Решение № 735 от 27.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Варна, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110103449 по описа за 2025 година

Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, ал.1, т.2 от ЗЗДН от страна на молителката от З. Т. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на родител на детето М. К. А., с ЕГН **********, против ответника К. Й. А. с ЕГН **********, с адрес:

***.

В молбата се сочи, че молителката и ответникът са съпрузи и родители на детето М. К.

А., роден на *** г. Въз основа на подадена молба от ответника и детето, в РС – Варна било образувано гр.д. №*** г., с искане за защита от осъществено домашно насилие от страна на молителката спрямо ответника и детето, по което дело била издадена заповед за незабавна защита против З. Т. М., като тя била изведена от семейното жилище на страните.

Молителката твърди, че откакто трае производството по гр.д. №*** г., физическото и психоемоционалното състояние на детето М. А. търпи негативни промени. Твърди, че спрямо детето се упражнява домашно насилие (физическо, психическо и емоционално) от страна на неговия баща, с когото понастоящем то живее. Детето било под постоянен стрес и манипулация, изпитвало силен страх и объркване, които молителката счита, че могат да доведат до необратими последици. Тя сочи, че на 12.03.2025 г. вечерта след 19:00 часа ответникът се ядосал на детето и започнал да му крещи, да го обижда, да го заплашва, че ще го остави пред полицията и да го удря. Последното станало причина молителката да сигнализира на тел.112, но когато полицейският автомобил пристигнал в 20:00 часа, за да направи проверка, служителите установили, че бащата и синът спят, след което напуснали.

Молителката сочи, че всъщност тогава ответникът накарал сина си да легне след скандала и боя, който му нанесъл, а и след като видял униформените служители на вратата. На посочената дата 12.03.2025 г. в периода от 19:00 до 19:35 часа ответникът осъществил 1 физическо, психическо и емоционално насилие към детето, изразяващо се в крясъци и викове, обидни думи и квалификация. Наричал детето „ненормален“, „лайно такова“, „изрод долен“, „глупак долен“, „идиот ненормален“, „кретен долен“, „пълен олигофрен“; отправял псувни и закани към детето, че ще го изгони, че детето няма да остане при него, че ще се откаже от него, че ще го отпише от училище, че ще му вземе багажа и ще остави детето пред полицията, че иска детето да се махне от живота му. Около 19:30 часа вербалната агресия преминала във физическа, като ответникът нееднократно удрял детето, а то викало и казвало, че съжалява.

Поради така изложените обстоятелства, описани в молбата, както и в подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката моли съда да бъдат предприети мерки спрямо ответника за защита от домашно насилие на детето М. К. А. по чл.5, ал.1, т.6 и 7 от ЗЗДН, както и отправя искане за издаване на заповед за незабавна защита, с налагане на същите мерки.

В постъпилото от ответника писмено становище на молбата на молителката, същият я оспорва и твърди, че всички изложени от молителката фактически твърдения са неверни.

Счита, че тази молба няма за цел да запази живота и здравето на детето, тъй като такава опасност не съществува, а представлява поведение на защита във връзка с висящи производства за развод и за домашно насилие към момента на подаване на молбата. Моли молбата да бъде отхвърлена.

Назначеният на детето особен представител – адвокат Д. А. от АК – Варна изразява становище, че детето М. К. А. е станало жертва на конфликта на родителите си, че живее в токсична среда и има данни за вербална агресия от страна на неговия баща спрямо него.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, чрез представителя си директора Х.Д., изразява становище, че психо-емоционалното състояние на детето е нарушено, следствие стресовата и конфликтна ситуация, в която е поставено от своите родители. Сочи, че при изслушване на детето в защитена среда в друго производство, то заявило желание да живее със своя баща.

Самото дете М. К. А., изслушано по делото в съответствие с чл.15, ал.1 от ЗЗДет, заявява, че твърденията на неговата майка в подадената молба по настоящото дело не са верни и такива неща не са се случвали, че баща му се грижи за него и му помага с уроците.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Молителката З. Т. М. и ответникът К. Й. А. са съпрузи и родители на детето М. К. А., роден на *** г. Към момента между молителката и ответника е висящо производство за развод – гр.д. №*** г. по описа на РС – Варна, по което с определение от 16.05.2025 г. на осн. чл.323 от ГПК са постановени привременни мерки, като упражняването на родителските права по отношение но детето М. са предоставени на бащата; местоживеенето на детето е определено да е при бащата на адрес ***; семейното жилище, находящо се на същия адрес е предоставено на ответника; на майката е определен режим на лични 2 отношения с детето и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето от 400 лв.

Между страните е било образувано и производство по Закона за защита от домашното насилие – гр.д. №*** г. на ВРС по подадена молба от страна на К. Й. А. и на детето М. К.

А., действащо със съгласието на своя баща, срещу З. Т. М., с твърдения за осъществени актове на насилие спрямо детето и бащата от страна на майката в периода 06.12.2024 г. 09.12.2024 г. По делото с решение от 30.09.2025 г., изменено с решение от 26.01.2026 г. по в.гр.д. №*** г. на ОС – Варна, З. Т. М. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Й. А. и детето М. К. А. и същата е отстранена от съвместно обитаваното с К. А. жилище. Издадена е заповед за защита №***2026 г. До влизане в сила на това решение е имало издадена заповед за незабавна защита, с която освен посочените по-горе мерки по ЗЗДН, на З. М. е било забранено и да приближава К. Й. А. и детето М. К.

А., на по-малко от 50 метра, както и съвместно обитаваното жилище на адрес: ***, а и местоживеенето на детето е било определено временно при бащата.

