Решение № 208 от 14.08.2026, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Б., 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20251810102997 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК –установителен иск за собственост на недвижим имот.

Ищецът- С. И. Д. твърди, че на основание давностно владение и наследство от П. И.а Г. е собственик на 1/24 ид.ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *, в землището на с. Т., общ. Б., обл. Софийска съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18136/07.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма, находящ се в местността “Д. Л.”, с площ от 1 109 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия 5 (пета), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план *, при граници и съседи *, *, * и *. Излага, че имотът е заснет е в плана на селото, утвърден със Заповед 1365/03.03.1958 г., като имот с планоснимачен номер *, с площ по графични данни от 1 380 кв.м., от които 330 кв.м. попадат в УПИ * по плана на селото, а 1050 кв.м. са извън регулация. Частта от имота извън регулация е включена и фигурира в картата на възстановената собственост в землището на селото с номер *, а при съставяне на кадастралната карта на с. Т. тази част е получила идентификатор *. Поддържа, че имотът е ограден и се ползва от наследниците, които през годините никога не са губили владение над същия. Сочи, че в разписния лист към плана на селото като собственик на имот планоснимачен номер * е посочена наследодателката им П. И.а Г.. Същата до своята смърт на 01.11.1969 г. е владеела имота явно и необезпокоявано, а след тази дата и до настоящия момент имотът се владее от нейните наследници. Твърди, че при опит да се сдобие с документ за собственост се оказало, че имотът е включен в списък на земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, одобрен със Заповед No 2346/03.11.2008 г. на 1

Директора на областна дирекция земеделие София област, каквито имоти се стопанисват и управляват от общината и биха могли да станат общинска собственост. Поддържа, че включването на процесния имот в списъка на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ е неправилно, тъй като семейство му никога не е губило владението върху имота, същият не е одържавяван под никаква форма и не е включван в ТКЗС, ДЗС, или други подобни организации, поради което и имотът не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на община Б., че ищецът е собственик на 1/24 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор * в землището на с. Т., общ. Б., обл. Софийска съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18136/07.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма, находящ се в местността “Д. Л.”, с площ от 1 109 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план *, при граници и съседи *, *, * и *. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Община Б. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез законния си представител признава изцяло иска за установяване правото на собственост на ищеца до законоустановената му наследствена част.

Сочи, че действително е налице пълна идентичност между процесния поземлен имот с идентификатор * по КККР на с. Т. с имот с пл. No *, в кв. *, извън регулация, съгласно представена Скица No 83/08.05.2006 г., издадена от Техническа служба към кметство с. Т. с приложен разписен лист към плана на село Т., в който като собственик на имот с пл. No * е посочен наследодателят на ищеца - П. И.а Г..

Същото е видно и от комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с идентификатор *, в която изрично е посочено, че частта от ПИ с пл. No * (извън регулация) с площ от 1064 кв. м. съответства на ПИ с идентификатор *. Излага, че Община Б. е съставила акт за частна общинска собственост No 6539 от 04.02.2026 г. въз основа на Скица No 15-155135/03.02.2026 г., издадена от АГКК, в текста на която в графа “Собственици по данни от КРНИ” е записано “Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ”, като е посочено, че няма данни за носители на вещни и други права по данни от КРНИ. При това Общината е изпълнила вмененото й задължение по чл. 19, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 45г от ППЗСПЗЗ за актуването на процесния ПИ като част от общинския поземлен фонд.

Заявява, че признава предявения иск, но само до размера на действителния наследствен дял на ищеца съгласно Закона за наследството, по отношение правото му на собственост върху съответната идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор * по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., общ. Б., обл. Софийска, одобрени със Заповед No РД-18136/07.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността “Д. Л.”, с площ от 1 109 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория 5, номер по предходен план *, при съседи: *,*, * и ***.

2

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, заявяват, че признават иска и свързаните с това обстоятелства, като не са дали повод на ищцата да завежда иска, тъй като не са предприемали каквито и да било фактически и правни действия за накърняване или оспорване на правото на собственост и владение на ищцата, с оглед на което молят и да им бъдат присъдени разноски при условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото няма права и обстоятелства, които да са спорни между страните, като ответникът признава иска за собственост до размер на наследствения дял на ищеца. По същество от страна на ответника липсва признание единствено на размера на претендирания от ищеца наследствен дял.

Право на собственост на наследодателя на ищеца П. И. Г. на процесния недвижим имот се признава от ответника по иска, а също и липсата на основание за включване на имота в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ на Община Б.. Видно и от представеното заверено копие на извадка от Разписен лист (в приложеното копие не са видни нито населеното място, нито конкретния план, за които се отнася същия), то в него фигурира имот No *, а като собственик е записана П. И. Г..

