Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 83 от 05.03.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно наказателно дело 56/2026
Вид
Определение № 83
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Ана Божидарова Ангелова-Методиева, Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Враца, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600056 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Образувано e по въззивна частна жалба, подадена от инж. И. Г. К., в качеството си на едноличен собственик на капитала и представляващ „Вратица - Враца“АД, с ЕИК 106547632, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.„Индустриална“№7 против Определение с рег.№ 7/03.01.2026г., постановено по ЧНД № 1086/2025г. по описа на Районен съд - Враца, с което е потвърдено като законосъобразно и обосновано постановление от 28.10.2025г. на прокурор при Районна прокуратура Враца, с което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № 2357/2025г. по описа на РП – Враца/ДП №712/2025г. по опис на РУ - Враца/, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В частната жалба навеждат се доводи, че първоинстанционния съд не е разгледал по същество жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство и са напълно игнорирани събраните в производството доказателства и им е придадено грешно и невярно тълкуване, поради което са направени грешни и неправилни изводи. Искането е да бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Враца за допълнително разследване, събиране на допълнителни доказателства и внасяне в съда на годен обвинителен акт.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Изхожда от страна, разполагаща с право на жалба и e подаденa в рамките на предвидения от закона 7-дневен срок.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Досъдебно производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на прокурор при РП - Враца на 25.07.2025г. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

По досъдебното производство няма привлечено Л. в качеството на обвиняем. В рамките на досъдебното производство са разпитани свидетели, приобщени са писмени доказателствата.

В хода на разследването се установява следната фактическа обстановка:

По силата на постановления за продажба и в последствие издадени постановления за възлагане по реда на чл.718 от ТЗ – Постановление за възлагане №260006/22.05.2024г. и Постановление за възлагане №260010/10.07.2024г. постановени по гр.дело №67/2010г. по описа на Окръжен съд – Враца, св. В. М. и св.

П.П. придобили недвижими и движими вещи, част от масата на несъстоятелност на „Вратица“АД – в несъстоятелност, с ЕИК 816089503. Тези вещи се намирали в индустриалната зона на гр. Враца. След придобиването на имотите, св. М. и П. започнали да почистват придобитите от тях помещения, като установили, св. И. К. – собственик на „Вратица - Враца“АД, което дружество е съдружник във „Вратица“АД – в несъстоятелност, той и негови приближени режели и изнасяли тръби от паровата инсталация. Св.В. М. и св. П.П. първоначално нямали нищо против, инж.К. да взема вещи, които на тях не са потребни и щели да ги изхвърлят, но в последствие те възразили и поискали последния да преустанови действията си в имота им. Това довело до претенции от страна на св. К. за липсващи 400 бр. лампи, на които претенции, св. П. и М. заявили, че те лампи не са рязали и същите са били взети от св.

К. и сина му Георги, а в наличност са били останали 30 бр. лампи, за които св. М. е казал, че ги е свалил и не възразява К. да си ги вземе.

Св. К.И., синдик на „Вратица“АД – в несъстоятелност, по времето, когато са продадени имоти и движими вещи от масата на несъстоятелност на търговеца, на св.

П. и св. М., установява, че той е описвал отделно само движимите вещи, които не са били трайно прикрепени към сградата. Осветителните тела, различните инсталации/парна, климатична, ел.инсталации/ са трайно прикрепени към сградата и затова не са оценявани и продавани отделно от самата сграда. Св.И. установява още, че всички продажби не са обжалвани и постановленията за възлагане са влезли в сила.

От страна на св. К. по делото е представен частен документ, ксерокопие от тетрадка с отбелязани дати,часове, имена на хора и номера на автомобили, като твърди, че същият представлява отчет на охранителя за движението на лица и автомобили през обектите, находящи се на територията на бившия текстилен комбинат. Св. П. Г., охранител във „Вратица - Враца“АД установява, че на конкретната дата 23.03.2025г., в процесната тетрадка е посочил, че бус с рег.

№М***ВС, управляван от св. В. М., е минал 5 курса, но е му е било наредено да пише, 2 че изкарва „лампи“, а не боклук. Така му е било наредено да пише, а в същност не е видял в буса да има лампи.

Въз основа на така изведеното от фактическа страна, Районна прокуратура с постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.10.2025г. е приела, че в случая липсват индиции за извършено престъпление от общ характер.

