Определение № 1077 от 13.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1077 гр. ХАСКОВО, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500861 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. К. К., чрез адв. А.А. срещу Определение № 1990/25.08.2025 г., постановено по гр. д. № 3043/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково, IX гр. с-в.

Жалбоподателя твърди, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК, тъй като производството по гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково не било преюдициално относно спора в настоящото производство и решението по същото не би имало решаващо значение относно иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Изложени са съображения, че въпросното производство е второ по ред и като такова всъщност настоящото се явявало преюдициално спрямо него. Жалбоподателя счита, че производството по гр. д.

№ 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково е образувано единствено с цел ответника по настоящото дело да забави възможността на ищцата да бъде признато правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС и това представлявало злоупотреба с право. Съдът не следвало да толерира подобна правна несигурност и следвало да разгледа настоящия спор, който като особен спрямо другото производство следвало да има предимство. Поради това счита обжалваното определение за неправилно е необосновано и искането към въззивната инстанция е за неговата отмяна и връщане на делото на Районен 1 съд Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от С. М. В., чрез адв. В.Л., с който се оспорва частната жалба и се излагат подробни съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт. Въззиваемата страна счита, че производството по гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково се явява преюдициално за спора по настоящото дело, поради което искането е за потвърждаване на обжалваното определение по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция.

В срок е постъпил и отговор от Н. Г. Д., чрез адв. Н.З.-В., с който се оспорва частната жалба и се излагат съображения за зависимост между двете дела. Въззиваемият счита, че изхода от настоящото производство зависи в голяма степен от решението по гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково, тъй като същото ще обуслови дали процесният договор за покупкопродажба е действителен, от което зависи и възможността на ищеца да бъде признато право да изкупи по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС процесната част от имот.

Искането към въззивната инстанция е да потвърди обжалваното определение.

Претендира разноски.

Окръжен съд - Хасково, като се запозна с материалите по делото приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 3043/2024 г. по описа на Районен съд Хасково е образувано по искова молба от М. К. К., ЕГН: ********** против Н. Г. Д., ЕГН: ********** и С. М. В., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, като се иска да бъде допуснато в полза на ищеца М. К. К. изкупуване на 1/2 идеални части от Урегулиран поземлен имот № *** /***/ в квартал 6 /шести/ по действащия регулационен план на с.*** , община ***, област Хасково, одобрен със заповед № 614/1981 г., целият с площ от 1 080 /хиляда и осемдесет/ квадратни метра, при граници на имота: улица, УПИ IX-136, УПИ XIX-137 и УПИ XVIII-139, 140, които идеални части са предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том V, вх. рег. № *** г., дв. вх. рег. № *** по регистъра на нотариус Иван Боев, с рег. № 125 на Нотариалната камара, с номер ***, том I, рег. № *** по нотариално дело № *** г., сключен от ответниците Н. Г. Д., ЕГН **********, като купувач и С. М. В., ЕГН **********, като продавач, при уговорена продажна цена в размер на 9 990 /девет хиляди деветстотин и деветдесет/ лева.

По делото е постъпила молба с вх. № 14107/06.08.2025 г. по описа на Районен съд Хасково от С. М. В., с която се иска спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като в РС Хасково било образувано гр. д. № 769/2025 г. по предявен иск от С. М. В. за обявяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сключеният на 28.03.2024 г. договор за 2 покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том I-ви, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Иван Боев, с район на действие РС - Хасково, по силата на който С. М. В., ЕГН *** от гр.*** била продала на купувача Н. Г. Д., ЕГН ********** също от гр.***, следния недвижим имот представляващ 1/2 ид.част от УПИ № *** в квартал 6-ти по плана на с.***, община ***, Хасковска област, одобрен със Заповед № 614/1981г., целият с площ от 1080 кв.м., при граници за имота: улица, УПИ № IX-136, ПИ-137 и УПИ № Х-130, 140 за сумата от 33 000 лева, поради противоречие с добрите нрави.

Районен съд Хасково е приел, че решението по предявения по гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - за обявяване нищожността на сключения между С. М. В., като продавач и Н. Г. Д., като купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том I-ви, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус Иван Боев, с район на действие РС - Хасково, предмет и на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен в производството по гр. д. № 3043/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, има значение за правилното решаване на спора пред него и с обжалваното определение е спряло производството по делото до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково.

