Решение № 260095 от 19.04.2021, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260095, 19.04.2021 година, град Добрич

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение

На тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година В публичното заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАДНЖИЕВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при секретаря Павлина Пенева като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 43 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 267621/16.12.2020 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищцата Ж.М. М.

*** срещу Решение № 260272 от 23.11.2020 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 2852/ 2019 г., отхвърлящо предявен от нея срещу „ Електроразпределение Север“ АД, град В. отрицателен установителен иск за парично вземане в размер от 4 188,12 лева – стойност на доставена, но неотчетена поради неточно измерване от средството електрическа енергия за периода от 6.12.2016 г. до 30.05.2019 г. съгласно посочена в решението фактура и за посочен в него енергоснабден имот.

В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи се до необоснованост на фактическите изводи и допуснати нарушения на закона – неправилно са приложени отменените ПИКЕЕ ( от 2013 г. ). Иска се отмяна на решението, уважаване на претенцията и присъждане на разноските.

Въззиваемото дружество - „ Електроразпределение Север“ АД, град В. - оспорва в отговора основателността на жалбата.

Предявеният от Ж.М.М. *** срещу

„ Електроразпределение Север“ АД, град В. иск по член 124,ал.1 от ГПК е за установяване , че дружеството няма парично вземане в размер от 4 188,12 лева, съставляващо допълнително начислена по сметката й като краен битов клиент стойност на доставена в нейния енергоснабден имот в град Д. за периода от 6.12.2016 г. до 30.05.2019 г. 23 018 kwh електрическа енергия съгласно фактура № *** от 6.08.2019 г.

Исковият период е от 6.12.2016 г. до 30.05.2019 г. . Не се спори , че в този период страните са обвързани от сключен при общи условия договор за продажба на електрическа енергия и снабдяването на имота на въззивника М. с електрическа енергия до крайната дата не е било прекъсвано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на проверката

30.05.2019 г. действат ПИКЕЕ ( ДВ бр. 35/2019 г.), в сила от 4.05.2019 г. Правилно е приложил тези ПИКЕЕ , а не отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Те са подзаконовият нормативен акт, приет от КЕВР по законова делегация в член 83,ал.2 във връзка с член 83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, с който се уреждат условията и реда за за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Според член 55,ал.1 от тези правила операторът на съответната мрежа може в случай, че след монтажа са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване да ги начисли .

Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на член 49 от ПИКЕЕ – член 55,ал.2 от ПИКЕЕ .

Средството за търговско измерване е монтирано на 5.12.2016 г., съгласно констативен протокол № 12143214 ( на л.126-127 ). с нулеви показания за двете тарифи – дневна и нощна.Техническата проверка (на място) е извършена на дата 30.05.2019 г. Удостоверена е в констативен протокол № 1202835, подписан от двама служители на „Електроразпределение Север“ , един от които е свидетелката С.Т.Г.и от З.Ж.Д.- майка на ищцата - без възражения. В него е посочено, че средството за търговско измерване се демонтира „ за експертиза в БИМ “ и се подменя „ с ново изправно“ . Според свидетелствата на Г. подмененият електромер е „рециклиран “.

Преди монтажа в 2016 г. е служил за отчитане на енергията в друг обект, но е преминал проверка в БИМ, който „възстановява състоянието “ му и слага „ държавна пломба “ като знак за извършеното рециклиране. Свидетелствата за този факт въззивният съд оценява като достоверни. С извършена на 23.07.2019 година метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология, Регионален отдел в град Русе е установено, че електромерът , тип МЕ 162-D1A52- МЗКО , на словашкия производител „ ISKRA“

; съответства на метрологичните характеристики; отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергията, както и че записаните показания на двете тарифи са : 1 – 002580,8 kwh и 2 –

0001815,8 kwh. При софтуерното четене на електромера според методика за проверка на електромери № МП-29/2013 г. е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия от 0023018,812 kwh в тарифа 15.8.3 , която е невизуализирана на дисплея. Електромерът не съответства на техническите изисквания.