Районният съд с обжалваното определение е потвърдил постановлението на Районна прокуратура – Враца за прекратяване на наказателното производство, като се е солидаризирал с мотивите на прокуратурата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства, поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно дали разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване.

В производството по несъстоятелност на „Вратица“АД синдика чрез продажба извършена по реда на чл. 717ж, ал.2 от ТЗ – чрез явен и таен търг е продал на св. В.

М. и на св. П.П. недвижим имот представляващ складов обект и движими вещи, находящи се в този обект, всички от масата на несъстоятелност на дружеството в производство по несъстоятелност. Продажбите са извършени съобразно изискванията на закона с присъщите им гаранции както за справедливото удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността, така и за защита интересите и на несъстоятелния длъжник /срв. чл. 607 ТЗ/, включително с възможностите за обжалване и отмяна на издадените вследствие приключването им, постановления за възлагане, и атакуването по исков ред, респ. – прогласяване на извършените продажби за недействителни.

Издадените постановления за възлагане на недвижими и движими вещи от масата на несъстоятелност на „Вратица“АД – в несъстоятелност, с които св. В. М. и П.П. са 3 обявени за купувачи са влезли в сила и са породили своето правно действие.

Освен това съгласно разпоредбата на чл. 98 ЗС принадлежностите към главната вещ следват самата главната вещ и в този смисъл собственикът на главната вещ става собственик и на принадлежностите към главната вещ ( арг. чл. 97 ЗС). В конкретния случай, лампите представляват принадлежност към главната вещ – складовият обект.

Тези вещи присъединени към главната вещ стават собственост на св. М. и П., доколкото от данните по делото е видно, че те са собственици на главната вещ.

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, за което е водено разследването по досъдебното производство, се изразява в присвояване на чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на дееца. Съдебната теория и практика еднозначно приемат, че присвояването по своята същност (като система от актове) представлява акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждата вещ. Юридическо разпореждане е всяка осъществена от субекта на престъплението противозаконна сделка с чуждата вещ, а фактическото разпореждане с предмета на престъплението – използването му по предназначение като свой, като поведението на дееца трябва да е несъвместимо с възможното и допустимото съобразно конкретното правно основание за владеене или пазене на вещта. Противоправното фактическо разпореждане с вещта се осъществява винаги по начин, различен от обичайния съгласно правното основание за държане, тъй като отразява промяната в намерението на дееца да третира вече вещта като своя.

Доколкото посоченото престъпление засяга обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи, престъпното своене може да се реализира и чрез бездействие, каквото по своето естество представлява отказът да се върне чужда вещ, получена за ползване на някакво правно основание. Обсебването е умишлено престъпление, а за да е наЛ. тази форма на вината, преди всичко следва да се установи нейният интелектуален момент – наличие на отражение в съзнанието на субекта на основните обективни свойства на деянието, на това какво представлява самото то, но и на възможното му въздействие върху действителността.

Следва да е доказано по несъмнен начин, че са наЛ. всички обективни и субективни елементи на инкриминирания престъпен състав по чл. 206, ал. 1 от НК.

Правилно и в съответствие с приложимите процесуални и материално правни норми е установена липса на гласни и писмени доказателства, които да обосновават обективната и субективна съставомерност на деянието, осъществяващо състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, както и изчерпването на процесуалните възможности за попълване на материалите по делото с други доказателства и доказателствени средства. Събраните до момента доказателства и доказателствени средства последователно оценени от прокурор при РП- Враца и от районния съд, като обстоятелства аргументиращи наличието на предпоставките на чл. 243, ал. 1, т. 1 4

НПК,и налагатщи извода, че воденото наказателно производство следва да бъде прекратено. Настоящият въззивен състав намира, че обсъдената и в постановлението на прокурора, и в акта на РС –Враца фактология е с характер на гражданскоправна претенция, за разрешаването на която жалбоподателят би могъл да потърси защита по гражданскоправен ред, а не да прави опит за ползване на наказателната репресия за цели, различни от тези визирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 във вр. ал.1 от НК.

С оглед на изложено, въззивната инстанция е категорична, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство във вида, в който е изготвено, е обосновано и законосъобразно. Съдебният акт, с който постановлението е потвърдено е правилен и изготвен съобразно изискванията на закона, при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и като такъв следва изцяло да бъде потвърден, респ. пък подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение с рег.№ 7/03.01.2026г., постановено по ЧНД № 1086/2025г. по описа на Районен съд - Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________