Присъда № 151 от 28.03.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 151 от 28.03.2023 г. по н. o. х. дело № 8403 по описа на СРС-НО,

105 -ти състав за 2022 г.

Срещу подсъдимия А. А. С., ЕГН **********, е повдигнато обвинение с обвинителен акт, внесен от Софийска районна прокуратура, за това, че за времето от 15.07.2014 г. до 17.07.2014 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е възбудил заблуждение у лицето Б Б К., като с това й причинил имотна вреда в общ размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, след като С. е осъждан по НОХД № 11 996/2011 г. по описа на СРС-НО, с влязла в сила присъда на 26.06.2013 г., за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК за срок от 3 /три/ години, както следва:

На 15.07.2014 г., в гр. С, в заведение „Юник 369“, находящо се в близост до Национален стадион „Васил Левски“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Б Б К., като й заявил, че може да й осигури лекарство „ВЕРТУОЛ“, което ще закупи от Република Турция, което да облекчи болките в краката на мъжа й, след което получил сумата от 30 /тридесет/ лева за закупуване на лекарството, като по този начин й причинил имотна вреда в размер на 30 /тридесет/ лева;

На 17.07.2014 г., в гр. С, ж.к. „Д“, бл. , пред вх. , ет. , ап. , с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у лицето Б Б К., като й заявил, че ще й извърши ремонт на терасата на жилище, находящо се в гр. С, ж.к. „Д“, бл. , вх. , ет. , ап. 0 на цена от 350 /триста и петдесет/ лева, за което получил капаро в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева, като по този начин й причинил имотна вреда в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева

- престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

Производството е протекло по реда на Глава двадесета.

По делото не е конституиран частен обвинител или граждански ищец. В хода на досъдебното производство, пострадалото лице - Б Б К. е починала.

Съгласно удостоверение за наследници, наследник на пострадалата е Л. Н. К., която е била надлежно призована и уведомена за процесуалните си възможности, но същата не се е явила в съдебното заседание, в което са обсъдени въпросите по реда на чл. 248, ал. 1 НПК и не е посочила уважителна 1 причина за неявяването си.

В хода на съдебните прения представителят на СРП, поддържа обвинението в неговите фактически и правни рамки, обхващащи се от обстоятелствената част на обвинителния акт. В подкрепа на своята позиция, държавното обвинение се позовава, на това, че подсъдимият е установил контакт с пострадалата с цел да извърши съответна работа и да й набави лекарство от Турция, но без да е имал намерение, желание и възможност да изпълни обещаното. Акцентира, че подсъдимият лично се е разписал на бележка, с което се потвърждавало, че е получил имотна облага. Навежда, че към момента на осъществяване на деянието, подсъдимото лице е било издирвано във връзка с други наказателни производства, което свързва с невъзможността му да пътува до Турция, за да набави лекарството, за което са се договорили с пострадалата. В заключение, намира, че подсъдимият трябва да бъде признат за виновен, по така повдигнатото му обвинение, а относно размера на наказанието, предлага да бъде определен в неговия минимум, предвид здравословното състояние на подсъдимия и изминалия период от време от извършване на деянието.

Защитникът на подсъдимия С. - адв. Гогов, излага доводи против внесеното обвинение, които обосновава с недоказаност на обвинителната теза. В своя доказателствен анализ, насочва вниманието към наличието на непреодолими противоречия между показанията на пострадалата и нейната дъщеря. Констатира, че не е доказано дали инкриминираната сума е била предоставена на подсъдимия еднократно, или на два пъти. Навежда, че подсъдимият е получил сумата в размер на 40 лв., представляваща транспортни разходи и поради това се е разписал на бележката, но след което между страните не е било постигнато съгласие относно параметрите и условията, при които да се извърши ремонтната дейност. В заключение сочи, че подсъдимият не е набавил имотна облага за себе си и не е въвел в заблуждение пострадалата и моли подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият С., редовно призован, се явява в съдебно заседание.

Разбира повдигнатото срещу него обвинение, като се възползва от правото си да даде обяснения. Същият споделя, че пострадалата единствено му е дала сумата от около 35 лв., с което е платил превоза си, а след което не са се разбрали за цената, на която да се извърши ремонтът. Допълва, че се е разписал на бележка, но не знае, какво е било съдържанието й, тъй като е неграмотен.

В своя защита сочи, че е получил единствено парична сума, за покрИ.е на транспортни разходи.

В гарантираното си право на последна дума, моли да бъде оправдан и да се върне в родния си край, за да изживее спокойно старините си.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. А. С. е роден на г., в с. Б, община С, българин, 2 български гражданин, без образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН .

По справка БДС, постоянният адрес на подсъдимия е гр. С, ул. Н Й. В“ № и настоящ адрес гр. С, ул. „хххххххххх“ № . През 2008 г., подсъдимият се разделил фактически със своята съпруга – свидетеля С. С. и не поддържал връзка с нея и техния син. За да изкарва прехраната си, подсъдимият извършвал ремонти дейности.

Към 2014 г., пострадалата Борянка К., работела в заведение „Юник 369“, находящо се в гр. София, в близост до Национален стадион „Васил Левски“. В заведението работела и нейната дъщеря – свидетеля Л. К.. В средата на месец юли 2014 г., подсъдимият, облечен в работни дрехи, посетил заведението, в което работела пострадалата и се заприказвали. В процес на разговора, пострадалата К. споделила на С., че терасата на апартамента й, се нуждае от ремонт. Подсъдимият предложил на пострадалата да огледа терасата на жилището и да извърши нужния ремонт. Пострадалата К. приела, като за намеренията й разбрала и нейната дъщеря, която неодобрила действията на своята майка.

