Решение № 120 от 29.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000433 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260042/12.02.2021 г. по т.д. № 145/2019 г. на ОС-С.З. в частта му, с която е осъдено „З.О.-З.“-гр.С. да заплати на ИВ. Т. Ж. сумата над 80 000 лв. до 150 000 лв., частичен иск от 220 000 лв. , за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син Т.С.Д., в резултат на настъпило ПТП на 02.06.2018 г. , ведно със законна лихва от 24.07.2018 г. – датата, на която е уведомен З.О.-З.” АД за настъпилото ПТП до окончателното плащане, както и в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на адв. П.К. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 4 977 лв., съразмерно с уважената част от иска, а също да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 6 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 525 лв. за възнаграждение на вещо лице, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.

Жалбоподателят З."О.-З."“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната негова част по съображения, изложени в жалбата от 22.03.2021 г., като бъде отхвърлен предявеният срещу 1 дружеството иск и за размера над 80 000 лв. до 150 000 лв. на присъденото обезщетение. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по жалбата ИВ. Т. Ж. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 9.06.2021 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 20.05.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника З."О.З."“АД-гр.С. да й заплати сумата 200 000 лв., частично от 220 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на нейния син Т.С.Д., настъпила на 4.07.2018 г. вследствие на ПТП на 2.06.2018 г. по вина на водача Д.Р.Р. при управлението от него на лек автомобил марка „Н.К.“, рег.

№ **********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата 9.06.2018 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 2.06.2018 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Н.К.“, управляван от Д.Р.Р., и на лек автомобил „Ф.С.“, управляван от Т.С.Д., при което е пострадал и впоследствие на 4.07.2018 г. е починал водачът на втория автомобил Т.Д., син на ищцата. Не се спори понастоящем между страните, че виновен за това ПТП водач е Д.Р., 2 който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на сина на ищцата. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищцата е отправено до ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, представено в копие с исковата молба, получено при дружеството на 26.07.2018 г.

Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищцата от застрахователя обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Твърдението на ищцата е, че в резултат на настъпилото по вида на водача Р. ПТП е починал нейният син Т.Д. и тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Ищцата твърди, че синът й е бил на 44 години, здрав и работоспособен, помагал е във всичко на семейството, между двамата е съществувала силна обич, уважение, взаимна подкрепа. Твърди, че не може да приеме и да преодолее случилото се и мъката й е огромна, изчезнал е смисълът на живота й, загубата на сина й преобръща живота й и загубата му не може да бъде компенсирана. Претендира се за присъждане на обезщетение в размер на 200 00 лв. (след заявеното с молбата от 24.09.2020 г. увеличение на размера на иска, допуснато с определение на окръжния съд в съдебното заседание на 25.09.2020 г.), частично от дължим според ищцата пълен размер 220 000 лв., ведно със законната лихва от 9.06.2018 г.

С отговора на исковата молба от 11.07.2019 г. ответното застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва изключителната вина на застрахования водач Р. за причиняване на вредоносния резултат. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата молба. Заявява, че в исковата молба не са посочени конкретни данни за настъпилото ПТП, като например в кой от процесните автомобили се е возил починалият, на кое място е седял, има ли данни Д. да е бил с правилно поставен предпазен колан, и подробния механизъм на осъществяването му, а в същото време не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 300 от ГПК, които да водят до изводи в тази посока. Твърди, че в случая вина за получените увреждания има и починалият и че налице съпричиняване на вредоносния резултат от Д., за 3 което по-късно ще ангажира доказателства. Твърди, че починалият се е возил без правилно поставен предпазен колан в нарушение на правилата на ЗДвП, при което тялото му свободно се е движило из купето на процесното МПС, удряло се е в твърди повърхности, вследствие на което Д. получава травми, несъвместими с живота. Заявява, че приносът на починалия е основание за намаляване или отхвърляне изцяло на иска за присъждане на обезщетение на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Заявява, че в случая починалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което е довело до посочените в исковата молба увреждания. Възразява, че искът с оглед предявения размер е неоснователен, необоснован и неподкрепен с доказателства, като е прекомерно завишен по размер. Счита размера на иска за прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. Твърди, че на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД размерът на обезщетението следва да бъде намален или изцяло отхвърлен съобразно приноса на починалия. Оспорва и иска за присъждане на лихва с оглед оспорването основателността на иска за присъждане на обезщетение, а също и относно посочения от ищцата начален момент.

