Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3507 от 10.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2877/2025
Вид
Определение № 3507
Подписан
10.11.2025
В сила
10.11.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Емилия Благоева Лалева, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.2,т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.8 · Закон за данък върху добавената стойност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3507 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно частно гражданско дело № 20255300502877 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№3594/17.10.2025 г. на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004, против определение №3845/28.08.2025 г. . по гр.дело №1219/24г на ПРС, 1 гр.с., с което е отхвърлено искането й за изменение на решение №393/16.07.2025г. по гр.дело №1219/24г на ПРС, 1 гр.с., в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на ищеца Г. С. Д., като се присъди ДДС върху определените адвокатски възнаграждения от по 400 лв. Иска се да се отмени определението и вместо него да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС, платим от дватат ответници по равно.

От въззиваемие „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, ЕИК 131576434 чрез юрк.Д.К. и от „Файненшъл България“ЕООД-гр.София, ЕИК 202513690 чрез юрк.М.З. подаден отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 15.09.2025г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 12.09.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

Пред РС от Г. С. Д. чрез ЕАД Е. И. са предявени ОСИ прогласявена нищожността на договор за кредит и договор за поръчителство, искове за връщане на получените безправно основание суми по двата договора, които са уважени. В полза на ЕАД Е. И. като пълномощник на Г. С. Д. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдил АВ в размер на 800 лв. с ДДС, плаим от двамата ответници по равно.

Предявени са ОСИ с цената на първия предявен иск – 844,05 лв., а на втория – 83,78 лв., на третия 447,95 лв., на четвъртия 447,95 лв.

Мотивите на РС са че тъй като в определението не е посочено, че в присъденото 1 адвокатско възнаграждение не е включенДДС, следва да се приеме, че ДДС е включено в определиения от съда размер.

Доводите на ЕАД Е. И. са, че предоставенето на адвокатски услуги по чл.38,ал.2 ЗА не е безвъзмездно по смисъла на ЗДДС, тъй като се овъзмездява с присъждането на адвокатско възнаграждение от съда, поради което е обект на облагане по смисъла на чл.2,т.1 ,вр. с чл.8 ЗДДС; ЕАД Е. И. е регистрирана по ЗДДС, а съгласно §2а от Наредба 1/2004 г. за мин.адв.възнаграждения дължимото АВ по чл.38,ал.2 ЗА следва да включва ДДС, които са се договорили, че услугата е безплатна, поради което по аргумент от чл.2 ЗДДСД сделката не подложи на облагане с ДДС.

По направените доводи ПОС намира следното:

ПОС намира, че на ЕАД Е. И. следва да бъде определено АВ в размер на 800 лв. без ДДС или 960лв с ДДС за безплатната защита по ДПЗ по реда на чл.38,ал.2 ЗА на ищеца.

ПОС намира, че дължимото АВ по чл.38,ал.2 ЗА следва да включва ДДС, поради това, че съгл.§2а от ДР на Наредба№1/2004 г., за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху АВ по наредба №1, от което следва, че върху минимално дължимото според наредбата АВ следва да се начислява 20% ДДС, включително и в случаите, когато е оказана безплатна правна услуга, която съставлява облагаема възмездна доставка която е обект на облагане съгл.чл.2,т.1 във вр. с чл.8 от ЗДДС. Съдът не споделя доводите на РС, че ДДС е включено в определеното АВ, тъй като не е опредЕ. сумата за АВ и сумата на ДДС.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3845/28.08.2025 г. . по гр.дело №1219/24г на ПРС, 1 гр.с., с което е отхвърлено искането ЕАД Е. И. за изменение на решение №393/16.07.2025г. по гр.дело №1219/24г на ПРС, 1 гр.с., в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на ищеца Г. С. Д., като се присъди ДДС върху определените адвокатски възнаграждения от по 400 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №393/16.07.2025г. по гр.дело №1219/24г на ПРС, 1 гр.с., в частта за разноските като вместо присъденото на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 800 лв. присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 960лв. с ДДС, платим от двамата ответници „Изи Асет Мениджмънт“АД-гр.София, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ЕООД-гр.София, ЕИК 202513690 по равно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3