Решение № 1444 от 16.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100901177 по описа за 2021 година

Претенция с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „П.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че с ответника „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *******, са в договорни отношения, представляващи договор за заем за послужване, сключен на 31.12.2018г., по силата на който ищецът, в качество на заемодател, е предоставил на ответника, в качество на заемател, за временно ползване машини, а именно: машина за пух – 1 брой с инвентарен № 4103-12; пух – машина – 1 брой с инвентарен № 2003-10; машина за тик-так- 1 брой; пух машина – 1 брой, с инвентарен № 1903-10; машина за тик- так- 1 брой и компресор – 1 брой.

Твърди, че съобразно договора заемателят е поел задължение да върне вещите при прекратяване на договора, поради изтичане на срока на действие или поради друга причина. Твърди, че договорът предвижда срок на действие до 31.07.2019г. Твърди, че с договора страните са уговорили, че ако заемателят не върне вещите в срок от 5 работни дни, му дължи неустойка в размер на 120 евро за всяка машина, за всеки ден забава. Твърди, че крайният срок за връщане на заетите вещи е изтекъл на 07.08.2019г.. Твърди, че вещите са върнати със забава, видно от протоколи под №№1 и 2 от 22.01.2020г. и от 23.01.2020г., поради което е налице забава от 167 дни, при уговорен срок 07.08.2019г.

Поради забавата и уговорената неустойка твърди, че има вземане в общ размер на 235 169 лева за периода на забава.

Моли съда, след като се увери във верността на изложеното да осъди ответника да му заплати част от това вземане, в размер на 25 000лв, представляващо частичен иск за неустойка Претендира законната лихва и 1 разноските по делото.

В срока за отговор ответникът „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *******, оспорва иска.

Твърди, че действително е получил от ищеца специални машини за изработване на пухени якета, но твърди, че тези машини са собственост на друго дружество, за чиято марка шие якетата.

Оспорва да е получавал машините, посочени в анекс №1, тъй като получаването се удостоверява с приемо-предавателен протокол.

Твърди, че е уговорено за негова сметка да са разходите по получаване на машините, ако се докаже този факт, но не и разходите по тяхното връщане.

Пояснява каква е била практиката между двете дружества. Твърди, че само експертиза може да установи какво е действителното положение, но ще уточни задачите и след като се запознае с доклада на съда. В отговора и допълнителния отговор излага доводи за неоснователност на претенцията.

Страните са направили своите доказателствени искания.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

За установяване на облигационната връзка между страните- договор за заем за послужване - ищецът е представил документ, обективиращ сделка, наименована договор за заем за послужване, сключен на 31.12.2018г., между „П.“ ЕООД, ЕИК *******, обозначен като заемодател и „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *******, обозначен като заемател.

Съобразно постигнатото съгласие по смисъла на чл.1 от договора, страните са се споразумели заемодателят да предостави безвъзмездно на заемателя за временно ползване: 1. шевни машини; 2. специални машини за пух, за поставяне на копчета и др. и 3. матрици, наричани за кратко машините, описани подробно в анекс, който се явява неразделна част от договора за заем за послужване.

Заемателят е поел задължение да върне машините, предмет на договора, след изтичане на срока на действието му, като последният с нормата на чл.8, ал.1 от договора са определили да е от 31.12.2018г. до 31.07.2019г. С ал.2 на тази разпоредба са уговорили, че срокът, в който следва да бъдат върнати машините е пет работни дни.

С разпоредбата на чл.11 от договора са приели, че забавата на заемателя да върне машините в определения от страните срок по чл.8, ал.2 от договора ще породи в полза за заемодателя неустоечно вземане в размер на 120 евро за всяка машина, за всеки ден забава, до момента на връщане на машините.

Уговорени са правата и задълженията на страните по сделката, последици от неизпълнение на същата и прекратяване на договорната връзка.

Към договора, чиято автентичност не е оспорена в процеса, е приложен и анекс №1, представляваща неразделна част от договора, съдържащ описание на специални машини сезон есен/ зима 2019, в който са посочени машините, чието временно безвъзмездно ползване е отстъпено от заемодателя на 2 заемателя. Описанието е извършено чрез модел (по- скоро вид на всяка машина) , бройка, както и чрез посочване на номерата на машините. В двустранно подписаният анекс към договора (чиято истинност касателно това, че описаните в него машини са предмет на споразумението, не е оспорена в процеса) е посочена датата на „доставка“ – 31.12.2018г. и крайната дата на връщане – 31.07.2019г. Съобразно този анекс предмет на сделката са : машина за пух- 1 брой под № 1903-10; машина за пух – 1 брой под № 410312; машина за пух – 1 брой, под № 2003-10; машина за тик-так – 1 брой, под № 53 120-СЕ197; машина за тик-так копче, пневматична- 1 бой, под № 250612 и компресор АВАС- 3800В/200СТ4400V – 1 брой, под №

ITR0636628/4116018926.

Ищецът е представил заверен препис от протокол за транспорт на готова продукция, от 22.01.2020година, двустранно подписан от страните по делото, от който се установява, че машина за пух- 1 брой с № 4103-12 и машина за тик-так – 1 брой са били предадени от ответника на ищеца на 22.01.2020г.

Ищецът е представил заверен препис от протокол за транспорт на готова продукция, от 23.01.2020година, двустранно подписан от страните по делото, от който се установява, че пух машина – 1 брой - №1903/10; машина за тиктак- 1 бой и компресор + комплект матрици, са били предадени от ответника на ищеца на посочената дата.

Истинността на тези свидетелствуващи по своя характер документи не е оспорена в процеса.

Ответникът е представил разменена по електронен път кореспонденция, между трето за делото лице – Е.Т. и Н.Х., осъществена в периода 09-10 януари 2020 година, от които писма може да се направи извод, че между страните по делото е имало спор ; че това трето лице е дало съвет освен за доброволно уреждане на спора и да продължаване на ползване от ответника на предоставените му от ищеца машини, за да се изпълнят поръчките за изработка на облекла; че на 10.01.2020 година ответникът е получил покана да натовари машините- 2 броя отправена му от ищеца.

Ответникът е представил заверен препис от протокол за транспорт от 11.11.2019г., двустранно подписан от страните по делото, удостоверяващ, че на тази дата е транспортирал до ищеца, а последният е положил подпис, че е получил пух машина.

Във връзка с оспорване на твърдението на ищеца за получаване от ответника на машините и тяхната собственост, ищецът е представил фактура за закупуване на компресор на 18.07.2012г. на стойност от 1 325лв. без ДДД и с ДДС от 1 590лв, ведно с гаранционна карта; фактури, издадени от дружество в Република Италия, товарителница, от които може да се направи извод, че ищецът е закупил машините, предмет на сделката. Ответникът във тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл.185 ГПК, като е пояснил, че тези документи не изпълняват изискванията на процесуалния закон, тъй като не са представени в превод за съда и насрещната страна в процесуалната връзка.

Въз основа на така установено от фактическа страна съдът достига до 3 следните правни изводи:

От представените писмени доказателства се установява по категоричен начин, че страните по настоящата процесуална връзка се явяват обвързани от материална облигационна връзка, носеща характеристиките на договора за заем за послужване, чиято нормативна уредба е в ЗЗД – чл.243 и сл.

Съобразно дадената от законодателя легална дефиниция на договора за заем за послужване и представените по делото доказателства- самият договор за заем, съдът приема, че между страните е постигнато съгласие, ищецът, в качество на заемодател предостави безвъзмездно на ответника, като заемател, за временно ползване, описаните в анекса към договор, вещи, а заемателят е поел задължение да ги върне в срок от пет дни, след изтичане на срока на договора, който страните като крайна дата са определили на 31.07.2019година.

