Решение № 121 от 26.07.2024, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Ямбол, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.а В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500155 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. К. К., подадена чрез пълномощника адв. П.

Х. от САК, против Решение № 98 от 28.02.2024 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 2463 по описа за 2023 г. на този съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника В. К. К. против М. З. Д. от гр.*****, Н. И. К. от гр.***** и К. И. Д. от гр.**** иск за делба на следните недвижими имоти: Нива от 11.199 дка, трета категория, местност „До гробищата“, имот № 035020 по картата на землището; Лозе от 1.221 дка, трета категория, местност „Старите лозя“, имот № 010028 по плана за земеразделяне; Лозе от 1.094 дка, трета категория, местност „Старите лозя“, имот № 012110 по плана за земеразделяне; Лозе от 0.785 дка, трета категория, местност „Старите лозя“, имот № 012239 по плана за земеразделяне; Нива от 38.800 дка, трета категория, местност „Дерменьолу“, имот № 015018 по плана за земеразделяне; Нива от 59.134 дка, трета категория, местност „Аладжемски кър“, имот № 022069 по плана за земеразделяне, поради придобиването им по давност от М.

З. Д., Н. И. К. и К. И. Д.; ищецът е осъден да заплати на ответницата Н. И. К. направените разноски в размер на 1200 лв., както и да заплати държавна такса в размер на 100 лв. в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС.

Оплакванията в жалбата е за неправилност и необоснованост на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Според въззивника, по делото е било установено, че той и ответниците са съсобственици на процесните недвижими имоти, като съсобствеността е възникнала в резултат на наследяването им от И.К.Д.. Сочи се, че съдът неправилно е приел въз основа на представения от ответниците констативен нотариален акт от 13.02.1998 г., че наследодателят на ответниците е манифестирал намерението си да владее целия имот като собственик пред останалите съсобственици и до подаването на исковата молба ответниците са придобили собствеността върху процесните 1 имоти в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Поддържа се, че приетото от ЯРС противоречи на задължителните указания, дадени с ТР № 1/2012 г. ОСГК на ВКС, както и на непротиворечивата практика на ВКС, постановена по аналогични казуси, посочена във въззивната жалба, тъй като ответниците не са доказали в хода на производството да са извършили действия, с които да са обективирали по отношение на останалите съсобственици намерението си да владеят техните идеални части за себе си, т.е. да превърнат с едностранни действия държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение. Според въззивника, снабдяването с констативен нотариален акт за целия имот не представлява действие, чрез което държането се променя във владение, нито такова, което е годно да отблъсне владението на останалите сънаследници, ако правата не са демонстрирани пред тях. Твърди се, че доказателствата по делото не установяват ответниците или техните праводатели да са противопоставили по какъвто и да е начин намерението си за своене на притежаваната от ищеца идеалната част от имотите пред него или пред неговия наследодател, при което следва да бъде направен извод, че в полза на ответниците или на техния наследодател придобивна давност изобщо не е започнала да тече.

Като неправилни са оспорени изводите на ЯРС и в частта им относно обсъждането на събраните по делото гласни доказателства, конкретно, че ищецът и неговия баща не били познати на арендаторите на земите, които ги обработвали от 2009 г. с доводи, съгласно които отдаване под наем или аренда на съсобствената вещ са управителни действия и не демонстрират промяна на намерението за своене от извършващият ги съсобственик, поради което се счита, че отдаването под наем/аренда на процесиите имоти е без правно значение досежно спорния по делото факт- придобивната давност. В заключение се излага, че първоинстанционното решение касателно приложението на института на придобивната давност е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие както със събраните по делото доказателства, така и със задължителната съдебна практика, т.к. ответниците не са доказали по делото нито промяна в намерението си относно процесиите имоти, нито манифестирането /довеждането до знанието на ищеца, респ. до неговия наследодател/, че владеят целите имоти като свои и доколкото ответниците имат качеството „държател" на притежаваната от ищеца ½ ид.ч. от процесиите имоти, то придобивна давност в тяхна полза въобще не е започвала да тече. По тези съображения въззивникът настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде уважен, като бъде допусната делба на процесните имоти при квоти ½ ид.ч. за ищеца и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците. Прави се искане за присъждане на направените от въззивника разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемите Н. И. К., К. И. Д. и М. З. Д., чрез пълномощника адв. Т. Р., са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд. Считат, че обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци, тъй като от събраните по делото доказателства е било установено, че от 1998 г. К.И.К., а след смъртта му ответниците по делото, заедно с покойната му съпруга Н.Б.К., поч. на ******** г., са владели, грижили и ползвали като действителни и реални собственици процесните имоти, установили са трайна, непрекъсната, явна и несъмнена фактическа власт върху тях от 1998 г. до момента, като намерението си да владеят имотите като собственици са афиширали публично- обработват имотите, отдават ги под аренда, получават наема и арендата в продължение на повече от 10 години, през който период както ищеца, така и преди това неговият наследодател не са се интересували от процесиите имоти или от техните плодове, не са оспорвали по никакъв начин владението, държането и собствеността на процесиите имоти, в какъвто смисъл е и приетото от ЯРС при постановяване на обжалваното решение. Поддържа се, че в настоящия случай е налице хипотеза, при която още при установяването на фактическата власт върху наследствен имот единият от наследниците владее само за себе си по изрично съгласие с другия наследник, който счита, че собствеността на имота следва да остане само за 2 владеещия. Въззиваемите се позовават на приетото в т.3 на ТР №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, съгласно което е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост, като съгласно т.2 от същото ТР материалните последици на придобивната давност се зачитат към момента на изтичане на законовия срок, който в случая е изтекъл още през 2012 г. Сочат, че от възстановяването на земите през 1995 г. до смъртта си на 2*******г. бащата на ищеца, а след това и самия ищец, до завеждане на исковата молба за делба през 2023 г., т.е. в продължение на повече 28 години, не са се интересували от собствеността на процесните имоти, не са оспорили владението и собствеността на процесиите имоти от страна на ответниците и притежавания от тях нотариален акт. Молят за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от процесуален представителпълномощник на въззивника по съображенията, изложени в същата и доразвити в представени по делото писмени бележки. Поддържа се искането за присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемите М. З. Д., Н. И. К. и К. И. Д., чрез пълномощника адв. Р., в о.с.з. оспорват жалбата по съображенията, изложени в отговора, настояват въззивната жалбата да бъде оставена бед уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържат искане за присъждане на сторените от тях разноски във въззивното производство. Оспорват размера на претендираните от въззивника разноски като прекомерни. В представени по делото писмени бележки се излагат подробни съображения, идентични с тези, изложени в отговора на въззивната жалба.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЯРС е образувано по предявен от В. К. К. от гр.***** срещу М. З. Д. от гр.*****, Н. И. К. от гр.***** и К. И. Д. от гр.****, иск за делба на шест съсобствени между страните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Зимница, обл. Ямбол, придобити по наследство от И.К.Д., б.ж. на с. Зимница, обл. Ямбол, починал на **** г.

