“Районна“ до РПЦ Харманли.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП- при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 km/h., извън населено място – 90 km/h., по автомагистрала – 130 km/h.

По силата на чл. 182 ал.1 от Закона: Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.,) за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не отговаря на изискванията на чл. 189 ал.4 от Закон за движение по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.ІІ.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец.

Според съдения състав в конкретния случай при описанието на нарушението не става ясно, на какво основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя, до колкото липсва посочена връзка на чл. 189 ал.4 вр. чл. 188 ал.2 от ЗДвП. Нормата на чл. 188 ал.2 от ЗДвП уточнява, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон, наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В процесният ЕФ липсва такова посочване на последната законова разпоредба, което наред с посочването на три имена - Г*Д*Д* от една страна и от друга наименованието на Юридическото лице - „Ауто плюс Бургас “ ЕООД ЕИК *** , води до объркване и до невъзможност да се прецени на кого е ангажирана отговорността. Дали на юридическото или на физическото лице.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.ІІ.2014г. на ВАС по т. д. № 1/ 2013г.

- Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.ІІ.2014г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.

165 от ЗДвП бе приета нова ал. 2 - При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т. 6. (нова - ДВ бр. 85 от 2004г., изм. бр. 10 от 2011г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство; Според т. 7 от (нова - ДВ бр. 69 от 2008г., изм., бр. 54 от 2017г.) имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видео заснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видео заснемане. Във следващата алинея на същият текст е вменено в задължение на министъра на МВР да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Такава наредба е факт - Наредба № 8121з-532 от 12.V.2015г. на МВР и е изменена от 16.І.2018г., като с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Именно чрез стриктното спазване на Наредбата и разписаната в нея процедура 2 би се гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за изпълнението на изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното място на нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител.

Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество (чл. 189 ал.10 и 11от Закон за движение по пътищата) . С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал – снимка към ЕФ, сер. К № 6775454 от 15.ХІІ.2022г., както и снимка на разположението на уреда в случая на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 110 CD43.

Последната снимка е изготвена във връзка с чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР - за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, Протокол по чл.10 ал.1 от посочената наредба. Той протокол също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. Следва да се отбележи, че протоколът не е попълнен изцяло - липсва посочване на първото и последното статично изображение / видеоклип.

Горепосочения протокол съгласно чл. 10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.V.2015г. на МВР, се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС - в графа“ Дигитална снимка (само за временно монтирани АТСС) , ръкописно е изписано „Не“ , въпреки че такава е приложена към преписката и приета по делото. Тази снимка именно дава и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС и има възможност да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола. В случая обаче на тази снимка липсва каквото и до било описание от което да се прецени дали снимката е правена и отговаря на времето описано в протокола, а и на мястото на което е извършено засичането на скоростта и заснемането на процесният автомобил.

Последното е както процесуално нарушение при засичане и установяване на скоростта на движение на процесното МПС така води и до липса на категорични доказателства относно това дали и къде на същата дата и място е била разположена АТСС с която е засечена и заснета скоростта на движение на автомобила. горната снимка е неделим елемент от процеса и алгоритъмът на засичане и отчитане на скоростта на движение с АТСС съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.V.2015г. на МВР, и на практика непосочването като на дата така място на същата води до непълнота при изпълнение на реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. и на практика е съществено процесуално нарушение, тъй като не може да се установи къде на практика е била поставена АТСС.

Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието.

В тази насока в ОД на МВР Хасково се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно юридическото лице - собственик на управляваното МПС, като в случая това е „Ауто плюс Бургас“ ЕООД ЕИК *** със законен представител Г*Д*Д* . В тази насока е и приложената по преписката справка от централна база данни при КАТ Хасково за установяване на това обстоятелство. В случая обаче както вече бе отбелязано по-горе не е ясно на кого и защо е ангажирана отговорността с оглед 3 собствеността на автомобила.

Следва да се отбележи още, че действително ЕФ е приравнен на НП, но по неговите последици, не и по изискванията които закона има във връзка с процесуалните изисквания към тяхното съдържание. Поради това и съдът намира, че ЕФ не следва да съдържа реквизитите изискващи се за НП и разписани в ЗАНН, а тези реквизити, които касаят само ЕФ и разписани в ЗДв.П- чл.189 ал.4: “При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“ Според съда в настоящият случай обжалваният ЕФ не съдържа всички тези елементи и е на лице процесуално нарушение в тази насока.