Настоящият състав на ОС Хасково приема така обжалваното определение за правилно, по следните съображения:

Спорът по гр. д. № 3043/2024 г. е обусловен от наличието на валидна сделка, с която С. М. В. е продала на Н. Г. Д. собствената си ½ ид. ч. от Урегулиран поземлен имот № *** в квартал 6 по действащия регулационен план на с. ***, община ***, област Хасково. Това е така, защото при положение, че сделката между ответниците по настоящото производство бъде обявена за нищожна, то за ищеца - М. К. К. не би могло да бъде признато правото да изкупи имота, предмет на тази сделка при същите условия, при които Н. Д. го е закупил от лицето, с което същата е съсобственик на целия процесен имот.

Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС в действителност е специален и то предвижда възможността съсобственикът на имота, предмет на сделката, да изкупи продадената част при условията на самата сделка. Този иск защитава правото на съсобственика да изкупи продавания дял с предимство пред останалите потенциални купувачи. Това право на заинтересования съсобственик обаче възниква само когато друг съсобственик се е разпоредил със своята ид. ч. от съсобствения имот. Когато обаче разпоредителната сделка бъде обявена за нищожна няма как да бъде реализирано правото на изкупуване от съсобственика. Липсва сделка, която да определи условията при които ищецът би могъл да изкупи съответната идеална част. Съответно по този ред не би могъл да бъде принуден друг съсобственик да продаде своята идеална част на 3 ищеца, защото не това е предмет на този иск. Ако сделката бъде обявена за нищожна, то процесната идеална част е останала собственост на ответника съсобственик, като положението между съсобствениците остава непроменено от към момента преди недействителната покупко-продажба.

Предмет на гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково е именно същата тази разпоредителна сделка, която е предмет и на производството по гр. д. № 3043/2024 г. по описа на Районен съд Хасково.

Поради това, макар и образувано по-късно гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково се явява преюдициално спрямо производството по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. За да реши правилно спора по гр. д. № 3043/2024 г., Районен съд Хасково следва да знае дали посочената в исковата молба разпоредителна сделка е валидна. Съдът не би могъл да се произнесе по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС ако сделката, с която ответника съсобственик е отчуждил своята ид. ч. е атакувана в друго производство, защото това би могло да доведе противоречиви решения по двете дела. Така би могло да се стигне до признато право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на ид. ч. от имот, предмет на сделка, която е обявена за нищожна. Всъщност именно подобно произнасяне би довело до правна несигурност. Поради това неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не са налице основания по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че между двете дела е налице връзка и това, че за правилното решаване на разглеждания от него правен спор има значение решението по гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково, макар и същото да е образувано по-късно.

Неоснователно е и възражението, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде разгледан преди искът с правно основание чл. 26 ЗЗД. Както бе посочено, с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е предвидена защита правото на собственика да изкупи съсобствена част с предимство пред останалите евентуални купувачи.

Тоест с този иск се защитава добронамерения съсобственик от неправомерното поведение на лице, с което същият се намира в съсобственост.

Тази защита и това предимство при придобиване на съсобствена част обаче са предвидени единствено във връзка с продажба на така част от съсобствената вещ на трето лице. Ако сделката бъде обявена за нищожна то съсобствената част не е прехвърлена. Щом липсва продажба, то няма и върху какво да бъде допуснато право на изкупуване. Поради това, в конкретния случай няма как този иск да бъде разгледан, при положение, че валидността на сделката, която го обосновава е предмет на друго съдебно производство. Самият иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е обусловен от наличието на продажба на ид. ч. от съсобствен имот между друг съсобственик и трето лице.

Неоснователно е и възражението, че производството по гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково представлява злоупотреба с право от страна на ответника съсобственик. Правото на иск е уредено в закона право на всяко лице. В тази връзка всяка страна по сделка, включително и покупко-продажба на недвижим имот, има гарантираната от закона 4 възможност да оспори валидността на сделката. В настоящото производство не са ангажирани доказателства, а и липсват твърдения, че така воденото между ответниците производство е привидно, както и че ищцата по него не цели действителна защита на своите права. Поради това не може да се приеме, че воденото по нейна искова молба производство е злоупотреба с право.

Последиците за настоящото производство, а именно, че същото ще следва да бъде спряно до приключване на това по гр. д. № 769/2025 г. по описа на Районен съд Хасково също не представлява злоупотреба с право, а последица от свързаността между двете дела и обуславянето на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС от валидността на атакуваната в другото производство покупко-продажба. В допълнение искането за обявяване нищожност на дадена сделка не е обвързано с конкретен срок. Нищожност може да бъде прогласена по всяко време. Поради това не може да се приеме, че искът за обявяването на една сделка за нищожна би представлявал злоупотреба с право само поради това, че възпрепятства евентуално изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, докато не приключи производството по него. В тази връзка спирането на производството по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ползва и ищеца, доколкото предотвратява последиците от това, евентуално да се окаже, че при успешен изход и уважаване на иска, същият да встъпи като купувач при условията на нищожна сделка.