Определение № 851 от 03.05.2022, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851 гр. Бургас, 03.05.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20222120200704 по описа за 2022 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 6733/24.02.2022 г. по опис на РС-Бургас /изпратена по и-мейл/, за която се твърди, че изхожда от Н. В. Ц..

С разпореждане от 28.02.2022 г. съдът е указал на сочения за жалбоподател да уточни жалбата си.

Междувременно на 02.03.2022 г. в съда е постъпило досъдебно производство № 7600/2018 г. по описа на РП-Бургас, изпратено по повод на същата жалба /този път адресирана до прокуратурата/. С разпореждане на зам.председателя на съда това досъдебно производство е докладвано на съдията-докладчик по НЧД № 704/2022 г. на РС-Бургас, доколкото касае една и съща жалба.

На 07.03.2022 г. в съда е постъпило уточнение към жалбата от Н. Ц., с което се заявява, че жалбата е редовна и се изразява учудване от становището на съда в обратната насока. Посочва се, че жалбоподателят не е извършил нищо нередно, а е упражнявал правата си по чл. 91 ЗЗД, както и че иска връщане на иззетите веществени доказателства /ВД/. Към уточнението е приложено постановлението на РП-Бургас, което се обжалва, както и сканирано листче, съдържащо подпис.

На 11.03.2022 г. и на 18.04.2022 г. в съда са постъпили доказателства за връчване на постановлението /неуспешно издирване/ по отношение на представителите на етажните собствености, претърпели вреди от разследваното престъпление.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Макар и да не е съвсем ясна като съдържание, все пак може да се направи извод, че тя изхожда от легитимирано лице – обвиняемия и е насочена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Наказателното производство е образувано на 28.08.2018 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК. В последствие с постановления на наблюдаващите прокурори към това досъдебно производство са били присъединени и други разследвания.

С постановление от 10.08.2020 г. като обвиняем е бил привлечен жалбоподателят Ц., като му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл.

26, ал. 1 НК.

С постановление на прокурора от 10.05.2021 г. разследването по делото е било спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, като представителят на държавното обвинение е приел, че се касае за маловажен случай на унищожаване и повреждане, поради което и престъплението следва да се преквалифицира по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 НК, което пък от своя страна се преследва по реда на частното обвинение, съгласно предвиденото в чл. 218в, т. 1 НК.

Преписи от постановлението за спиране били връчени на правоимащите лица, като в 6-месечния срок никой от тях не подал частна тъжба, нито обжалвал постановлението за спиране.

При това положение с постановление от 14.02.2022 г. наблюдаващият прокурор на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 1 и чл. 243, ал. 2 НПК прекратил наказателното производство по делото и се произнесъл по веществените доказателства, като постановил 2 броя домофони табла да се върнат на правоимащите – етажните собствености на на съответните жилищни блокове; един брой „резак“ – да се отнеме в полза на държавата, а един брой флаш-памет и един брой CD да останат приложени по делото.

Преди да разгледа жалбата по същество съдът следва да направи няколко предварителни уточнения.

Преди всичко съдът следва да посочи, че възприема принципната позиция, че дори когато се касае за прекратяване на производството по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК /неподаване на частна тъжба в срок/, съдът в производството по чл. 243, ал. 4 и сл. НПК следва да извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт, а не да се задоволи само с фактическа констатация дали пострадалият е реализирал правото си за подаване на тъжба или не. Това произтича както от буквалното тълкуване на закона, където за произнасянето на съда по прекратяването по този ред не са предвидени специални правила, така и от разума вложен в посочената разпоредба. Ако се приеме, че в случаи като процесния съдът единствено проверява дали има подадена тъжба в срок и ако констатира, че няма – автоматично и всякога, без да се произнася по същество, трябва да потвърждава постановлението на прокурора, дори то да страда от съществени недостатъци, би се достигнало до извод за липса на ефективен съдебен контрол върху акта, с който окончателно се слага край на наказателното производство и в крайна сметка, в някой случаи, до отказ от правосъдие по отношение на пострадалите от престъпление. В този смисъл се е ориентирала и съдебната практика /Определение № 261137 от 18.12.2020 г. на СГС по в. ч. н. д. № 4158/2020 г. и Определение № 301 от 13.07.2021 г. на ОС-Бургас по в. ч. н. д. № 449/2021 2 г/.

Между другото, на съвсем отделен коментар подлежи не съвсем прецизния законодателен подход при регламентиране на процедурата. Така, ако вземем за пример случаите по чл. 217, ал. 1 и ал. 2 НК, или пък по чл. 216, ал. 4 или ал. 6 НК, при които ощетеното чуждо имущество е на юридическо лице, то очевидно последното няма да има качеството на „пострадал“, а на „ощетено юридическо лице“. В този смисъл то обективно няма да може да обжалва постановлението за спиране, постановено по реда на чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, доколкото не е сред активно легитимираните да сторят това съгласно чл. 244, ал. 5 НПК. Няма да може и да подаде частна тъжба, доколкото легитимиран да стори това, съгласно чл. 80 НПК е само пострадалият – т.е. физическо лице, но не и юридическо. При това положение единственият път за защита на този субект, ако счита изводите на прокурора за наличие на престъпление от частен характер за неправилни, а твърди за извършено такова от общ характер, би бил посредством обжалване на постановлението за прекратяване на производството по реда на чл. 243, ал. 4 НПК и едва там за първи път той би могъл да наведе доводите си за незаконосъобразност, които следва да бъдат реално разгледани от съда.