Въз основа на констатациите на БИМ ответникът начислил измереното количество в третия тарифен регистър като доставено в периода 6.12.2016 г. до 30.05.2019 г. и издал фактура № *** от 6.08.2019 г. за стойността му от 4 188,12 лева .

Според заключението на вещото лице - инж. В.Ч.средството за техническо измерване на доставяната в обекта на ищцата електроенергия е еднофазен статичен електромер. Предназначен е за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи и е с до четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Електромерът е измервал и отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищцата електроенергия, но част от нея се е отчитала в регистъра 1.8.3, чиито показания са невидими на дисплея.

Активирането на третия регистър е резултат на софтуерна промяна на настройката на тарифните регистри. Няма данни кога е активиран невидимият регистър. Прочитането му от паметта на средството за търговско измерване е осъществено от БИМ с предоставения от официалния представител на производителя „Фродексим Трейд“ ООД програмен продукт „MeterView“.

Отчетеното в него количество електроенергия е остойностено от ответника аритметично точно - по цени за технологични разходи съгласно член 56, ал.1 и ал.3 от ПИКЕЕ , различни в четиритте подпериода .

В случая констативният протокол е съставен при спазване на изискванията на член 49,ал.1 – 4 от ПИКЕЕ от 2019 г. Нарушението във функционалността на електромера и отчитането на консумирана електроенергия в скрит регистър са потвърдени от надлежно извършената метрологична проверка. Вярно е, че ищцата не е заявявала искане за промяна в тарифността на измерването – от две в три тарифи. Но няма логика да се издирва дали това измерване е съобразено с избраната от нея като краен клиент тарифност с оглед на това, че софтуерното въздействие е забранило визуализацията на третия регистър с цел записаното в него потребление да остане скрито за инкасатора при ежемесечните отчети на средството за търговско измерване и да не се начисли в сметката й – в нейна полза и във вреда на дружеството. Осъществено е след монтажа му, до колкото преди монтажа е възстановен от БИМ. И ако при предходен потребител е бил манипулиран, то той е монтиран като рециклиран, изчистен,с нулеви показания. Без значение е обстоятелството, че няма доказателства вмешателството да се дължи на поведение на крайния потребител . Спорът е само за вземането от стойността на записаното в скрития регистър количество електрическа енергия, не е за обезщетение за забава при плащането му. Няма данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид на това че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи съгласно правилото на член 56,ал.3 от ПИКЕЕ. Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на фактите по член 49 ,ал.1 – 2 и член 55,ал.1 -2 от ПИКЕЕ са обосновани . Правилно е приел, че въззивникът М. дължи заплащането на неотчетената , записана в третия регистър електрическа енергия от 23 018 kwh на стойност от 4 188,12 лева. Решението за отхвърляне на иска е правилно и въззивният съд го потвърждава.

Въззиваемото дружество има искане за разноски. Доказано е заплащането на уговореното за въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер от 1 248 лева в полза на АД „ В.,Ж.,П.“, чийто съдружник е един от общо двамата негови пълномощници по делото. Други разноски за въззивното производство ( като например за събиране на доказателства, както е посочено в молбата- списък на л.39 от делото на ДОС ) то не е направило и основание за присъждането им няма. Възражението на въззивника за прекомерност е основателно ( делото е с ниска фактическа сложност ) и въззивният съд намалява възнаграждението до минималния размер от 523 лева съобразно член 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №

260272 от 23.11.2020 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 2852/2019 г ОСЪЖДА Ж.М.М.,

ЕГН: ********** *** да заплати на

„ Електроразпределение Север “ АД, град В., бул. „ В.В.“ № *, В. Т.– Г сумата от 523 ( петстотин двадесет и три ) лева, разноски за въззивното производство на основание член член 78,ал.3 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.