Решение № 1475 от 28.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1475 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300502239 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община П., район „Ц.“, с адм. адрес: ***, чрез пълномощника юрисконсулт П., подадена против Решение № 3046 от 01.07.2023 г., постановено по гр.д. № 289 по описа за 2023г. на Районен съд – Пловдив, ХІ гр.с., в частта му, с която се осъжда Община П., район „Ц.“, да заплати на В. К. Ф., с ЕГН:

**********, сумата от общо 1 839, 83 лева – главници, сбор от разликите, получаващи се в резултат на увеличението на заплатите съгл. чл. 1, ал. 5, т. 3. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България, изм. обн. в ДВ бр. 52 от 05.07.2022г., в сила от 01.07.2022г., Постановление № ***г. на МС, обн. ДВ бр. *** от ***г. и Решение № *** от ***г., взето с Протокол № **/***г. на Общински съвет –П., както и представляващи разлика между начислените и реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението възнаграждения и обезщетения, от които - сумата от 999, 83 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2022г. – 06.09.2022г., сумата от 280 лева– обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието, и сумата от 560 лева, представляваща неплатено обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на БТВ за 2 месеца, както и да й заплати сумата от 15, 02 лева – мораторна лихва върху главниците от 10.11.2022г. до 06.12.2022г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 07.12.2022г., до окончателното плащане на дължимите суми, както и разноски по делото по съразмерност и компенсация.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната 1 част на решение. Извършва се позоваване на уредбата в Закона за държавния бюджет и препращане към колективния трудов договор. Обосновават се доводи против извода на районния съд, че увеличението се дължи на служители с действащи правоотношения към 01.07.2022г. Поддържа се, че дължимите суми за възнаграждение по трудовите правоотношения може да се основава само на договорена между страните императивна правна норма. Коментира се нормативната уредба, като се твърди, че от същата не се обосновава основателност на исковата претенция. Намира се, че ищцата не е доказала приложимост спрямо същата на колективния трудов договор с довода, че не е доказала членството си в синдикална организация. Моли се за отмяна на решението в сочената част и постановяване на друго, с което се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от В. К.

Ф., чрез адвокат К., с което се взема становище за нейната неоснователност. Излагат се подробни доводи за правилността и законосъобразността на решението с позоваване на нормативната уредба. Поддържат се подробни съображения, че увеличението се отнася за лицата, които са полагали труд за периода, за който се отнася увеличението.

Обосновават се доводи за членството на ищцата в синдикалната организация. Моли се да за отхвърляне на жалбата с потвърждаване на решението на районния съд.

Претендират се разноски по договор за правна помощ, който се представя.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във вр. с чл.245 от КТ, чл.220, ал.1 и чл.222, ал.3 от КТ от В. К. Ф., с ЕГН: **********, срещу Община П., район „Ц.“ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите в обща размер на 2 002 лева – главници, сбор от разликите, получаващи се в резултат на увеличението на заплатите съгл. Решение № *** от ***г., взето с Протокол № **/***г. на Общински съвет –П., вр. с Постановление № ***г. на МС, обн. ДВ бр. *** от **г., представляващи разлика между начислените и реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението възнаграждения и обезщетения, от които: сумата от 1162 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2022г. – 06.09.2022г., сумата от 280 лева – обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието, сумата от 560 лева, представляваща неплатено обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване на право на 2 пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ вр. с чл. 21 от КТД в размер на БТВ за 2 месеца, както и сумата от 15, 02 лева – мораторна лихва върху главниците от 10.11.2022г. до 06.12.2022г., както и законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

С постановеното по делото решение районният съд е уважил исковете: за неплатено брутно трудово възнаграждение за сумата от 999, 83 лева, за сумата от 280 лева– обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието и за сумата от 560 лева - неплатено обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на сумата от 15, 02 лева – мораторна лихва върху главниците от 10.11.2022г. до 06.12.2022г., като е отхвърлил иска за присъждане на неплатено брутно трудово възнаграждение за разликата над сумата от 999, 83 лева до пълния претендиран размер от 1162 лева .

С въззивната жалба се оспорва решението в частта, в която са уважени исковите претенции, в останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Спорът във въззивната инстанция е принесен по въпроса дали нормите, регламентиращи увеличението на трудовите възнаграждения в процесните нормативни актове имат действие по отношение на прекратеното трудово правоотношение на ищцата, доколкото същото е действало към началната дата, към която е прието да се извърши увеличението на основната месечна заплата в сектор „Здравеопазване“ /***/ – 01.05.2022г.

