Решение № 218 от 29.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Велико Търново, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500080 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от М. С. М. въззивна жалба против Решение № 838/25.11.2024г. по гр.д. № 697/2024г.по описа на Районен съд - Горна Оряховица, с което е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, че М. С. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Стражица, ***, ДЪЛЖИ на "Енерго-Про Продажби"АД с

ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна сумата от 1027,14 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение за консумирана ел. енергия за обект на адрес: гр. Стражица, ***, къща № 4, с аб. номер ***, клиентски номер № 1500118925, за периода от 07.07.2023 г. до 06.11.2023 г. , както и сумата от 28,91 лв. мораторна лихва, от падежа на всяка фактура до 08.12.2023 г. вкл., както и законната лихва върху главницата за времето от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 32/15.01.2024 г. по ч. гр. дело № 82/2024 г. на РС – Г. Оряховица. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както следва : По делото липсват доказателства, че ответницата е собственик или ползвател на процесния електроснабден имот. Представените по делото заявления за продажба на ел. енергия са подписани от ответницата, но не е изяснено в какво нейно качество са подписани. Не е доказан и фактът на реално доставяне на ел. енергията, чиято цена се претендира да бъде установена като дължима от ответницата.

1

Отправена е молба към въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни. Моли съда да изиска от РД „Служба по вписванията“ Велико Търново представянето на Нотариален акт № 1308/дело 1247/2013г.

Отправя се искане към въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът твърди, че ответницата е негов клиент, с посочен клиентски номер. Твърди, че ответницата не е заплатила дължими суми за ползвана ел.енегия по три фактури, издадени за периода от 16.08.2023 г. до 15.11.2023г., като общият им размер е 1027,14 лв. Твърди, че след като дължимите суми не са заплатени в сроковете , посочени в общите условия на сключения между страните договор, ответницата дължи и мораторна лихва 2 върху сумите в размер на 28.91лв. в периода от датата на падежа на всяка една фактура до 08.12.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч. гр.д. № 82/2024г. на РС – Г. Оряховица. Длъжникът възразил в срока по чл. 414 ГПК и предвид това ищецът предявява иск, с който моли съда да приеме за установено , че ответницата му дължи исковите суми.

В законоустановения срок е постъпил отговор от особен представител назначен на ответницата. В същия искът се оспорва ,като се твърди, че не е налице валидно облигационно отношение между ищцовото дружество и ответницата. Твърди се, че ответницата не е потребила посоченото в исковата молба количество ел. енергия, съответно че не дължи заплащане на претендираната сума. Оспорва се количеството ел. енергия да е било надлежно отчетено от намиращото се в имота СТИ. Оспорват се и приложените към исковата молба фактури и извлечение от сметка към 08.12.2023 г. Поради изложеното иска от съда да отхвърли предявения иск.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 200, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се цели да бъде установен със сила на присъдено нещо фактът на дължимост на исковите суми.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността предявените искове и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата :

Единственото оплакване във въззивната жалба е това, че по делото не е доказано ответницата да е имала качеството на потребител на ел. енергия през периода на издаване на процесните фактури. Сочи се, че не е ясно в какво качество ответницата е подписала заявлението за продажба на ел. енергия.

Оплакването на жалбоподателката е неоснователно. От събраните по делото доказателства, според настоящия състав, се установява по категоричен начин, че между ответницата и ищцовото дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответницата се е задължила да заплаща доставената й и потребена от нея ел. енергия от страна 3 на ищеца.

Съгласно разпоредбата на §1, т.42 ДР на „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Член 92 ЗЕ, определя като страни по сделките с електрическа енергия – „крайните снабдители на електрическа енергия“ и „краен клиент“ (пар. 1, т. 28а и т. 27г ДР, ЗЕ).

Тази дефиниция следват и представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-к „Репортер“, действали през процесния период. Съгласно чл.4, ал.1 от тях „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“

В конкретния случай ищецът е представил по делото две заявления – за продажба на електрическа енергия при общи условия и за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните му мрежи. С тези две заявления ответницата, която ги е подписала и не оспорва това обстоятелство, заявява, че желае имотът в гр. Стражица , *** да бъде електроснабден и за битови нужди. В заявленията е посочено, че ответницата представя при подаването им и нотариален акт. Посочен е и предходния ползвател на имота, за който са подадени двете заявления. Подавайки заявленията, ищцата сама е декларирала, че попада в кръга на лицата, имащи правото да придобият качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ , очертан от цитираните по-горе разпоредби на ЗЕ и клауза на Общите условия, при които ищецът доставя ел. енергия за битови нужди на своите потребители. Това ясно личи от текста „Декларирам, че съм фактически ползвател на имота“ в заявленията.

Горното е достатъчно, за да се счете, че ответницата има качеството на потребител на ел. енергия и е обвързана от общите условия на ищцовото дружество. Същата не е доказала плащането на исковите суми, а от своя страна ищецът е доказал, че е доставил процесните количества ел. енергия, чиято цена претендира.

Изложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност на обжалваното първоинстанционно решение. То не страда от посочените във въззивната жалба пороци, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати разноските, сторени от ответника по жалба за водене на производството пред въззивна инстанция, които възлизат на 150 лв.възнаграждение за особен представител и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 838/25.11.2024г. по гр.д. № 697/2024г.по описа на Районен съд - Горна Оряховица.

ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН ********** да заплати на"Енерго-Про

Продажби"АД с ЕИК103533691 сумата от 250 лв. ( двеста и петдесет лева ) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5