С допълнителната искова молба от 21.08.2019 г. ищцата оспорва всички възражения на ответника. Заявява, че неоснователно ответникът оспорва механизма и вината на водача за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че по случая във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № ***/2.06.2018 г. по описа на РУ-Л., пр.пр. № ****/2018 г. на РП-Л., а съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Заявява, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящото производство, но независимо от това, видно от приложените по делото писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на исковата молба, е достатъчно ясно посочен механизмът на ПТП. Посочва, че по делото е представила протокол за ПТП. Оспорва възражението на ответника, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, като неоснователно, недоказано. Заявява, че видно от представените писмени доказателства няма 4 данни, от които да се направи извод, че пострадалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат, като е известно от практиката, че и при поставен предпазен колан в резултат на действие на инерционните сили при удар пострадалите получават наранявания именно в областта на главата и крайниците от удари във вътрешната част на автомобилното купе. Оспорва и възражението, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Оспорва като неоснователно и възражението на ответника относно иска за присъждане на лихва.

С подадения на 23.10.2019 г. отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа своите твърдения, възражения и оспорвания, заявени с отговора на исковата молба. Счита твърдението на ищцата за неоснователност на оспорения механизъм и вината на водача за неправилно, тъй като досъдебното производство е образувано, но не е приключило, а произнасянето по това производство е от съществено значение за изясняване именно на механизма на процесното събитие и вината на водача, както и за изясняване на въпроса дали е налице съпричиняване от страна на починалия.

Поддържа наведеното възражение за съпричиняване във висока степен, за което са направени доказателствени искания и са ангажирани доказателства, като намира, че липсата на правилно поставен обезопасителен колан ще бъде доказана в производството по спора. Твърди, че до произнасяне по досъдебното производство не следва да се приема твърдението за вината на водача на застрахования от дружеството автомобил. Заявява, че предвид неизяснения механизъм не е възможно установяването на фактическата обстановка и обстоятелството за съпричиняване на вредоносния резултат, заради което е направено и искане за спиране на производството по делото.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че искът за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди е доказан по основание. Относно размера на обезщетението съдът преценява, че с оглед изключително близките отношения между ищцата и сина й и обстоятелството, че загубата е внезапна и преждевременна и е довела до изключително силен срив в психиката и физическото здраве на ищцата, той следва да бъде определен на 150 000 лв. Съдът посочва, че от страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на 5

Д., като са изложени твърдения, че той е бил без предпазен колан и е управлявал автомобила с превишена скорост. Относно възражението за управление без използването на предпазен колан съдът приема, че то е недоказано, тъй като ответното дружество не е установило Д. да е нарушил разпоредбите на ЗДвП, като е бил без поставен предпазен колан. Съдът се позовава на заключението на СМЕ, съгласно което по делото има данни, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, не е освидетелстван от съдебен лекар непосредствено след ПТП, като в условията на незадействана въздушна възглавница при конкретната величина и посока на инерционните сили, действали върху тялото на пострадалия, и констатираните деформации на купето на автомобила травматичните увреждания биха могли да се получат и при поставен предпазен колан. Относно възражението за превишена скорост съдът приема въз основа на заключението на вещо лице, че скоростта на движение на управлявания от Д. Лек автомобил към момента на удара е около 108 км/ч, а непосредствено преди настъпването на ПТП около 119 км/ч при разрешена скорост за движение 90 км/ч, но водачът не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП както при така изчислената скорост на движение, така и при движение със скорост 90 км/ч или дори със скорост 50 км/ч, като към момента на удара автомобилът се е намирал в най-дясната част от неговата лента за движение и с десни колела върху банкета, поради което изводът на съда е, че превишаването на скоростта от водача Д. не е от значение за механизма на настъпването на ПТП и затова възражението е неоснователно. Съдът присъжда и законната лихва върху сумата на обезщетението, като приема че тя се дължи от датата, на която ищцата е уведомила застрахователя за настъпване на застрахователното събитие - 24.07.2018 г.