Относно правната същност на договора в доктрината и съдебната практика не съществува спор, че договорът за заем за послужване има следните характеристики: 1. той е реален договор - липсата на предаване е пречка да се породи действие, като в случай, че няма предаване на вещите, следва да се приеме, че е налице предварителен договор за заем за послужване е възможно да се сключи предварителен договор за заем за послужване; 2. той е едностранен - възникват задължения само за заемателя, като в някои случаи могат да възникнат и задължения за заемодателя и в този случай договорът за заем за послужване става несъвършено двустранен договор, но не може да стане двустранен;

3. Той е безвъзмезден - по дефиниция, а ако страните са уговорили възмездност е налице договор за наем;

4. той е облигационен договор, защото не поражда вещен ефект и 5. Той е срочен договор.

С оглед на тези характеристики и съдът следва да разгледа възражението на ответника, че заемодателят не е предал вещите на заемателя, поради което не е налице валидна облигационна връзка, представляваща договор за заем за послужване.

За да обоснове тази теза ответникът оспорва представеният анекс към договора да има характер на приемо-предавателен протокол.

Съдът споделя тезата на ответника, че анексът няма характеристиките на приемо-предавателен протокол, тъй като страните са уговорили неговото предназначение, като неразделна част от договора (чл.1 от договора), а именно- да индивидуализира вещите, предмет на сделката, поради което не следва да се приеме, че този документ има удостоверителен характер, който установява от кой момент машините са предадени на заемателя.

Въпреки това съдът намира възражението на ответника за липса на валидно сключване на заемната сделка, поради неустановеният и реален характер, за неоснователно.

Съобразно анекса към договор, предмет на облигационната връзка са описаните в него машини, а именно: машина за пух- 1 брой под № 1903-10; машина за пух – 1 брой под № 4103-12; машина за пух – 1 брой, под № 20034 10; машина за тик-так – 1 брой, под № 53 120-СЕ197; машина за тик-так копче, пневматична- 1 бой, под № 250612 и компресор АВАС3800В/200СТ4400V – 1 брой, под № ITR0636628/4116018926.

Твърдението на ищеца е, че ответникът му е върнал със забава следните машини: машина за пух – 1 брой с инвентарен № 4103-12; пух – машина – 1 брой с инвентарен № 2003-10; машина за тик-так- 1 брой; пух машина – 1 брой, с инвентарен № 1903-10; машина за тик- так- 1 брой и компресор – 1 брой.

Три от посочените в исковата молба машини, съгласно даденото им описание съвпадат с тези, които са предмет на договора, а за машините тиктак и компресора пълна идентичност не се установява, поради това, че не са посочени номерата на тези машини.

От представените по делото, от самите страни, протоколи за транспорт, се установява, че на 22-23 януари 2020 година ищецът е получил от ответника следните машини: машина за пух- 1 брой с № 4103-12 и машина за тик-так – 1 брой ( предадени от ответника на ищеца на 22.01.2020г.) и пух машина – 1 брой - №1903/10; машина за тик-так- 1 брой и компресор + комплект матрици, са били предадени от ответника на ищеца на посочената дата (предадени от ответника на ищеца на 23.01.2020г.). От представения протокол за транспорт от 11.11.2019г. се установява, че на посочената дата ищецът е получил от ответника 1 брой пух машина, без да е посочен номера на същата.

Въз основа на това съдът приема, че след като има връщане на посочените вещи, е логично и очевидно, че за да ги върне ответникът, то следва да ги е получил. Ето защо съдът приема, че ищецът, в качество на заемодател е предал на ответника, в качество на заемател, три броя пух машини, два броя тик-так машини, компресор и тъй като ответникът не твърди, че е обвързан с друг договор, в резултат на който е получил държането на тези вещи, съдът приема, че тези вещи са предадени на посоченото от ищеца правно основание. Поради това достига до извод, че сделката има присъщия си реален характер и е породила своето действие.