Решение № 3232 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3232 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110154774 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. В. П. и Н. В. П., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците при условията на разделност – по 1/2 за мсеки от тях, че дължат на дружеството следните суми – 350,49 лева – цена за доставена за периода месец май 2019 г. – месец април 2022 до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** (аб. № *****), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.08.2023 г., до окончателното плащане; 62,63 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 03.08.2023 г.; 27,72 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2020 г. – месец април 2022, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.08.2023 г., до окончателното плащане, и 5,95 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.09.2020 г. – 03.08.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 47854/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил 1 определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – Д. В. П. и Н. В. П., чрез особения им представител адв. Ц., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че не е доказано именно ответниците да са задължени лица за плащане, и се прави възражение за погасяване на вземанията с изтичане на 3-годишна погасителна давност.

В съдебното заседание се явява само особеният представител на ответниците, поддържа възраженията в отговора и иска отхвърляне на исковете.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 15 от делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от 20.06.1991 г., неоспорен от ответниците, недвижим имот – апартамент с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, е продаден от държавата на В. Н. П. и А. Г. П..

Съгласно представено на лисдт 18 от делото Удостоверение за наследници с изх. № 215/26.01.1999 г. Вълко Николов П. е починал на 13.01.1999 г. и е оставил за наследници съпругата си и своя съсобственица Анка Генова П., както и ответниците по делото – децата си Д. В. П. и Н. В. П..

По делото не са представени доказателства за приемане на наследството от ответниците, въпреки изричните указания на съда в тази насока, дадени на ищеца с Определение № 43319/18.10.2025 г. (на лист 76 от делото). Съгласно представено на лист 89 от делото удостоверение от деловодството на Софийския районен съд няма вписвания на приемане или отказ от наследството от страна на ответниците.

Третото лице – помагач, макар че е съставило изравнителни сметки (на лист 91 – 93 от делото) не представя документи за отчет на апартамента.

Не е необходимо да се вземат предвид други доказателства за правилно решаване на делото.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена 2 топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответниците излагат възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответниците са собственици (вкл. по наследяване) или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 3 години.

Съгласно чл. 49 ЗН наследство се приема с изрично изявление до районния съд по мястото на откриването му или с действия на наследника, от които недвусмислено следва, че се смята за собственик на наследственото имущество. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС), приемане на наследството не може да се презумира – Решение № 95/09.07.2024 г. по търг. дело № 1515/2023 г., II ГО, и неговото приемане следва да се установи, от страната, за която е изгодно да събере вземания на наследството, като съдът не е длъжен да дава други указания как да стане това, освен да укаже доказателствената тежест – Решение № 101/08.10.2019 г. по гр. дело № 2260/2018 г., IV ГО.

В случая ищецът доказа, че апартаментът, до който се твърди да е доставял топлинна енергия е бил на възходящите на ответниците, но въпреки дадените изрични указания от съда не установи наследството да е било прието. Поради липса на първата предпоставка за уважаване на двата главни иска – за цена на топлинна енергия и услугата „дялово разпределение“, те следва да се отхвърлят, а също така следва поради това и да се отхвърлят зависимите от тях искове за лихва.

Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смята исковата молба, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал.

3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста 3 времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос.

Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в изпълнителния процес.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ответниците съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

Същите не са взели лично или чрез определен от тях представител по делото, поради което разноски не се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за призвнаване за установено по отношение на ответниците Д. В. П., с ЕГН:

**********, и Н. В. П., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл.***, вх *, ет. *, ап. **, че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б, при условията на разделност – по 1/2 за всеки от тях, че дължат на дружеството следните суми – 350,49 лева (триста и петдесет лева и 49 ст.) – цена за доставена за периода месец май 2019 г. – месец април 2022 до топлоснабден имот с адрес С., ж.к.

„Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** (аб. № *****), топлинна енергия; 62,63 лева (шестдесет и два лева и 63 ст.) – лихва за забава за плащане на посочената погоре сума за периода 15.09.2020 г. – 03.08.2023 г.; 27,72 лева (двадесет и седем лева и 72 ст.) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2020 г. – месец април 2022, и 5,95 лева (пет лева и 95 ст.)– законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.09.2020 г. – 03.08.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 47854/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК:

130036512.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4