Определение № 5607 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5607 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110154760 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

Ищцата Т. Й. Б. твърди, че на 10.08.2022 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 176297 за сума в размер на 1 500 лв., срок 12 месеца, с падеж на вноските на 10-то число, фиксирана годишна лихва 41% и ГПР 49,65%, като договорът рефинансира по-стар кредит № 143088/27.09.2021 г. Твърди, че по погасителния план общо дължимото е сума в размер на 3 095,59 лв., включващо 1 500 лв. – главница; 353,59 лв. лихва и 1 242,00 лв. -неустойка, разсрочена в 12 вноски (месечна 126,32 лв.). Поддържа, че по чл. 20 кредитът се обезпечава с поръчителство, което следва да се представи в 3 работни дни, при строги изисквания към поръчителя (доход над 1400 лв., трудов договор и стаж, липса на просрочия и др.). Сочи, че при непредставяне се начислява „неустойка“ по чл. 10, ал. 1 (10,35 лв. + 0,230% на ден върху усвоената сума), платима на падежите на вноските (чл.

12). Ищцата поддържа, че това обезпечение е практически неизпълнимо в срока и е замислено да доведе до начисляване на „неустойката“, която по същество е скрито възнаграждение/скрит разход и е следвало да бъде включена в ГПР. Така се нарушавали изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (яснота на ГПР и компонентите му) и се стигало до недействителност по чл. 22 ЗПК. Като допълнителни основания се развиват аргументи за заблуждаваща търговска практика при посочване на по-нисък от реалния ГПР, позоваване на практика на СЕС относно ГПР и информацията за разходите, както и евентуално – нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави (извън присъщите функции на неустойката), с позоваване на критериите от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСГТК на ВКС и съдебни решения. Твърди, че непредоставянето на обезпечение не причинявало реални вреди, а клаузата водела до значително оскъпяване (почти удвояване) и неоснователно обогатяване. В исковата молба се заявява, че към датата на завеждане на иска главницата е изцяло погасена и са приложени платежни документи за внесени суми общо 1 513,00 лв.

В основа на изложеното се иска прогласяване недействителност на целия Договор № 1

176297/10.08.2022 г., а в условията на евентуалност – прогласяване недействителност на чл.

10, ал. 1, съдържаща клаузата за неустойка. Претендира разноски.

Ответникът „Макроадванс“ АД заявява, че признава иска за основателен, ако бъде приет за допустим. На този фон ответникът възразява срещу доказателствените искания на ищеца: поради признанието ги счита за ненужни, а част от тях – за ирелевантни към спор, който е за недействителност на договор за кредит (признат от ответника), поради което иска съдът да ги остави без уважение (напр. въпроси за плащания по неустойка, размер на отпусната сума, остатък и др.). Основният спорен акцент в отговора е разноските: дружеството поддържа, че не е дало повод за завеждане на делото и моли разноските да се възложат на ищеца по чл.

78, ал. 2 ГПК, като развива аргументи, че „повод“ има при предприети/заявени действия за принудително изпълнение или други прояви на готовност за принуда, каквито по делото липсват; сочи и задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права (чл. 3 ГПК). Изрично оспорва претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА: посочва, че „pro bono“ ангажирането носи икономически риск и не следва да се търси икономическа облага, като цитира решения на СРС/СГС в подкрепа. При евентуално неприложение на чл. 78, ал. 2 ГПК прави възражение за прекомерност и иска присъждане под минималния размер по Наредба № 1/2004, с мотив, че поради признанието процесът се съкращава (без експертизи и доказателствена дейност; възможно приключване в едно заседание), а пълният минимум би бил несъразмерен на реалния труд; позовава се и на практика на СЕС относно конкуренцията и възможността националният съд да не прилага задължителни минимални прагове и да определя хонорара според сложността, инстанцията и продължителността, включително като сочи решения на СЕС и национални актове, които приемат отклонение от минималните размери. В заключение ответникът моли: при допустимост – уважаване на иска по същество (поради признание), но по разноските – прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК (разноски за ищеца), а евентуално – присъждане на по-нисък, съразмерен адвокатски хонорар според фактическата/правната сложност и извършените процесуални действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ електронен достъп до делото на „Макроадванс“ по негово Заявление с вх. № 36257/05.02.2026 г. и на адв. М. К. по нейно Заявление с вх. № 36244/05.02.2026 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дата 24.02.2026 г. от 13.15 ч., за която дата и час страните се считат за редовно уведомени с получаването на препис от настоящето определение.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата искане за допускане изслушването на ССчЕ поради липсата на необходимост от прилагането на специални знания по спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК поради отпадане на необходимостта предвид направеното признание 2 на иска.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и заплащането на описаните в исковата молба суми.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите.

ОБЯВЯВА за безспорно сключването между страните на договора за потребителски кредит със съдържанието в него и направените от ищцата плащания.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3