Решение № 5040 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5040 гр* 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

*, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110174791 по описа за 2024 година

„**“ ЕАД е предявило срещу А. Х. В., Е. Х. В. и Ф. А. * установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 4987,57 лева за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до окончателното изплащане, 712,41 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.04.2024 г., 75,43 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2021 г.

– 04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до окончателното изплащане и 16,16 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 18.04.2024 г., за топлоснабден имот в гр* ж. к. „*, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 25108/2024 г. на СРС, 82 състав. Сумите се разпределят както следва: от А. Х. В. – 1/6, а именно сумата 831,26 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 118,74 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.04.2024 г., сумата 12,57 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 2,69 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 18.04.2024 г.; от Е. Х. В. – 1/6, а именно сумата 831,26 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 118,74 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.04.2024 г., сумата 12,57 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 2,69 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 18.04.2024 г.; от Ф. А. * – 4/6, а именно сумата 3325,05 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 1

25.04.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 474,93 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.04.2024 г., сумата 50,29 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 10,78 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 18.04.2024 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явяват и клиентт на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците А. Х. В. и Е. Х. В. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани.

Сочат, е не са клиенти на ищеца, не ползват имота и не са приели наследството на своя баща. Релевират възражение за погасяване на претендираните суми с изтичане на 3-годишна давност.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба и от ответницата Ф. А. *, с който се релевира възражение за погасяване на претендираните суми с изтичане на 3-годишна давност. Счита се, че сумите се дължат на неточно дялово разпределение и отчитане. Намира се недопустимо едностранното новиране на задълженията в нова обща фактура с по-късен период, въпреки че задълженията се заплащат на месечни вноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот, ищецът е представил ** по силата на който ** придобива собствеността върху имот в гр. *.

От удостоверение за наследници на последния се установява, че след смъртта си на 17.05.2005 г. е оставил за законни наследници Ф. А. * (съпруга), Е. Х. В. (син) и А. Х. В.

(син). С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответниците като 2 потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния недвижим имот, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 4987,52 лева. Сумата за дялово разпределение възлиза на 75,52 лева. В процесния имот за процесния период има 6 броя радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане.

С молба от 12.02.2026 г. ответниците А. Х. В. и Е. Х. В. са представили доказателства за заплащане на част от претендираните суми на 30.01.2026 г., като всеки от тях е заплатил следните суми: 431,45 лева – главница, 62,09 лева – мораторна лихва, 79,39 лева – съдебни разноски и 105,24 лева – законна лихва.

С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г.

3 по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 25.04.2024 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 25.04.2021 г. Доколкото процесният период е 05.2021 г. – 04.2023 г. следва да се счита, че процесните вземания не са погасени по давност.

Поради това предявените главни искове са основателни. Следва да се съобразят направените плащания от А. Х. В. и Е. Х. В., поради което предявените срещу тях главни искове са основателни до сумата от 399,81 лева.

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Исковете за заплащане на сума за дялово разпределение следва да се уважат в пълните им предявени размери.

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Доколкото е налице основателност на главните искове, съдът приема, че следва да уважи и предявените акцесорни искове: срещу Ф. А. * в пълен размер, като съобрази направените плащания от А. Х. В. и Е. Х. В. съдът намира, че акцесорните искове срещу тях следва да се уважат до сумата от 56,65 лева, а акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в пълен размер.

С оглед изхода на спора право на разноски имат всички страни. Ищецът има право на 4 разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове от общо направени разноски в размер на 231,66 лева – държавни такси в исковото и заповедното производства, 300 лева – депозит за експертиза, 400 лева – депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответниците имат право на разноски съразмерно отхвърлената част от предявените искове, но същите не са сторили такива, а ответницата Ф. А. * е била представлявана от особен представител. Определените разноски следва да бъдат заплатени по следния начин: от Ф. А. * – 787,77 лева, от А. Х. В. и Е. Х. В.

Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21b1cb05-a1f8-483e-9927-fa414a286bc6