Решение № 391 от 05.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Ш **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2023363010**** по описа за 2023 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от “**********” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.»К» № 1, чрез адв. Х М срещу Т. З.

А. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш ул.»С п» № **

В исковата молба се твърди, че между „*********“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги и устройство за изплащане № **********, със системен партиден номер М *********, с който на ответника се предоставяли далекосъобщителни услуги за телефонен номер ************** при Тарифен план от 28.99 лв. и номер *********** при тарифен план от 37.99 лв. Към посочения договор бил закупен на изплащане и апарат ******** с отделен Договор от **/**/**** при първоначална вноска в размер на 42.36 лв. и 23 последващи равни вноски от 8.50 лв. Ответникът обаче не изпълнявал задълженията си да заплаща ползваните услуги и натрупал задължения в размер на 153 лв. за неплатени суми за устройството на изплащане.

Поради това на **/**/****г. договор № ********** бил прекратен и съгласно Общите условия била начислена неустойка от 476.81 лв., формирана както следва 50.01 лв., представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за номер **************; 63.91 лв., представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за номер ***********; 177.94 лв., представляваща отстъпка от цената на устройството за изплащане; 79.98 лв., представляваща неустойка в размер на 3 месечни стандартни абонаментни такси без ДДС за номер ************** и сумата от 104.97 лв., представляваща неустойка в размер на 3 месечни стандартни абонаментни такси без ДДС за 1 номер ***********. Към посочените вземания се претендират мораторни лихви в размер на 187.70 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г.

Предвид неизпълнението по договора по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № ***/****г. по описа на РС – Исперих, по което заявлението било изпратено по подсъдност на ШРС. Било образувано ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № ***/**/**/****г. Поради връчването на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, то съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за вземането си и за ищеца е възникнал правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

В заключение се моли за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се и разноски в производството.

С уточняваща молба вх. № **** от **/**/****г. ищецът посочва, че периодът на претендираната лихва от 187.70 лв. е от **/**/****г. до **/**/****г., като крайната дата е преди посочената в Заповедта по чл.410 от ГПК крайна дата.

С Определение № **** от **/**/****г. съдът е назначил на ответника особен представител – адв. Д. И. от ШАК. В законоустановения срок от страна на особения представител на ответника бил депозиран писмен отговор. В отговора се излага, че исковите са допустими, но неоснователни. Твърди се, че представените документи от ищеца не са подписани на всяка страница и може да бъдат подменени. Подписите положени под документите, изготвени във физическите магазини и тези от разстояние не си приличали, а Общите условия не били подписани от длъжника – ответник. Оспорва се авторството по отношение на ответника. В случай, че съдът намери, че са налице валидни договори, то същите страдали от пороци и не били изготвени в съответствие със Закона за защита на потребителя, а именно не били спазени чл.4, чл.47 от ЗЗП. Така също договорите били изготвени с дребен шрифт, а клаузите изписани на един ред без отстояние, за да се разграничи текста на всяка отделна клауза. Недопустимо била претенцията за лихва върху сумата за неустойка, която ищецът желае да бъде установена като дължима, като ищецът претендира обезщетение върху обезщетението. Прави се възражение и за изтекла давност по чл.111 от ЗЗД.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище по хода на делото, с което се моли исковете да бъдат уважени, излагайки се обстойни аргументи за това, както и да им бъдат присъдени съдебните разноски в производствата.

За ответникът редовно призован, се явява особения представител – адв. Д. И. от ШАК, която доразвива доводите в писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от **/**/****г. по ч.гр.д.

№****/****г. на ШРС било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 2

629.81 лв., представляваща главница за неизпълнение на договорни задължения по договор за електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане за периода от **/**/****г. до **/**/****г., формирана както следва: сума от 153 лв., представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги, сумата от 178.50 лв. – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, сумата от 476.81 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, както и сумата от 187.70 лв. мораторна лихва върху главницата от 629.81 лв. и разноски 505 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

От Договор № ********** от **/**/**** (лист 6 от делото), се установява, че ищецът прехвърля правото на собственост върху апарат „********“ срещу цена, която ответникът плаща разсрочено, по начина описан в договора, а именно на 23 месечни вноски.

Първоначалната вноска била 42.36 лв., а остатъкът общо 195.50 лв. На същата дата ответникът подписал Приложение № 1 към договора (лист 27 от делото), като му бил предоставен номер *********** при промоционална абонаментна такса от 37.99 лв. за срок от две години, както и допълнителни екстри от 2 лв. По делото е представен и Приемопредавателен протокол за закупеното крайно устройство от **/**/****, който бил подписан от ответникът.