Според изложените от ищеца фактически твърдения в исковата молба, страните по делото са наследници по закон на И.К.Д., б.ж. на с. Зимница, обл. Ямбол, поч. на **** година. Правото на собственост върху процесните недвижими имоти е възстановено на наследниците на И.К.Д. с Решение № 83АЛ1 от 13.12.1995 г. и Решение № 83 от 13.12.1995 г. на ОЗ „Земеделие и гори“ гр. Стралджа. Ищецът счита, че е собственик на ½ ид. ч., а всеки от ответниците притежава по 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти. Прави искане за допускане и извършване на делба на съсобствените между страните имоти при посочените в исковата молба квоти за всеки от съделителите.

Ответниците са оспорили предявения иск за делба като неоснователен, поради липса на съсобственост между страните по отношение на имотите, по отношение на които се иска допускане на делба. Противопоставили са възражение, че са собственици на процесните недвижими имоти, които са придобили по наследството К.И.К.- син на общия на страните наследодател И.К.Д. и давностно владение. Според твърденията на ответниците, процесните имоти са заявени за възстановяване по преписка № 6666/1992 г. на ОСЗСтралджа от К.И.К. /Д./, който се е снабдил с нотариален акт за собственост № 9, том IV дело № 640/1998 г. и от 1998 г. той, ответниците като негови наследници и покойната му вече съпруга Н.Б.К., починала на ******** г., са се грижили за имотите, ползвали са ги като свои, установили са трайна, непрекъсната, явна и несъмнена фактическа власт от 1998 г. до 3 момента върху целите имоти, като са ги владяли с намерението на собственици, кое4то са афиширали публично. Обработвали са имотите, отдавали са ги под аренда, получавали са наеми и аренда. Ответниците сочат, че от възстановяването на земите през 1995 г. до смъртта си на 22.10.2011 г. бащата на ищеца- К.В.К. и самият ищец до завеждане на исковата молба, т.е. за период от повече от 28 години, не са се интересували от собствеността върху процесните земеделски земи, не са оспорили владението и собствеността върху тях и нотариалния акт от 1998 г., не са се интересували от имотите и техните плодове.

От фактическа страна по делото е установено с представеното удостоверение за наследници изх. № 494 от 05.11.2020 г. на кметство с. Зимница, обл. Ямбол, че страните по делото са наследници по закон на И.К.Д., б.ж. на с. Зимница, починал на **** г. Преки наследници по закон на И.К.Д. са неговите низходящи: син К.И.К. и дъщеря Е.И.Ж..

Другите двама низходящи на И.К.Д.- синът му Ж.И.Д. и дъщеря му З.И.Д. са починали преди него, съответно през 1941 г. и през 1946 г. и не са оставили низходящи. Синът на общия наследодател К.И.Д. е починал на ******* г. и е оставил за свои наследници по закон две деца: И.К.Д.- син, С.К.И.- дъщеря и преживялата съпруга Н.Б.К.. С.К.И. е починала на ****** г. и не е оставила низходящи. Н.Б.К. е починала на ******** г. И.К.Д. е починал на ********** г. и е наследен от М. З. Д.- преживяла съпруга, Н. И. К.- дъщеря и К. И. Д.- син.