Във въззивната жалба се въвежда и твърдението, че дори и да се приеме обратното действие на процесната нормативна уредба, то същата не може да намери приложение по отношение на ищцата, тъй като не е доказала членството си в синдикална организация, страна по КТД, предвиждащ минималните нива на заплащане в отрасъл „Здравеопазване“. В първоинстанционното производство не е повдиган спор относно качеството на ищцата като синдикален член, възражение относно последното се навежда едва във въззивната жалба, поради което и предвид концетрационното начало в гражданския процес, това възражение е преклудирано и не подлежи на разглеждане. За пълнота следва да се отбележи, че както в заповедта за прекратяване на ТПО, така и в представените от самия работодател фишове за заплати е записано, че се дължат обезщетения съобразно КТД, както и че се правят удръжки за членски внос.

По изложеното съдът намира, че от представените писмени доказателства се установява признанието на работодателят на факта за синдикално членство на ищцата.

С оглед на изложеното, съдът следва да се произнесе по правния спор досежно действието на процесните нормативни актове, с които е определено увеличението на ОМЗ, по отношение на трудовото правоотношение на ищцата.

В ПМС № ***/ ***г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2022г. е предвидено в чл.1, т.3 - целеви допълнителни трансфери за увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните кабинети на държавните и общински детски градини и училища, детските ясли и яслените групи към детските градини, считано от 01.05.2022г. Посочено е, че целта на тези трансфери е достигане на минималните нива на заплащане, договорени в колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“.

В Постановлението на МС е заложено, че изпълнението му е възложено на общинските кметове и влиза в сила от обнародването му в ДВ – бр. *** от ***г. Видно от представения КТД в отрасъл „Здравеопазване“ за 2022г., подписан на 12.04.2022г. и в сила от датата на подписването, договорените начални основни месечни работни 3 заплати на персонала, зает в здравните и лечебните заведения – бюджетни организации, финансирани от бюджета на МЗ, училищното и детско здравеопазване и здравни кабинети в специализирани институции, като за медицински сестри и фелдшери тази минимална заплата за 2022г. е 1450лв. /чл.47, ал.2/. Посочено е в пар. 7 на същия договор, че размерът на началните и основни месечни заплати по категории персонал и на допълнителни възнаграждения за бюджетните организации влизат в сила след приемане на Закон за държавния бюджет. В изпълнение на тези делегирани правомощия, с Решение № ***, взето с Протокол № **/***г. на Общински съвет гр. П. по предложение на Кмета на Община П. е одобрено изменението на бюджета на Община П. за 2022г. С него са утвърдени разходите за заплати и числеността на персонала за 2022г. в това число и този във функция IV Здравеопазване, дейност 437здравен кабинет в детски градини и училища. Представено е и Приложението / № IX 4.1.437/ към решението, от което се установява, че за цялата 2022г. за р. Ц. са утвърдени 48 щатни бройки - раздел „Здравеопазване“ дейност 437– здравен кабинет в детски градини и училища. Прави впечатление и че за периода м.01-04.2022г. размерът на месечната сума за заплати е един /76 975лв./, а след увеличението с горецитираното ПМС за периода м. май – декември 2022г. е увеличен /86 982лв./ и остава непроменен до края на периода.

Със Заповед № ***/***г. на инж. П.,. и.д. Кмет на район Ц. (упълномощен със Заповед от ***г.), на осн. ПМС № ***/***г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините Решение № ***, взето с Протокол № **/***г. на ОбС П., се определя нов размер на ОМЗ на фелдшери и медицински сестри в дейност 437 – здравни кабинети в детски градини и училища, в размер на 1450 лева, считано от 01.05.2022г. и е разпоредено увеличението да се приложи за тези служители, които към датата на издаване на заповедта не са с прекратено ТПО.

Приложени са и вътрешните правила за работната заплата на Община П., район Ц., в които изрично е записано, че увеличение на индивидуалните работни заплати, след решение на ОбС получават всички служители, както и че за една и съща оценка служителите в дейността, отдела или дирекцията получават едно и също процентно увеличение.

С оглед на така установената правна уредба, съдът намира следното:

От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че В. К. Ф. е работила по ТПО с работодател Община П., район „Ц.“ на длъжност „***“ в СУ „***“ на пълно работно време.

Със Заповед № ***г. на Кмета на район „Ц.“ ТПО на ищцата е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, вт. с чл. 220, ал. 1 от КТ, като е разпоредено да й се изплати обезщетение на осн. чл. 222, ал. 3 КТ в размер на БТВ за 2 месеца и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазения срок на предизвестие в размер на БТВ за 30 дни. Представени са и фишове за заплати за начислени суми, в които е отразен и трудовият й стаж