Определение № 30 от 09.01.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Шумен, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500572 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №8277/13.11.2024 г. от А. С. А., действащ чрез адв.

И. Д. при ШАК срещу определение №880 от 06.11.2024 г., постановено по гр. д. №1284/2022 г. по описа на НПРС, с което съдът е отменил протоколното си определение от съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г., с което е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и е обявил, че ще се произнесе с решение и прекратява производството по гр. д. №1284/2022 г. по описа на Районен съд – Нови пазар поради процесуална недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, предявен от А. С. А. против Б. Т. А., Р. Х. А. и Ф. Б. Т..

Наведени са оплаквания, че постановеният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Жалбоподателят излага подробни съображения, поради които счита за незаконосъобразен извода на съда, че ползвателят не е легитимиран да предяви иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Сочи, че в случая нямало спор по отношение учреденото в негова полза право на ползване.

Налице бил спор относно реалното ползване на идеалните части, за които му е учредено безвъзмездно, безсрочно и пожизнено право на ползване от процесните два поземлени имоти и идеална част от сградата, който се изразявал в това коя реална част от двата поземлени имота и сградата да ползва той, отговаряща на учреденото му право на ползване.

Излага съображения, че в случая не би могъл да защити правата си с иск по чл. 108 ЗС или с иск по чл. 109 ЗС, доколкото спорът се отнасял до това върху коя реална част да бъде предадено владението. Счита че самостоятелната процесуална легитимация на ползвателя на идеална част да предяви искане по чл. 32, ал. 2 от ЗС се включва в правото му да ползва веща съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея без да я променя съществено. Моли за отмяна на определеното и връщане на делото на НПРС за произнасяне с решение.

В срока по чл. 276 ГПК насрещните страни по жалбата Б. Т. А., Р. Х. А. и Ф. Б. Т. не 1 са изразили становище по нея.

Частната въззивна жалба е допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това, отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

Гр. д. №1284/2022 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано по молба от А. С. А. против Б. Т. А., Р. Х. А. и Ф. Б. Т., с която се иска постановяване на решение, с което да се разпредели между страните ползването на недвижим имот ПИ с идентификатор ***, представляващ нива в землището на гр. Нови пазар, местност „.......“ с площ 3001 кв. м., ведно с намиращата се в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 38 кв.м., предназначение промишлена сграда и ПИ с идентификатор ***, представляващ нива в землището на гр. Нови пазар, местност „.......“ с площ 2997 кв. м., при квоти: 1/3 ид. ч. за ищеца, 1/3 ид. ч. за ответниците Б. Т. А., Р. Х. А. и 1/3 ид. ч. за ответницата Ф.Б.А. за последната само относно сградата. В исковата молба е посочено, че ответниците Б. Т. А. и Р. Х. А. притежават процесните имоти в режим на семейна имуществена общност. С нотариален акт, вписан в Служба по вписвания под ......, том 13, дело №2269 от 01.12.2017 г., на ищеца и на третия ответник Ф. Б. Т. било учредено право на ползване върху 2/3 ид. ч. от сградата в имот с идентификатор ***. С нотариален акт, вписан в Служба по вписванията под ......, том 4, дело №656 от 07.05.2019 г, на ищеца било учредено безсрочно, безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху 1/3 ид. ч. от двата поземлени имота. Ищецът не можел да постигне разбирателство с ответниците собственици и с ползвателя Ф. Б. Т. кой каква част от двете ниви и сградата да ползва реално. Отправил покана до тях за постигане на споразумение относно ползването.

Споразумение не се постигнало и не можела доброволно да се постигне.