Именно поради това настоящият състав ПРИНЦИПНО счита, че не следва в проверката си по чл. 243, ал. 5 и сл. НПК да се ограничава само във формална преценка дали пострадалият е подал тъжба в законоустановения срок или не, а да извърши цялостен контрол за законосъобразност на прокурорския акт.

На второ място съдът следва да посочи, че настоящото съдебно производство е инициирано по жалба на обвиняемия. Няма постъпили жалби от представителите на етажните собствености, за които се твърди, че са претърпели вреди от поведението на обвиняемия. При това положение и в съответствие с правилото „reformatio in peus“ – т.е. забрана за влошаване на положението на обжалващия, съдът не може да се произнесе в ущърб на обжалващия и да влоши положението му, повече отколкото преди обжалването.

Казано по друг начин – при настоящето произнасяне съдът не може да ревизира заключението на прокурора, че се касае за престъпление от частен характер, нито да укаже разследването спрямо обвиняемия да продължи. Това е така, доколкото евентуално произнасяне от съда в тази насока би утежнило положението на обжалващия, а от там би влязло в противоречие с цитирания принцип.

Поради това съдът няма да се спира подробно на позицията на прокурора, че случаят е маловажен, въпреки че категорично не е съгласен с това, а е принуден да се съсредоточи само върху наведените от жалбоподателя доводи за недоказаност на обвинението и за неправилно произнасяне по отношение на веществените доказателства.

Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с прокурорския акт, съдът счита, че в конкретния случай фактическата обстановка е правилно описана в постановлението за прекратяване. Доколкото в жалбата също не се съдържат конкретни упреци в тази насока, то и настоящият състав е на мнение, че е безпредметно да преповтаря изложената от прокурора фактическа обстановка, а се 3 присъединява напълно към възприетото от него.

В случая спорът е правен и се изразява в това, че обжалващият обвиняем е на мнение, че поведението му въобще не е общественоопасно, доколкото е в изпълнение на правото му по чл. 91 ЗЗД. Настоящият състав не може да се съгласи с такава некоректна интерпретация на закона. Без навлизане в ненужни подробности съдът само ще посочи, че за да може кредиторът правомерно да се позове на правото си на задържане – то той трябва да има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на конкретната чужда движима вещ, като той има право да я задържи докато бъде удовлетворен, но само ако тя се намира у него и ако тази фактическа власт е установена правомерно (във връзка с нейното запазване, поддържане, поправяне, подобрение и т.н.).

В конкретния случай претендираните от Ц. парични вземания не произтичат пряко от вещите, които той не отрича че е отнел, а от други облигационни отношения между него и етажните съсобственици. По-важното е обаче, че към момента на демонтирането на вещите – те не са се намирали у Ц., за да може той да ги задържи. Законът не позволява всеки кредитор /действителен или мним/, който се счита неудовлетворен по повод облигационна връзка с другата страна, самоволно да демонтира, поврежда, отнема и т.н. вещи и да поставя условие, че ще ги върне, ако се изпълнят исканията му. Такова поведение освен, че е неправомерно, но и граничи със самоуправство, поради което и не може да се толерира. Ако жалбоподателят счита, че има неудовлетворено парично вземане, то и в закона ясно е разписана процедурата, към която следва да се придържа, за да се удовлетвори, но тя категорично не включва демонтаж на домофони табла и пр. и самоволното им задържане под претекста на чл. 91 ЗЗД.

Поради това съдът счита, че правилно РП-Бургас е приела, че с поведението си жалбоподателят е извършил престъплението по чл. 216 НК. По мнение на съда преценката за маловажност на стореното е неправилна, но както вече стана дума – при настоящето произнасяне съдът не може да влоши положението на жалбоподателя, поради което и настоящият състав не се спира по-подробно на това.

По отношение на разпореждането с веществените доказателства съдът счита, че правилно РП-Бургас е приела, че двата броя домофони табла следва да се върнат на техния собственик – съответните етажни собственост. Искането на жалбоподателя да му се предадат докато предполагаемите длъжници не му се издължат е неправилно, доколкото както вече стана дума той изначално е установил неправомерно фактическа власт върху тях и в случая институтът на чл. 91 ЗЗД е неприложим.

По отношение на вещественото доказателство „резак“ съдът счита, че правилно прокурорът е приел, че то е средство за извършване на престъплението и е постановил да се отнеме в полза на държавата. Както в протокола за претърсване и изземване, така и в процесната жалба, Ц. е посочил, че именно с клещите е срязал кабелите, който начин според него е бил най-правилния за демонтаж на тези уредби. При това положение и в съответствие с чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК (в постановлението поради техническа грешка е посочена б. „б“) то и тази вещ следва да се отнеме в полза на държавата независимо от наказателната 4 отговорност на извършителя.

С оглед горното обжалваното постановление следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Бургаският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Бургаска районна прокуратура от 14.02.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП 687/2018 г. по описа на 05 РУ-Бургас, пор № 2448/2018 г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му пред БОС.