Решение № 442 от 11.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20215330106815 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от К. Г. Ч. против Община Калояново, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор № *****.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил наследник по завещание на своя **** К. Г. Ч. и собственик на ПИ с идентификатор № *****, находящ се в село *****, общ. Калояново. Сочи, че имотът бил владян от семейството му от поколения, в продължение на повече от 90 години. Посочва, че имотът с № ***** с площ от 5,075 дка, бил разделен между **** му и неговите *****, като **** му получил в дял процесния недвижим имот. Последният не попадал в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване. Поради това не можело да намери приложение и нормата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и имотът да стане общинска собственост. Твърди, че имотът в разписната книга се водел на **** му. Посочва, че съгласно протоколно решение по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ от 24.07.2008 г. били определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища на територията на Община Калояново, като процесният имот бил предаден за стопанисване на ответната община. Предвид изложените твърдения предявява настоящия отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на процесния имот. Моли за неговото уважаване и присъждане на разноски.

1

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Калояново, със становище за неоснователност на иска. Поддържа, че е собственик на имота по силата на закона – чл.19 ЗСПЗЗ. Сочи, че процесният имот попада в имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и е предаден на Община Калояново.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от завещание от ***** г., К. Г. Ч., ЕГН: ***** завещава на ***** си (ищеца) всичките си земеделски земи, които ще му бъдат върнати от поземлената комисия.

С протоколно решение от 24.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ са определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ, описани в приложение № 1, в това число и имот № ***** с площ от 5,075 дка.

Със заповед № ***** г. на ***** на ОД „Земеделие“ – гр. Пловдив на основание чл. 45в, ал.7 ППЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение от 24.07.2008 г. по чл.45в, ал.5 ЗПСЗЗ от заседанието на комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ за землища в община Калояново, ведно с приложение № 1 към него.

Съгласно пълна история на имот № ***** към 03.11.2020 г., открита партида на 01.08.2006 г., имот № ***** с площ от 5,075 дка е получен от разделянето на имот № ***** с площ от 9,275 дка и като негов собственик е посочена Община Калояново, по ЗСПЗЗ.

От показанията на разпитания свидетел И. Б. Ц., се установява, че знае за процесния имот в село *****, който се намира в непосредствена близост до жилищната сграда на ищеца. Изяснява, че имотът се ползвал от ****то на ищеца преди години, а след това и от самия ищец, като бил засаждан със зеленчуци. В момента земята се обработвала от К., като била засадена с люцерна. Никой нямал претенции за имота, включително и от общината.

От заключението на СТЕ на вещо лице В.К., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че ПИ с идентификатор № ***** по КК на село *****, е с трайно предназначение: земеделска. Имотът не е бил включен в ТКЗС и не е застроен. В разписния лист към регулационния план на село ***** имотът е записан с пл. №** на К. Г. Ч. и попада извън регулацията на село *****. Имотът не е заявяван за реституция.

2

Земеразделителният план на землището на Община Калояново, село *****, е обнародван в ДВ бр.59 от 29.06.1999 г.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Пловдивски районен съд, III граждански състав е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, с предявяването на който ищецът се стреми да отрече правото на собственост на ответника по отношение на процесния поземлен имот, като противопоставя собствени права. За да е допустимо предявяването на отрицателен иск за собственост, ищецът следва да обоснове и докаже правен интерес за това.

По въпросите за допустимостта от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е прието ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което са дадени разяснения, задължителни за съдилищата.

Прието е, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника . В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес, производството по делото се прекратява.

В мотивите на тълкувателното решение се приема, че при установителните искове (включително и отрицателните) в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото (спорното право) има качеството на „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право . Съществуването на това право е в тежест да бъде установено от ответника, като той е длъжен да изчерпи всички придобивни основания. От друга страна, наличието на право, което може да се окаже засегнато от правния спор, обоснова правния интерес на ищеца да предяви иска. Именно ищецът следва да установи наличието на защитимо свое право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, той ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта, а единствено ответникът да доказва наличието на отричаното 3 право. Ако по волята на ищеца, началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува.

Аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е и правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.

В случаите, в които ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, с твърденията, че самият той е собственик на процесния имот, съгласно задължителните постановки на тълкувателното решение, негова е тежестта да докаже наличието на фактите, от които произтича защитимото право, т.е. правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Това означава, че той следва да установи наличието на годен придобивен способ, но не и че е собственик на имота – не това е предмет на иска, както се изясни по-горе, а представлява доказване на правния интерес на ищеца. Следва да се подчертае, че е налице разлика между двете понятия – наличие на годен придобивен способ и това ищецът да е собственик на имота, като не всеки годен придобивен способ прави едно лице собственик, доколкото насрещната страна по спора може да противопостави свои собствени права, също произтичащи от годен придобивен способ, с които да отрече тези на ищеца. Също така интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.

В настоящия случай ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск с твърденията, че процесният недвижим имот се е ползвал и обработвал от семейството му в продължение на повече от 90 години, не е включван в ТКЗС, поради което не е бил заявяван за възстановяване. Вследствие на упражняваната фактическа власт имотът бил придобит по давност от неговия ****, който му го завещал със завещание.

Интерес от предявяване на иска съществува, доколкото ищецът противопоставя на ответника самостоятелни права, а именно – наличие на оригинерно придобивно 4 основание по отношение на имота. Така заявеният правен интерес се установи по делото. Свидетелят на ищеца изясни, че имотът се ползвал от семейството на ищеца в течение на годините, като е бил засаждан със зеленчуци за препитанието му, а никой, в това число и общината, не е имал претенции към него. По този начин, още преди обобществяването на земите, праводателят на ищеца е упражнявал фактическа власт по отношение на имота с намерение да го свои, поради което се приема, че е налице годен придобивен способ, който се твърди от ищеца. Поради това предявеният отрицателен установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Както се посочи по-горе, предмет на настоящия процес е правото на собственост по отношение на процесния имот, като доказателствена тежест за установяването му лежи върху ответника. Последният следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил имота, като изчерпи всички възможни придобивни основания и по този начин обори претенцията на ищеца.

В писмения отговор наведеното от ответника придобивно основание е нормата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. При така оформения спорен предмет и разпределена доказателствената тежест, ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване реализирането на наведения придобивен способ.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост.

Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.

Същата земя представлява остатъчен фонд, който се придобива от общината и съответно тя има право да се разпорежда с нея. В цитирания смисъл са решение № 212/06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г., решение № 203/18.10.2016 г. по гр. д.

№ 1703/2016 г. и решение № 62/06.07.2020 г. по гр. д. № 2517/2019 г. на първо г. о.

За да е налице релевираният придобивен способ следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки, а именно: процесният имот да е бил включен в ТКЗС или да е отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ; да не е бил заявен за възстановяване от собствениците му в сроковете и при условията на ЗСПЗЗ, т.е. да е представлява т.нар. „невъзстановен имот“; да е влязъл в сила плана за земеразделяне и 5 одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници; да е налице решение на комисия, назначена от ***** на областната дирекция „Земеделие“, която да определи кои са имотите от „остатъчния фонд“; заповедта да е одобрена със заповед на ***** на ОДЗ. Така нареченият остатъчен фонд на земеделската земя по чл.19 ЗСПЗЗ, се формира след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти – физически или юридически лица, държавата и общините.