С обжалваното определение №880/06.11.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че искът се явява процесуално недопустим, предявен от лице без активна процесуална легитимация. Посочил е, че от граматическото и логическото тълкуване на нормата на чл. 32, ал. 2 ЗС се извежда, че за легитимиран да предяви искане по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да бъде признат само съсобственикът, макар и неговата идеална част от вещта да е обременена с право на ползване на друго лице. Не и ползвателят. Той, според установената съдебна практика /Решение №120/07.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№936/2012г.,II г.о., ГК, Решение №139/5.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№3024/2014 г., II г.о, ГК/, следвало да бъде конституиран като необходим другар в процеса по предявен иск с посоченото право основание, но не и активно легитимиран да предяви такъв иск. Посочено е, че нормата на чл. 111 от ЗС е препращаща норма и няма самостоятелно приложение. Според чл. 111, ал. 3 „Разпоредбите в глави V-XI важат за всички видове собствености по чл. 2, доколкото не е постановено друго“, което изключвало приложението на разпоредбата чл. 32, ал. 2 от ЗС /глава III от Закона за собствеността/.

Настоящият състав намира за неправилен изводът на НПРС. Съдебната практика, на която се е позовал съдът, разрешава въпросите дали носителите на право на ползване върху 2 имота следва да участват в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС и как следва да процедира съдът когато установи, че необходим другар не е конституиран и не участва в процеса, но според настоящия състав не отричат активната процесуална легитимация на носители на ограниченото вещно право на ползване да отправят искане по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Съгласно чл. 32 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Тъй като производството се отнася до управлението и ползването на общата вещ, то засяга в значителна степен и интересите на ползвателя. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е за спорна съдебна администрация, чиято цел е да реши въпроса как да се използва и управлява общата вещ. Предвид целта на производството в него следва да участват като задължителни необходими другари всички лица, които имат някакви правомощия да ползват вещта /независимо от техния обем/ на вещноправно основание, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост. Решението по чл. 32, ал. 2 ЗС ще определя конкретния начин на упражняване на правото на ползване върху съответната идеална част. В този смисъл ползвателят е заинтересован да участва в производството и да защити своите интереси в него. Самостоятелната процесуална легитимация на ползвателя на идеална част да прави искане по чл. 32, ал. 2 ЗС се включва в правото му да използва вещта съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да я променя съществено (чл. 56, ал. 1 ЗС). Участието на ползвателя при вземането на съгласувани решения относно начина на ползване на вещта представлява неизменна част от съдържанието на правото му да ползва вещта, което обуславя и правото му да предяви иск по чл. 32, ал.2 ЗС.

Изложеното се основава на трайно установената съдебна практика, че собствениците на имота и носителите на правото на ползване върху него са необходими другари в производството по иск за разпределение ползването на имота. Ако исковата молба е подадена само от ползувателя или искът е насочен само срещу ползвателя, но не и срещу носителя на "голата собственост", по силата на ГПК съдебният акт ще се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на неучаствалия съсобственик (решение № 1804/30.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 649/1999 г., на ВКС, IV г.о, решение №421 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 581/2009 г., I г.о.) и на приетото с определение №539 от 13.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5061/2013 г., ІІІ г.о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, че защитата на вещното право на ползване се осъществява чрез вещни петиторни искове за предаване на веща в натура, ако се намира без основание в собственика или трето лице, както и чрез вещни искове за прекратяване на неоснователно действие, което пречи на ползувателя да упражнява своето право; като всяко друго правно владение, носителят на вещното право на ползване може да се брани и с обикновените владелчески искове по реда на чл. 75 и чл. 76 ЗС, подлежи на разпределяне по реда на чл. 32 ЗС, но не може да бъде 3 предмет на съдебна делба.

По тези съображения, ищецът като ползвател на 1/3 ид.ч. от недвижимите имоти, собственост на първия и втория ответник, е активно легитимирани да отправи против съсобствениците и другия ползвател искане по чл. 32, ал. 2 от ЗС. В случая производството е протекло в няколко открити съдебни заседания и са участвали собствениците на имотите и носителите на правото на ползване върху тях.

Предвид изложеното обжалваният съдебен акт следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №880 от 06.11.2024 г., постановено по гр. д. №1284/2022 г. по описа на НПРС.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск. продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4