В следващите дни, подсъдимият и пострадалата посетили апартамента й, находящ се в гр. С, ж.к. „Д“, бл. , вх. , ет. , ап. . Подсъдимият С. извършил нужните измервания, за да изчисли стойността на ремонта и необходимите материалите. За посещението си, подсъдимият поискал свидетелят К. да му заплати транспортните разходи и се уговорили на следващия ден да се доставят строителните материали и да започне ремонтът. А свидетелят К. написала саморъчно, на отрязък от бял лист с широки редове:

„Денис Амед Сали

На 17.07.14 г.

Дадох авансово за материали и 4х10 лв. аванс за работници.

200 лв.“

На гърба на бележката записала: „Остават 100 лв. за работа“, както и телефонен номер: . Въпреки, че подсъдимият бил неграмотен, положил подписа си върху бележката.

На следващия ден, свидетелят Борянка К. се опитала да се свърже с подсъдимия, но неуспяла и решила, че е измамена и подала сигнал до органите на реда. По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което била назначена графическа експертиза, от заключението, на която се установило, че подписът положен на представената от свидетеля К. бележка, е на подсъдимия С.. Било извършено и разпознаване на лица по фотоалбум, като свидетелят К. разпознала подсъдимия С., като лицето, с което е договаряла.

В хода на съдебното следствие е назначена Съдебна комплексна графическа и техническа експертиза, от заключението, на която се установило, че текстът на предоставения хартиен носител е изписан от 3

Борянка Борисова К.. В заключението е посочено, че текстът на цифрата „200“ и останалият текст в бележката от лицевата й страна, са изписани със сходна по нюанс и физикохимични свойства химикална паста. Вещите лица са пояснили, че не може да се установи дали целият текст на бележката е изписан по едно и също време.

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са установени въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници: гласни доказателства – показания на свидетелите: Л. К.

/дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените на основание чл.

281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК, показания от досъдебното производство – л. 103/, С. С. /приобщени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК, показания от досъдебното производство - л. 157/, Борянка К.

/приобщени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК, показания от досъдебното производство – л. 15-16; л. 19-20, л. 21-22/, обясненията на подсъдимия С., дадени в хода на съдебното следствие, както прочетените на основание чл.

283

НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства – протокол за разпознаване на лица по фотоалбум, ведно с албум към него /л. 23-26 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 27 от ДП/, бележка на хартиен носител, с ръкописно изписан текст /л. 28 от ДП/, справки от Столична община, Район „Подуяне“ /л. 95 от ДП/, Удостоверение за наследници /л. 96 от ДП/, Акт за смърт /л. 97 от ДП/, справка от НАП /л.116-119 от ДП/, справка за съдимост, справки от Столична община /л. 39-40, 47- от СП/, експертизи – заключение на изготвената в хода на досъдебното производство Графическа експертиза /л. 204-205 от ДП/, както и заключението на Комплексната съдебна графическа и техническа експертиза /л. 87-94 от ДП/ и други.

Въз основа на така събрания и надлежно приобщен доказателствен материал не бяха констатирани противоречия и неясноти, относно времето, мястото и начина, по който са се запознали пострадалата и подсъдимият. В тази последователност, съдът се довери частично на показанията на свидетеля Б К., събрани в хода на досъдебното производство и приобщени със съгласието на подсъдимия и неговия защитник. Свидетелят убедително и в логическа последователност сочи, че с подсъдимия се е запознала в заведението, което е работела, заедно със своята дъщеря. Пострадалата споделя и детайли, касаещи външния вид на подсъдимия към онзи момент, обстоятелството, че е бил с работни дрехи. Факти, в потвърждение на изложеното от свидетеля се извеждат и от показанията на свидетеля Л. К., която споделя, че майка й е общувала само веднъж с подсъдимия, когато са се запознали в заведението, в което са работили. Обстоятелството, че именно подсъдимият е лицето, с което свидетелят Б К. е договаряла, се установява и от приобщения към доказателствената съвкупност протокол за разпознаване на лица по фотоалбум. Съдът кредитира същия, видно от който се извежда, че при спазване на предвидения в НПК ред, в присъствието на две поемни лица, 4 на пострадалата К. са предявени 4 броя снимки, на лица от мъжки пол, със сходна външност и възраст, като същата е разпознала, именно подсъдимия С., като лицето, с което е провеждала разговори за извършването на ремонтна дейност. Тук е моментът да бъде посочено, че в хода на съдебното следствие, свидетелят Л. К., дъщеря на пострадалата, сподели, че не може да разпознае лицето, което е посетило заведението и споменава, че подсъдимият (намиращ се в залата) и лицето, с което нейната майка е разговаряла, са коренно различни. Въпреки изложеното, съдът намира, че това не оборва показанията на пострадалата Б К. и не опорочава извършеното разпознаване. Още в хода на досъдебното производство, в своя разпит, приобщен със съгласието на подсъдимия и защитника му към доказателствения материал, свидетелят Л. К. сочи, че не може да даде точно описание и не може да разпознае лицето, с което нейната майка е договоряла. Нещо повече, от инкриминирания момент, обособен от държавното обвинение, е изминал един значителен период от време, през който видно с напредване на възрастта на подсъдимия, здравословното му състояние значително се е влошило. Воден от горното, съдът не дари с доверие показанията на свидетеля Л. К. в тази им част.