На **/**/****г. бил сключен Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № ********** от **/**/****г. (стр.18 от делото) за срок от 24 месеца по Тарифен план „*********“ за номер ********** с промоционална месечна абонаментна вноска 28.99 лв., както и допълнителни екстра дигитални услуги за 2 лв. на месец по абонамент „***********“ за телевизионни програми.

В процесния период била издадена Фактура № ********** от **/**/****г. за период от **/**/****г. – **/**/****г. на стойност 153 лв., с падеж **/**/****г.

Поради неизпълнение на задължението за плащане операторът прекратил договора на **/**/****г., като начислил неустойка в общ размер на 476.81 лв., формирана както следва 50.01 лв., представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за номер **************; 63.91 лв., представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за номер ***********; 177.94 лв., представляваща отстъпка от цената на устройството за изплащане; 79.98 лв., представляваща неустойка в размер на 3 месечни стандартни абонаментни такси без ДДС за номер ************** и сумата от 104.97 лв., представляваща неустойка в размер на 3 месечни стандартни абонаментни такси без ДДС за номер ***********.

Поради оспорването от страна на особения представител на авторството на подписите положени в Договор № ********** от **/**/****г. и Приложения към него, съдът открил производство по чл.193 от ГПК. От заключението по назначената съдебнографическа експертиза № *** от **/**/****г., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като пълно и обективно дадено, става ясно, че почеркът, с който са подписани оспорените документи принадлежи на ответника.

3

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства.

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което длъжникът е депозирал възражение в срок и са дадени указания на заявителя да депозира исковете.

По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.342, ал.1 от ТЗ: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидни облигационни правоотношения между „*********“ ЕАД и ответникът и че е предоставил на ответника – лизингополучател вещта, съобразно уговореното.

В конкретния случай не се спори, а и безспорно се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения основани на Договор за продажба на изплащане № ********** от **/**/**** като получаването на вещта – мобилен телефон е декларирано от ответника с подписването на Приемо-предавателен протокол от **/**/**** Не се проведе и насрещно доказване на факта, че задълженията по издадената фактура са заплатени към момента от ответника. В хода на съдебните прения особения представител излага, че предвид доказателствата искът е доказан. Не се установи и връщане на лизинговото устройство на лизингодателя, поради това и съдът намира за иска за заплащане на сумата от 153 лв., представляваща неплатени вноски за закупено устройство по договор за продажба на изплащане за доказан.

По възражението за изтекла погасителна давност: Вземанията на оператора представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишния давностен срок на погасителната давност. Падежа на задължението е **/**/****г., като изискуемостта му е от този момент, който е и началото на давностния период. Същият в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на **/**/****г., от която дата установителният иск се счита предявен. Поради което към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не са изтекли три години, като възражението е неоснователно.

Видно от представената фактура падежната дата на заплащане на задължението е **/**/****г., като ответникът дължи и мораторна лихва върху вземането в размер на 45.71 лв. за периода от **/**/****г. (датата на настъпване на изискуемостта) до **/**/****г.

(крайната дата е уточнена от ищеца с молба на лист 111 от делото).

По основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД:

В производството от страна на ответника се оспорва валидността на Договор № ********** от **/**/****г. и приложения към него, като съдът намира, че оспорването е ревевантно предвид начислените неустойки при прекратяването на договора. Оспорването на валидността на договорите от страна на ответника обаче, не се проведе успешно, доколкото по делото безспорно се доказа, че подписа положен под „абонат“ в оспорваните 4 документи принадлежи именно на ответникът Т. З. А.. По отношение на възражението, че липсват доказателства за предоставени СИМ карти на абоната, съдът намира, че е неоснователно. С подписването на договорите са възникнали валидни договорни отношения, като предаването на СИМ карти не е част от фактическия състав на облигационното правоотношение.

В случая се претендират няколко вида неустойки основани на чл.7 от Договор ********** от дата **/**/****г. за предпочетен номер *********** и Договор под същия номер от дата **/**/****г. за предпочетен номер *********** както следва: неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси, без отстъпка – 104.97 лв. по първия и 79.98 лв. по втория; неустойка чрез възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, включително и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на ползване, която е в размер на 63.91 лв. по първия, 50.01 лв. по втория, както и 177.94 лв. – отстъпка за устройството.