Решение № 426 от 21.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева в присъствието на прокурора П. Г. Р. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20251100110464 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба с правна квалификация по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл. 29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. с чл. 22а, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) по повод на постъпила молба от А. И. А., чрез Министерството на правосъдието в качеството му на Централен орган по смисъла на чл.6 от същата конвенция, за връщане на детето А. А., родено на ********г., в държавата на обичайното му местопребиваване – Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (в мотивите само Северна Ирландия).

Молбата на А. И. А. е подадена пред компетентните власти в Северна Ирландия и е постъпила в Министерството на правосъдието на Р. България на 12.08.2025 г., с искане за връщане на малолетното му дете А. А. в държавата на обичайното му местопребиваване – Северна Ирландия.

Според информацията, посочена в молбата за връщане, родителите на детето А. нямат сключен брак и то е родено от съвместното им съжителство в гр. Нюри, Северна Ирландия. Страните и детето А. са живели на адрес в гр. Нюри. Детето e живяло c родителите си и по-голямата си сестра (дъщеря на бащата от предишен брак) в Северна Ирландия от своето раждане до месец ноември 2024 г., когато е заминало с майка си за България за двуседмична почивка. В края на почивката майката е уведомила бащата А., че няма да се върне с детето в Северна Ирландия.

Твърди се, че незаконното задържане на детето е извършено в нарушение на 1 правото на упражняване на родителските права на молителя А. от страна на ответника П., която еднолично е взела решение да смени обичайното местопребиваване на детето, задържайки го в България против волята на баща му, който е равноправен носител на родителски права.

В писмото на централния орган на Северна Ирландия, с което е изпратена молбата за връщане на детето А., са дадени правни разяснения на британското право относно правилата за упражняване на родителските права, в случая законодателството на Северна Ирландия, държавата на обичайното местопребиваване на детето, където в Наредба за децата на Северна Ирландия от 1995 г., част 2, „Родителска отговорност“, чл. 7 „Придобиване на родителска отговорност“ е регламентирано, че „когато бащата и майката на детето не са имали сключен граждански брак към момента на неговото раждане, бащата придобива родителска отговорност, ако е вписан като баща на детето“.

Твърди се, че молителят ефективно е упражнявал родителските права, тъй като е живял заедно с детето и майката П. в едно домакинство и е полагал грижи за неговото отглеждане и възпитание. Молителят счита за установен фактът, че Северна Ирландия е държавата на обичайното местопребиваване на детето, тъй като то е родено там и в приложеното удостоверение за раждане е посочен постоянния адрес на страните в гр.

Нюри. Приложено към молбата е и удостоверение от педиатъра на детето, който удостоверява, че А. А. е регистриран като пациент в неговата практика от момента на раждането си.

В молбата се сочи, че ответникът П. е подала искова молба по чл.127. ал.2 от Семейния кодекс пред Районен съд – Плевен, където е образувано гр.д. № 20254430103959/2025 г., а с определение № 3549 от 10.07.2025 г. по същото дело Районен съд - Плевен е постановил привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права на майката, определил е детето да живее при нея на адрес: гр. Плевен, ул. „********, както и е определил режим на лични отношения с бащата. Делото е спряно по искане на Министерството на правосъдието съгласно разпоредбата на чл. 16 от Хагската конвенция от 1980 г.

В открито съдебно заседание молителят, редовно призован, лично и чрез упълномощените представители поддържа молбата и иска връщането на детето в Северна Ирландия. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита, в която поддържа доводите си за основателност на молбата за връщане на детето А. А. в Северна Ирландия.

Ответникът В. Л. П., в срок е подала писмен отговор, чрез упълномощен представител, в който оспорва изложените от молителя твърдения. Поддържа, че връщането на детето следва да бъде отказано на няколко отделни правни основания, по разпоредбите на Хагската конвенция, като следва:

-чл.3, б. „б“ - не е налице неправомерно задържане на детето, тъй като А. А. е с обичайно местоживеене в Република България;

- чл.3, б. „б“ - не е налице задържане на детето без съгласието на бащата, тъй като със знанието и съгласието на бащата майката и детето са се преместили в Република България;

- чл.13 б, „б“ - сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация;

- чл.12, предложение 2 - приспособяване на детето към новата му среда.

В отговора си ответникът сочи, че детето има българско гражданство, а след раждането майката В. П. е останала да живее известно време при бащата А. А., но 2 условията в дома са били крайно неблагоприятни за отглеждане на дете, поради което по - голямата част от времето В. П. и детето Антън са живели на територията на Република България в град Плевен. Поддържа, че от раждането на детето до момента на подаване на молбата за връщане, детето А. е живял 363 дни в България и 353 дни в Северна Ирландия, т.е. по-дългият и по-съществен период от живота му е преминал в Република България. От м. ноември 2024г. детето А. и неговата майка се устроили трайно на територията на Република България. Позовава се на съдебна практика по дело С-523/07 на СЕС, III състав от 02.04.2009г., както и на решение на СЕС по дело С497/2010 год. Поддържа, че в България детето е напълно интегрирано в семейната и социалната среда. Живее при майката в дома на нейните родители в град Плевен, където са осигурени отлични битови условия. Поддържа, че България не е „държавата, в която детето е неправомерно задържано”, а е държавата, в която то по естествен и траен начин живее. Излага също, че молителят по никакъв начин не е възразил относно обстоятелството, че детето му живее в България.