Установява се по делото, че отношенията между съпрузите З. Т. М. и К. Й. А. са били силно влошени. След като местоживеенето на детето било определено да е при бащата, а и докато двамата живеели сами, предвид това, че на молителката било забранено да ги приближава, ответникът се грижил за детето – приготвял му храна, помагал му с подготовката за училище. Молителката нямала контакт с детето, но разполагала с приложение за родителски контрол е KidsGuard Pro, което било инсталирано на нейния мобилен апарат марка Samsung GalaxyZFlip4, model SM-F721B, с *** IMEI-1: ***.

Посредством въпросното приложение молителката имала информация за местоположението а детето, а приложението давало възможности да се извърши и видеозапис със звук. Така чрез посоченото приложение, на 12.03.2025 г. в периода от 19,04 ч. до около 19,31 часа молителката възприела и записала на 7 бр. файлове видеозаписи със звук на проведени разговори между детето и ответника, при които ответникът се карал на детето, псувал го, обиждал го, имал агресивен тон. Наричал детето „ненормален“, „лайно такова“, „изрод долен“, „глупак долен“, „идиот ненормален“, „кретен долен“, „пълен олигофрен“; отправял закани към детето, че ще го изгони, че детето няма да остане при него, че ще се откаже от него, че ще го отпише от училище, че ще му вземе багажа и ще остави детето пред полицията, че иска детето да се махне от живота му, викал: „Марш от живота ми!“ Чувайки всичко това молителката се обадила на тел.112 и съобщила, че синът й в момента на обаждането бива пребит от баща си, като помолила за помощ. След нейното обаждане на адреса на ответника бил изпратен полицейски екип, като по делото липсват данни за констатациите на служителите. В същата вечер, около 21,00 часа молителката направила още един запис, на който било заснето лицето на ответника.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, тъй като именно такава тя се потвърждава от събраните по делото доказателства. Съдът счита, че фактите, осъществили се на 12.03.2025 г., а именно отправените от страна на ответника към детето груби изрази, псувни обиди и закани, се доказват от представените и възпроизведени на открито съдебно заседание видеозаписи със звук, а обстоятелството, че молителката е 3 сигнализирала на тел.112 се установява от възпроизведения в съдебно заседание аудиозапис, изпратен от Дерукция „Национална система 112- МВР“, РЦ 112- Варна. По делото е назначена комплексна фонотехническа и видеотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че не е налице манипулация по представените на вещите лица за изследване записи. Посочено е в експертизата, че звукът и говорът в записите не прекъсват и не прескачат, не се установява наличие на шумове /артефакти/ в аудиопотока на записаната във файловете информация. Вещите лица са отразили всеки от видеофайловете в колко часа е бил запасан. Също така експертизата е установила, че файловете представляват видеозаписи със звук, направени с мобилен телефон Samsung SM-A546B, като въпреки, че е са били извършвани видеозаписи, камерата е покрита и при зареждането на видеото се вижда само черен екран, което съответства на обстоятелството, че телефонът е поставен така, че е с дисплея нагоре, а гърбът му е бил поставен на равна повърхност и камерата е плътно закрита. На последният от записите, обозначен в експертизата като „Запис 8“ , с продължителност една минута, в рамките на 6 секунди, на 22 секунда от началото на записа до 28 секунда, се вижда лице, което се разпознава, че е на ответника К. Й. А.. Наред с това в заключението на експертизата е отразено, че телефонът, чиято камера е направила записа се е намирал на адрес: ***, както и лицето, което е заснето от камерата. Експертизата не е дала отговори на въпросите дали гласовете на записите са на детето М. и на ответника и кой е авторът на изявленията, които се възприемат от записите, но това е поради обстоятелството, че ответникът е отказал да предостави сравнителен материал. Независимо от липсата на отговори на тези въпроси, съдът счита, че от заключението на експертизата и останалия доказателствен материал, ведно с представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която законът придава доказателствена стойност, може с категоричност да се направи извод, че именно ответникът е лицето, произнесло горепосочените изрази, които са били насочени спрямо детето, тъй като в записите конкретно се споменава името на детето.

Фактите, касаещи предходните производства, водени между страните съдът установи чрез служебна справка в електронната програма на съда, а и от представените писмени доказателства. По делото са посочени и гласни доказателства – показанията на свидетеля В.

Й. А., но същите не способстват съществено за изясняване на фактите по случая.

На базата на така установените факти от доказателствата по делото, съдът счита, че с категоричност се доказва, че на горепосочената дата 12.03.2025 г. ответникът К. Й. А. е осъществил акт на домашно насилие спрямо детето М. К. А.. Осъщественото от ответника насилие се изразява в обиди, използване на груби изрази, псувни и заплахи. Тези прояви изпълват дефиницията за домашно насилие, регламентирана в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно която домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая от страна на ответника е осъществено психическо насилие спрямо детето. Не са налице доказателства от които да се установи с категоричност осъществено спрямо детето физическо насилие, но без съмнение е налице 4 психическо и емоционално такова. Видно е от данните по делото, че самото дете не се счита за жертва на домашно насилие, твърди, че посочените от неговата майка факти не са се случили и не желае защита от домашно насилие. В случая осъщественото от страна на ответника агресивно поведение спрямо детето е факт и независимо от това дали детето разпознава това поведение като насилие, или поради лоялност към родителя го отрича, или пък го омаловажава, то спрямо подобно поведение следва да има защита. В случая се касае за въздействие върху психиката на дете, което със сигурност предизвиква у детето негативни преживявания – страх, стрес, чувство на вина, както и би могло да се накърни психологическата му цялост и да предизвика попадането му в състояние на тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство.