Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 750 от 26.02.2013, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
76/2013
Подписан
26.02.2013

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Публикувай

Решение № 430

Номер

430

Година

1.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.10

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Димо Колев дело номер

20124100501066 по описа за

2012 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 64/21.01.2012г., постановено по гр.д. № 5698/2010г., Великотърновският районен съд е приел за установено, че “Х. С.” О. дължи на „А. Б. Д.” Е. сумата от 15478, 20 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода юни, юли и август 2010г., дължима по договор за наем от 14.03.2007г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2010г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3968/2010г. на ВТРС, като е отхвърлил иска за разликата от 15478, 20 лв. до пълния предявен размер от 15617, 02 лв. Със същото решение са оставени без разглеждане като процесуално недопустими исковете за установяване по чл. 415 ГПК на вземането на „А. Б. Д.” Е. против “Х. С.” О. за сумата от 1849, 79 лв. – договорни неустойки, 1661, 82 лв. – лихви за забава, като процесуално недопустими. Присъдени са разноски и за двете страни, с оглед изхода на делото.

Срещу това решение, в частта му, с която е уважен установителният иск по чл. 415 ГПК на „А.Б. Д.” Е. за сумата от 15478, 20 лв. и в частта за разноските, са постъпили въззивни жалби от “Х. С.” О., подадени чрез пълномощника му адв. Н. И. от ВТАК и лично от управителя на дружеството А. И.. В жалбите се излагат твърдения за неправилност на решението, пораõи необоснованост, нарушение на материалноправните норми и съществени процесуални нарушения. Сочи се, че извода на съда, наемодателят да е изразил категорично несъгласие с отправено предложение за прекратяване на договора за наем по взаимно съгласие, е неправилен и непочиващ на доказателствата по делото. Твърди се, че съдът не е обсъдил точната воля на наемодателя, изразена в писмо с изх. № 044/05.05.2010г. Възразява се срещу извода на съда, че за ищецът е било възникнало правото да прекрати процесния договор на основание чл. 23.3 от същия. Сочи се, че след 31.05.2010г. наемателят е ползвал друго помещение за нуждите си различно от наетото по договора. Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество на спора. Претендират се разноски в производството. В съдебно заседание жалбите се поддържат.

Срещу решението, но в частта му, с която са оставени без разглеждане исковете за договорна неустойка и лихви за забава, е подадена въззивна жалба от „А. Б. Д.” Е. чрез пълномощника му адв. Ир. П. от САК. Сочат се основания за неправилност на решението на ВТРС да остави без разглеждане предявените осъдителни искове за неустойка и лихви за забава. Моли се ВТОС да измени решението на районния съд в тази му част и да осъди „Х. С.” О. да заплати дължимите суми.

На подадената от „Х. С.” О. въззивна жалба, в срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК, „А Б. Д.” Е. е депозирала отговор, с който оспорва същата като се излагат аргументи срещу оплакванията за ответника по делото за неправилно тълкуване от страна на съда на правния характер на изпратеното писмо с изх. № 044/05.05.2010г. Моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение.

На подадената от „А. Б. Д.” Е., в срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК отговор от страна на „Х. С.” О. не е депозиран.

С определение на ВТОС от 03.09.2012г., на основание чл. 227 ГПК, на мястото на престаналият да съществува ищец - „А. Б. Д.” Е. гр. С., като страна във въззивното производство е конституиран „Б. п. В. Т.” ЕАД.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от легитимни страни, които има правен интерес от обжалване на решението в съответните части. Същите отговарят на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което съдът ги намира за допустими и следва да ги разгледа по същество.

Решението на ВТРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът по чл. 415 ГПК предявен от „А. Б. Д.” Е. против “Х. С.” О. за разликата от 15478, 20 лв. до пълния предявен размер от 15617, 02 лв. не е предмет на настоящото въззивно обжалване. В тази част решението не се обжалва от страната имаща правен интерес от това, тъй като във въззивната жалба на „А. Б. Д.” Е. изрично е посочено, че се обжалва решението само в частта, с която са оставени без разглеждане исковете за договорна неустойка и лихви за забава и само в тази част се иска неговата отмяна.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, уточнена с молба от 25.01.2011г., на „А. Б. Д.” Е. против „Х. С.” О., с която са предявени в обективно кумулативно съединение искове по чл. 415 ГПК, по чл. 92 ЗЗД и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД. С предявяване на претенцията си по чл. 415 ГПК въззивникът– ищец, иска да се приема за установено, че въззивникът – ответник му дължи главница от 15 617, 02 лв., представляваща дължим наем за месец март – частично и изцяло за месеците април, май, юни, юли и август 2010г., заедно с консумативните разноски за същите месеци, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до деня на плащане. С исковите претенции по чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД ищецът иска да се осъди ответника да му заплати сумата от 1849, 79 лв., след изменение на размера по чл. 214 ГПК, представляваща договорна неустойка и сумата по 1661, 82 лв., след изменение на размера по чл. 214 ГПК, представляваща лихви за забава. Ищцовото дружество е изложило твърдения, че между страните по делото на 14.03.2007г. е сключен договор за наем, по силата на който „А. Б. Д.” Е. като наемодател е предоставила на наемателя „Х. С.” О. за временно и възмездно ползване – част от склад за материали и навес с площ от 350 кв. м., находящ се в гр. В. Т., ул. „М.” № ... Договореният месечен наем бил в размер на 2730 лв. С анекс от 14.09.2007г. към договора за наем наемодателят отдал под наем на наемателя и останалата част от склада с площ от 376 кв. м. за сумата от 3158, 40 лв. месечно или за целият склад с площ от 726 кв. м. месечния наем бил в размер на 5888, 40 лв., считано от 14.09.2007г. Твърди се, че през 2009г. наемателят започнал да трупа задължения за неизплатен наем, поради което между страните по договора бил подписан Анекс № 2/16.03.2010г., по силата на който била намалена месечната наемна вноска на 5162, 40 лв. Месец по – късно на 29.04.2010г. наемателят „Х. С.” О. изпратил до наемателя предложение по чл. 23.1. от договора за прекратяване на същият по взаимно съгласие. На 05.05.2010г. „А Б Д.” Е. е изпратил на наемателя писмо, с което го уведомява, че неприема неговото волеизявление за прекратяване на договора и го кани да изпълни в дадения допълнителен срок просрочените си месечни задължения за плащане на наемните вноски, както и за консумативни разходи. Към 05.05.2010г. се сочи, че задълженията на „Х. С.” О. възлизали на 25 150, 64 лв. без да е начислявана договорната лихва за забава в размер на 12, 5 % годишно върху дължимата сума. Прави се признание, че на 12.05.2010г. са направени частни плащания като се сочи, че наемателят неоснователно е прихванал размерът на внесения депозит по чл. 13 от договора, тъй като бил неизправна страна. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за плащане на 31.05.2010г., на основание чл. 23.3. от договора за наем е отправил тримесечно предизвестие за прекратяване на същият, считано от 01.09.2010г. Сочи се, че за срока на предизвестието задълженията на наемателя възлизат на 15617, 02 лв. ведно с консумативните разходи. На основание договора за наем се твърди, че е налице неплащане на договорни неустойки по издадените фактури за плащания, в общ размер на 1134, 44 лв. и законни лихви за забава в общ размер на 931, 29 лв., отразени подробно в счетоводна справка, следваща исковата молба. Твърди се, че на 18.08.2010г. е връчена нотариална покана на наемателя, в която се определя краен срок за плащане на задълженията му за наем и консумативи до 07.09.2010г. До настоящият момент такива плащания не са извършени, което мотивирало „А. Б. Д.” Е. да инициира заповедно производство по чл. 410 ГПК с подаване на заявление на 16.09.2010г. По образуваното ч.гр.д. във ВТРС била издадена заповед за изпълнение срещу която в срок е постъпило възражение, което обосновава интереса на ищеца от предявяване на настоящите искови претенции като изрично подчертава, че вземанията му за договорна неустойка и лихва за забава не се претендирани по реда на заповедното производство.

В отговора на исковата си, подаден в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, ответникът оспорва като неоснователен предявения иск. По същество сочи, че в дадения му допълнителен срок е изпълнил задълженията си към наемодателя, част от тях чрез прихващане на внесения депозит по чл. 13 от договора, поради което към 30.05.2010г. счита договора за прекратен по взаимно съгласие, на основание заявеното от ищеца в писмото му от 05.05.2010г.

От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че между „А. Б. Д.” Е. като наемодател и „Х. С.” О. като наемател е сключен договор за наем от 14.03.2007г., изменен с два анекса от 14.09.2007г. и 16.03.2010г., с предмет на договора - склад за материали и навес с площ от 726 кв. м., находящ се в гр. В. Т., ул. „М.” № .. с размер на месечния наем след 16.03.2010г. от 5162, 40 лв.

От т. 13 и 14 на договора за наем от 14.03.2007г. и от т. 6 на Анекса от 14.09.2007г. е видно, че наемателят следва да заплати депозит общо в размер на 11 348, 40 лв., както и че заплащането на месечния наем е до пето число на текущия месец, като в случай на забава на плащането за наем се дължи неустойка в размер на 12,5 % годишно върху дължимата сума. Не се спори по делото, че „Х. С.” О. е внесъл в полза на наемодателя така определения размер на депозита.

От т. 23.1 и 23.3 от договора за наем е видно, че той може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните или с тримесечно предизвестие от всяка от страните, при условия, че е констатирано неизпълнение на задължение по договора, изправната страна е поканила неизправната да отстрани неизпълнението и въпреки изтичането на срока неизпълнението продължава.

От писмо с изх. № 4/29.04.2010г. е видно, че наемателят „Х. С.” О., на основание чл. 23.1 от договора за наем, е отправил предложение на наемодателя за прекратява на същия по взаимно съгласие.

От писмо с изх. № 044/05.05.2010г. отправено от „А. Б. Д.” Е. до „Х. С.” О. е видно, че наемодателят не е приел това предложение, тъй като наемателят е неизправна страна по договора и към 05.05.2010г. дължи наемни вноски и разходи за консумативи в размер на 25150, 64 лв., без да му е начислена договорна лихва за забава. Наемодателят е приканил наемателя до 14.05.2010г. да изплати дължимите суми като в случай, че не стори това, договорът за наем ще бъде прекратен с тримесечно предизвестие.

От платежни нареждания за кредитен превод от дати 12.05.2010г. и от 13.05.2010г., осчетоводени със съответните референции се установява, че „Х. С.” О. е наредил в полза на „А. Б. Д.” Е. плащания общо за сумата от 13802, 30 лв. В платежното нареждане от 13.05.2010г. наредителят е пояснил, че по фактури № 17 и № 67 прави прехващане с аванси за 11348, 40 лв.

От предизвестие с изх. № 047/31.05.2010г. се установява, че управителят на „Х. С.” О. е уведомен, че на основание чл. 23.3. от договора за наем с тримесечно предизвестие, считано от 01.09.2010г. се прекратява наемното му правоотношение с „А. Б. Д.” Е.. Посочено е още, че направените към 14.05.2010г. плащания са частични, тъй като наемателят е неизправна страна по договора и е нямал право да прави прихващане с внесения депозит от 11348, 40 лв. без съгласието на наемодателя. Изрично е подчертано, че в срока на предизвестието наемното правоотношение продължава да съществува.