В отговора са изложени твърдения, че по време на съвместното съжителство на страните в Северна Ирландия, В. П. е била подложена на системен психически и емоционален тормоз. Бащата е упражнявал контрол върху нея, изолирал я е и е упражнявал икономически натиск, като изцяло той е определял начина на живот на семейството, мястото на обитаване и ежедневни разходи. Редовно я е заплашвал и унижавал. Атмосферата в дома е била напрегната, а майката е живяла в постоянен страх, поради което е потърсила помощ от местна организация в Северна Ирландия за закрила на жени, жертви на домашно насилие. Сочи, че няма гаранции, че майката би могла да живее отделно и безопасно с детето. Иска молбата да бъде оставена без уважение и отказано връщането на малолетното дете А. А. в Северна Ирландия на основание чл. 13 б. „б“ от Хагската конвенция.

Ответникът, редовно призована, в открито съдебно заседание лично и чрез пълномощника си оспорва молбата, като неоснователна. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита, в която поддържа доводите си за неоснователност на молбата за връщане на детето А..

Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата за неоснователна.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

За изясняване на обстоятелствата по делото, в съдебно заседание е изслушан лично молителят А. И. А.. Същият е заявил, че е готов да подпомогна В. П. заедно с детето А. за тяхното връщане в Северна Ирландия, както и да се грижи за тях колкото е необходимо, дори те да живеят в отделно жилище. В подкрепа на изложеното представя доказателства. Предлага на ответника извънсъдебно разрешаване на спора.

Съдът е изслушал и ответника В. Л. П.. Същата е заявила, че е подала молбата си до РС – Плевен за предоставяне на родителските права за детето А., тъй като е искала съдебно да бъде ясно кой какви задължения и права има, като родител на детето. Заявява, че с молителя не биха могли да се споразумеят по предмета на спора, тъй като счита, че обичайното местопребиваване на детето винаги е било в България.

С определението си по доклада на делото, обективиран в съдебния протокол № 9646/04.11.2025г., за проведеното открито съдебно заседание от 31.10.2025г., съдът е приел за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че детето А. А. е роден на ********г., във Великобритания и е с двойно гражданство - с българско по произход и британско по месторождение, а негови родители са В. Л. П. и 3

А. И. А..

С доклада на делото съдът е приел също за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че във времето след раждането на детето А. А., в периодите в които е живяло в Северна Ирландия, детето е обитавало съвместно със своите родители едно и също жилище.

Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, че в тежест на молителя е да докаже твърденията и изложените обстоятелства в молбата за извършеното от ответника международно отвличане на малолетното дете А. А.. Да докаже твърдението, че обичайното местопребиваване на детето е в Северна Ирландия и наличието на подходящи условия за отглеждане на детето в Северна Ирландия, включително и в отсъствието на неговата майка. Съдът е дал указание, че на основание чл.22в, ал. 3 от ЗЗД има тежестта да докаже, че защитата на детето А. А. след връщането му в Северна Ирландия от психическо и/или физическо насилие, е гарантирана и че детето, няма да бъде поставено в опасност от насилие и неблагоприятна ситуация описани в отговора на молбата.

Съдът е дал е указания за доказателствената тежест на ответника, че следва да докаже възраженията си срещу молбата за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване, т.е. че детето А. А. има обичайно местопребиваване в Р. България, както и твърдението за изразено съгласие от А. И. А. за местоживеенето на детето в Р. България след 09.11.2024 г. Съдът изрично е указал, че ответникът има тежестта да докаже, че за детето А. А. съществува сериозна опасност при връщането му в Северна Ирландия от психическо и физическо увреждане, или да бъде поставено в неблагоприятна ситуация.

Страните не са възразили срещу доклада на съда (лист 97-98 от делото).

По делото са приложени два доклада на ДСП-АСП Плевен. В социалния доклад с изх. № ПР/Д-ЕН/377-002 от 20.10.2025г., изготвен по указания на съда съгласно чл.

22а, ал. 4 от ЗЗДт, след извършеното социално проучване за настоящото производство е отразено, че социален работник е посетил дома в който живеят детето А. и майката В. Л. П. на адрес: гр. Плевен, ул. „********. Домът представлява кухня, хол и три спални, баня и тоалетна. За детето е осигурено достатъчно лично пространство детски кът. Има всички необходими електроуреди за едно домакинство. Отоплението в жилището е на климатик и конвекторни печки. П. е безработна и полага грижи в отглеждането на детето.

Социалната служба е изложила и становище за състоянието на детето след прехвърлянето му от Северна Ирландия, като е отразила че през учебната 2025/2026г. детето е записано в яслена група в детска градина „Дружба“ и няма данни за обучителни затруднения. Изградена е силна емоционална и доверителна връзка между детето и майката.

Отразено е и мнението на родителя В. Л. П., че няма намерение да връща детето А. в Северна Ирландия, която е посочила, че една от причините за нежеланието да се завърне в Северна Ирландия е и невъзможността да упражнява професията си в Северна Ирландия, което затруднява финансовата и социална независимост.