Допълнително е вписано, че 1050 кв.м. от имота попадат извън регулация, а 330 кв.м. попадат в парцел XI в кв. *.

Така и от заверено копие на скица No 83/08.05.2006 г. от кметство с. Т. се установява, че имот пл. No * в кв. * и извън регулация на с. Т. е записан на наследници на П. И.а Г. по разписен лист, като имотът е с площ по графични данни от 1380 кв.м. и участва с 330 кв.м. в УПИ * в кв. * и с 1050 кв.м. – извън регулация.

Съгласно представеното заверено копие на Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с идентификатор: *, находящ се в с. Т., м.

Д. Л., то частта от ПИ пл. No * извън регулация, с площ от 1064 кв.м., е идентична с ПИ * по КК на с. Т., с площ от 1109 кв.м. (несъвпадение в площта: 4%). Видно от тази скица, ПИ пл. No * е с площ от 1380 кв.м. със собственик П. И.а Г. – по Разписен лист. Останалата частта от ПИ пл. No * попада в УПИ *, кв. * по действащ кадастрален и регулационен план на с. Т..

Видно от приложеното заверено копие на скица от 26.09.2025 г., издадена от АГКК на ПИ с идентификатор * по КККР на с. Т., в местност “Д. Л.”, с площ от 1109 кв.м., номер по предходен план: *, е с посочени собственици: земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Съгласно удостоверение за наследници изх. No 263/16.09.2025 г. от кметство с. Т., П. И.а Г. е починала на 01.11.1969 г., като е оставила за свои законни наследници брат М. Ц. Д., починал на * г., и брат Ц. Ц. от с. П. Л.. По отношение на втория брат е вписана забележка, че в регистъра на населението на кметство с. Т. няма данни за него, а съгласно писмо изх. No 15/31.10.2024 г. в регистъра на с. П. Л. също няма данни.

От същото удостоверение е видно, че единственият известен наследник на П.

Г. - М. Ц. Д., след смъртта си през 1955 г. е оставил за свои наследници по закон 6 деца – В. М. Ц., В. М. Ц., М. М. Ц., Х. М. Ц., Д. М. С. и Г. М. Ц.. Всички те са 3 починали, като на свой ред са оставили наследници по закон, посочени в удостоверението. Наследникът Г. М. Ц. е починала през 2001 г. и е оставила за свои наследници по закон трите си деца – Д. Д. Г., И. Д. С. и С. Д. Ц.. И. Д. С. е починал през 2022 г., като е оставил законни наследници двете си деца – Г. И. Ц. и ищеца С.

И. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на едно право или правоотношение, или възстановяване на нарушено право, чрез установяване на съществуването му, когато същото е оспорено от друго лице. Правният интерес от установителния иск за собственост е налице, когато са изразени действия, които сериозно засягат правата на собственика. В случая изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че ответната община се легитимира за собственик на имота, включвайки го в земите си по чл. 19 от ЗСПЗЗ, обуславя и правния му интерес от предявяване на установителния иск. Предвид това искът се явява допустим. По същество съдът намира иска за основателен.

Предмет на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ищеца, като негова е доказателствената тежест да установи това свое право, като докаже заявеното придобивно основание на правото си на собственост.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т. е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая право на собственост на наследодателя на ищеца - П. И. Г., на процесния недвижим имот се признава от ответника по иска, а също и липсата на основание за включване на имота в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ на Община Б.. При липса на спор между страните по делото, то съдът намира, че по отношение на процесния имот не са били налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността от Община Б. като земя от т.нар. остатъчен фонд.

Единственото обстоятелство, което не е признато от ответника, без да е заявено конкретно оспорване, е размерът на наследствения дел на ищеца, като един от наследниците на собственика на имота, и съответно дела му в собствеността. При това в настоящото производство на установяване подлежи единствено размерът на дела на ищеца в наследството на П. И. Г..

Видно от представеното по делото удостоверението за наследници на П. И.

Г., след смъртта си през 1969 г. същата е оставила за свои наследници по право на заместване наследниците на починалия преди нея брат М. Ц. Д. (починал през 1955 г.). По отношение на втория брат на П. Г., то същият е посочен само с две имена – Ц. Ц., със забележка, че нито в регистрите на населението на с. Т., нито на с. П. Л. няма данни за него. При това и доколкото няма данни за съществуването на това 4 лице като правен субект, то същият и не може да се счита за наследник на П. Г..

Съгласно удостоверението за наследници на П. Г., то единственият й известен наследник – брат й М. Ц. Д., е оставил 6 наследника по закон – децата си В. М. Ц., В. М. Ц., М. М. Ц., Х. М. Ц., Д. М. С. и Г. М. Ц. , с равни квоти от по 1/6 ид.ч. за всеки от тях.